Определение № 818 от 28.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 818 гр. София, 28.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Венелин Иванов

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601022 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат М. Х., в качеството му на защитник на подсъдимия С. Ч. по н.о.х.д. № 2488/2023 г., против определение на Софийския градски съд, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав, от 27.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което съдът не е установил допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. В жалбата се излагат твърдения за това, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Според защитника обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК относно необходимото съдържание при описание да престъплението и на правната му квалификация: твърди, че не са описани обстоятелствата за конкретното участие (действия) на Ч. като помагач на извършителя на престъплението по чл. 354а, ал. 1, т. 1 вр с чл. 20, ал. 4, вр с чл. 26, ал. 1 НК; описаните в обвинителния акт телефонни разговори, не попадат в хипотезите на чл. 20, ал. 4 НК.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на Градския съд, с което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и за удовлетворяване на претенцията за връщане на делото в предходната процесуална фаза.

Софийският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

1. По допустимостта на подадената частна жалба:

Съдебното производство по н.о.х.д. № 2488/2023 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав е образувано на 28.04.2023 г. с внасяне в съда на 1 обвинителния акт и разпореждане на председателя на съда.

С разпореждане от 6.06.2023 г. съдията-докладчик е приел, че делото е подсъдно на Софийския градски съд и е насрочил разпоредително заседание.

На 27.06.2023 г. е проведено разпоредително съдебно заседание, в което страните са взели отношение по предпоставките, очертани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 НПК за провеждане на съдебното производство по делото. Защитникът на подсъдимия Ч. е направил изявление за прекратяване на съдебното производство поради допуснати на досъдебната фаза отстраними съществени процесуални нарушения – наличието на непълноти и неясноти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел това искане за неоснователно, като е отбелязал, че на досъдебното производство, включително и при съставяне на обвинителния акт, не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия Ч..

При така описаното процесуално развитие на делото за въззивния съд няма съмнение, че постановеното определение подлежи на обжалване по реда на чл. 249, ал. 3 НПК, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК, правото на жалба е упражнено от защитника в срока по чл. 342, ал. 2 НПК, което е породило надлежното деволутивно действие.

2. По основателността на частната жалба:

Становището на първоинстанционния съд за липса на съществени пороци в досъдебната фаза на процеса е правилно и законосъобразно.

Както в разпоредителното заседание, така и в жалбата, защитникът на подсъдимия излага най-общи твърдения за наличие на недостатъци на обвинителния акт, свеждащи се до неяснота на фактическите обстоятелства за конкретното участие на Ч. като помагач на извършителя на престъплението – А. С..

Обосновано е становището на състава на Градския съд, че обвинителният акт отговоря по своето съдържание и форма на завишените процесуални изисквания на чл. 246 НПК, включително относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението по чл.

354а, ал. 1, пр. 5 вр с чл. 20, ал. 4 вр с чл. 26, ал. 1 НК.

Видно от съдържанието на акта, обвинението срещу С. П. Ч. е за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр с чл. 20, ал. 4 вр с чл. 26, ал. 1 НК – извършено с три деяния, в условията на продължавано престъпление за периода 16.06.2020 г. – 23.07.2020 г. в гр. София в съучастие с извършителя А. С., спрямо когото наказателното производство е решено със споразумение. Последователно в обстоятелствената част и диспозитива на сезиращия съда процесуален документ се описват изпълнителните деяния, включени в продължаваното престъпление, времето и мястото на извършването им, механизма и начина на осъществяването им. По идентичен начин се сочи от прокурора в какво точно се е изразило помагаческото деяние на Ч., който провел телефонни разговори със С. на 16.06.2020 г. и 7.07.2020 г., съдействал за осъществяване на телефонна и комуникация и среща на С. със 2 служителя под прикритие с идент. № 24 и идент № 43 и така спомогнал на извършителя да разпространи подробно описаните количества наркотични вещества.

Изискването на защитника за повече конкретика относно действията на помагача Ч. е ненужно, доколкото деянията са описани разбираемо и според изискванията на материалния закон. Фактическите рамки на обвинението са поставени достатъчно ясно и безпротиворечиво, с което правото на защита на подсъдимите е гарантирано. Всъщност недоволството на защитата е срещу основателността на обвинението, а не срещу неговата яснота, но на тези възражения, съдът дължи отговор с окончателния си съдебен акт, а не в рамките на разпоредителното заседание.

В атакуваното определение съдът е обсъдил поддържаните от защитата недостатъци на обвинителния акт и недвусмислено е изразил позицията си за това, че на досъдебното производство прокурорът не е допуснал нарушение на чл. 246 НПК, поради което възражението на защитника за необсъждане на доводите му от първоинстанционния съдебен състав е несъстоятелно.

Основателно Градският съд е констатирал очевидна фактическа грешка в датите на част от деянията, включени в състава на единното продължавано престъпление, поради което законосъобразно е приложил процедурата по чл. 248а НПК.

По изложените съображения настоящият състав на САС приема, че изводите на първата инстанция, отразени в обжалваното определение, за липсата на допуснати съществени и отстраними пропуски в обвинителния акт, са обосновани и законосъобразни.

Поради това, САС, НО, 2. състав прие, че атакуваното определение на СГС, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав от 27.06.2023 г. по н.о.х.д. № 2488/2023 г. в частта за произнасянето по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е правилно и законосъобразно, не са налице основание за отмяната му, а жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК Софийския апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.06.2023 г. на Софийския градски съд, НО, 19. първоинстанционен наказателен състав по н.о.х.д. № 2488/2023 г., постановено в разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия С. П. Ч. за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4