Решение № 153 от 23.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Шумен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20263600200420 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна администрация Линц, Австрия, с Областна администрация Линц, Австрия, с *** от 09.01.2026г., влязло в сила на 13.03.2026г., срещу българския гражданин Г.

М. Х., роден на ***, с посочен от искащата държава адрес в с. ***, общ. Каолиново, обл.

Шумен, ***.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице, редовно призован, се явява в съдебно заседание. Не се ангажира с твърдение за пълно или частично плащане на конкретната финансова санкция в която и да било държава-членка на ЕС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Засегнатото лице Г. М. Х. е роден на ***и е с местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС – с постоянен и настоящ адрес в с. ***, общ. Каолиново, обл. Шумен, ***, който съвпада с посочения в Удостоверението по чл.4 от искащата държава адрес. Видно от справката от 1

НАП за сключени трудови договори, лицето е сключвало такива в България, но към настоящия момент не е страна по такъв. Независимо от това съдът приема, че засегнатото лице е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Поради изложеното са налице условията на чл. 30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна администрация Линц, Австрия, с *** от 09.01.2026г., влязло в сила на 13.03.2026г., на българския гражданин Г. М. Х., роден на ***, с постоянен и настоящ адрес в с. ***, общ.

Каолиново, обл. Шумен, ***, е наложена финансова санкция в размер на 350,00 € /триста и петдесет евро/, за това, че на 06.09.2025г. в 13:02 часа в земите на Ансфелден по магистрала А 1, на км.170,398 в участък Ансфелден – възел Линц, в посока за движение Виена Аухоф, е управлявал МПС с ***, като за посоченото превозно средство /чиято допустима обща маса не възлиза на повече от 3,5 тона/ не е заплатил зависещата от времето пътна такса.

Поставената залепваща лепенка вече не е била валидн на посочения ден. В Удостоверението е посочено, че са направени и разходи във връзка с административното производство в размер на 5,00 € /пет евро/.

С тези си действия засегнатото лице е извършило административно нарушение, което се санкционира съобразно § 20 ал.1 и § 10 ал.1 и 11 от Закона за федералните пътни такси от 2002г.

Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата по законите на Австрия - страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и решението е било връчено на лицето на 26.02.2026г. според националния закон на издаващата държава и по този начин то е било изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване, в което има правото да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и соглед нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение, но лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок. Решението е влязло в сила на 13.03.2026г.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 €. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в размер на 350,00 €, като в Удостоверението е посочено и че са направени разходи във връзка с административното производство в размер на 5,00 €. Няма данни съобразно посоченото в удостоверението, събирането на санкцията да е погасено по давност. В раздел „з” т.4 от Удостоверението не е 2 отразено частично плащане. От страна на лицето не се твърди и не се представят доказателства за пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към него, съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представеното Решение за финансова санкция за сумата от 350,00 € и разноски 5,00 € да бъде признато и изпратено за изпълнение за тези суми. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна администрация Линц, Австрия, с *** от 09.01.2026г., влязло в сила на 13.03.2026г., срещу българския гражданин Г. М. Х., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в с. ***, общ. Каолиново, обл. Шумен, *** и го привежда в изпълнение за сумата от 350,00 € /триста и петдесет евро/, както и 5,00 € /пет евро/ разноски или общо 355,00 € /триста петдесет и пет евро/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред АС – Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3