Решение № 233 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора К. Ас. С. като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600406 по описа за 2024 година

СЪДЪТ, след съвещание, след като изслуша становищата на страните намира следното:

Производството е по реда на чл.34 вр. чл.20 от Закона за признаване и изпълнение и изпращане на решения за конфискация, или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /наричан по-долу, за краткост, „специалния закон“/.

Делото е образувано пред въззивната инстанция по жалба на адв. Р. В. срещу решение на ОС – Благоевград, 1-ви наказателен състав, от 15.03.2024г. по НЧД № 134/2024г., с което е признато Решение №532690630518 от 11.05.2023г., влязло в сила от 03.06.2023г. на несъдебен орган на ФР Германия, с което по отношение на българския гражданин И. Н. Й. е било наложено наказание - парична санкция в размер на 348,50 евро с левова равностойност 681,61 лв., за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.

В жалбата се изтъкват основно съображения, че не са налице условията на чл.30, ал.3 от специалния закон, тъй като И. Й. не притежава имущество, не получава доходи и няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Р България.

В днешното съдебно заседание защитникът на засегнатото лице посочва, 1 че това се потвърждава и от нередовната процедура по призоваване на лицето за настоящия процес.

Според представителят на САП актът на ОС - Благоевград е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на удостоверение № 4 от Рамково решение 2005/2014/ПВР, относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е изпратено от компетентния административно наказващ орган на ФР Германия.

Правилно първоинстанционният съд е посочил, че И. Й. е български гражданин с постоян адрес в България. Като в тази насока, според настоящия състав, следва да се посочи, че разпоредбата на чл.30, ал.3 от специалния закон цели признаване на решения за налагане на финансови санкции в държава, с която лицето има връзка, като са въведени няколко критерии при условията на алтернативност. Те са: лицето, срещу което е постановено решението, да притежава имущество, получава доходи или има местоживеене, или обичайно пребиваване на територията на Р България. В случая е установено, че обичайното пребиваване на лицето не е на територията на България. Не са събрани доказателства, че засегнатото лице притежава имущество, или получава доходи в България. Налице са обаче данни, че И. Й. има местоживеене и постоянен адрес в страната ни, което обосновава изискуемата от специалния закон връзка на лицето с Р България и няма пречка постановеното от несъдебен орган на ФР Германия решение, да бъде признато за изпълнение и в нашата държава при положение, че са налице останалите основания за това. На практика останалите основания, посочени в решението на ОС – Благоевград, не се оспорват с въззивната жалба. Правилно контролираната инстанция е посочила, че санкцията е наложена за нарушение на ЗДвП на ФР Германия и правилника за приложението на същия. Размерът на санкцията е над 70 евро. Лицето е било уведомено за правото му да обжалва решението на несъдебния орган пред съд и в срока за това, решението не е обжалвано. Коректно е отбелязано, че предоставеното удостоверение по чл.4 от рамковото решение е преведено на български език и отговаря на изискванията на закона, като съдържа всички необходими реквизити и данни по образец, съгласно приложение № 2 от специалния закон. Към него е приложен и оригинала на решението на несъдебния орган.

Вярно е отбелязано, че решението за налагане на финансова санкция е издадена от друга държава членка на Европейския съюз, като е налице постоянен адрес на засегнатото лице гр. Гоце Делчев, Р България.

Според настоящия съдебен състав нарушената разпоредба от ЗДвП е такава, която санкционира идентично поведение и по българския закон за движение по пътищата, по който това деяние също представлява административно нарушение. Това деяние е описано подробно в 2 удостоверението.

Не е налице нито едно от основанията, заради които може да се откаже признаване изпълнение на решението за налагане на финансова санкция от чужд орган, посочени в чл.35 от специалния закон. Не са налице и другите основания за отказ, изрично посочени от първоинстанционния съд, свързани с давност, а също и имунитет и идентично производство в българската държава.

Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Няма данни за извършено плащане на наложеното наказание.

Поради изложените съображения Апелативен съд – София, 10-ти състав Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 на ОС – Благоевград от 15.03.2024г., постановено по НЧД №134/2024г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3