Решение № 4063 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4063 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100502382 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 15189/29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 46438/22 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. К. Т., ЕГН **********, положителен установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за сумата от 1 928,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.”*********, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 251,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от 53,70 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането и за сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното 1 решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол за правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна 2 енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ответникът притежава вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, учредено в предвидената от закона форма, арг. чл. 18 ЗЗД, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том I, рег.№ 2898, дело № 3

58/2011 г. по описа на С.К., нотариус с район на действие СРС. Г.М.Т. и В. Г. Т. /настоящ ответник/ са продали на Т.Г. Т. процесния недвижим имот, като са запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване върху същия. Видно от приложените по делото справки по реда на Наредба № 14/2009 г. е, че купувачът по гореописания договор - Т.Г. Т., е починала ана 12.05.2015 г., а продавачът и вещен ползвател Г.М.Т. – на 06.10.2012 г. Следователно към края на съдебното дирене се установява, че ответникът притежава ограничено вещно право на ползване върху целия недвижим имот, от което следва, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия е възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия. Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по предназначение и същият съгласно чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия на ищцовото дружество. Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процеснияпериод между ответника Т. и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е била потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.

Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че ищецът е доставял топлинна енергия до процесния обект. От приложените по делото фактури, въз основа на които са изготвените заключенията по допуснатите СЧЕ и СТЕ, се установява че цената на доставената топлинна енергия е начислявана за недвижим имот е в размер на 1 981,84 лева. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че през исковия период е начислена топлинна енергия за отопление по отчет на 3 бр. ИРРО и от сградна инсталация, а потреблението за БГВ е по отчет на един водомер. Вещото лице е констатирало още, че талоните за отчетени показания и пред двата отоплителни сезона са подписани от клиент и не са подавани възражения. В заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК 4 на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Първоинстанционният съд приложил правилно института на погасителната давност, като е съобразил, че същата е прекъсната с подаването на заявление за издаване на заповед по чл.

410 ГПК, поради което възражението за погасяване на притезанието по давност се явява неоснователно.