Присъда № 4 от 11.03.2025, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 296/2023
- Вид
- Присъда № 4
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Мария Джанкова Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 / 11.03.2025 г. по НОХ дело № 296 / 2023 г. на
Районен съд - Айтос
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос против Г. И. О. - роден на *** г. в ***, с постоянен адрес: ***, български гражданин, трудово ангажиран, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, по обвинение в това, че на 29.08.2020г., около 23.00 часа, в с.Снежа, общ.Руен, обл.Бургас, в близост до сградата на училището в селото, причинил средна телесна повреда на Х. А. С. от ***, ЕГН **********, изразяваща се в счупване на долна челюст двустранно /тялото в дясно и ъгъла в ляво/, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас, ТО - Айтос прокурор М. С. - Г., въз основа на събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочените текстове от НК. Счита за безспорно установено, че подсъдимият Г. О. е осъществил престъплението, за което е обвинен. Сочи, че в случая се касае за причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна челюст двустранно довело до затруднение на дъвчене и говорене, като пострадалият е категоричен, че именно О. е лицето, което му е нанесло съставомерен удар с крак в областта на челюстта, в дясната част /след удара същият е усетил щракване и силна болка/, а освен това подсъдимият е бил разпознат като извършител на деянето от трима преки очевидци - св.Я.Я., Е.Е., А.Р.. Изтъква, че за извършеното престъпление Законодателят предвижда наказание до 6 години ЛОС. Излага мнение, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и интензитет на деятелността, следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода към минимума по закон като излиза с конкретно предложение за налагане на наказание една година и половина лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на чл.66 НК – при изпитатален срок от три години.
По отношение на предявения от пострадалия Х. С. и приет за разглеждане от съда граждански иск прокурорът счита същият за основателен, поради което и пледира да бъде уважен.
Частният обвинител и граждански ищец Х. А. С. от с.Кликач, общ.
Карнобат, обл. Бургас, ЕГН ********** се явява лично в съдебно заседание, като чрез повереника си адв.С. К. от БАК поддържа обвинението, както и предявения гр.иск в размер на 30 000 лева – обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
1
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като се солидаризира с прокуратурата относно размера на наказанието и начина на изтърпяване. Твърди, че няма съмнение, че именно подсъдимият Г. О. е причинил на пострадалия Х.С. описаното в обв. акт телесно увреждане.
Изтъква, че от медицинската документация по делото и медицинските експертизи е видно какви са били болките и страданията, които е претърпял Х.
С. - ограниченията в храненето, изтръпване на челюстта и пищене на едното ухо, поради което моли да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск за сумата от 30 000 лева, ведно със следващите по Закон лихви и разноски по делото.
Подсъдимият Г. И. О. не признава вината си, като действайки лично и чрез защитника си адвокат П. Н. от БАК, след разяснените от съда процесуални права и последици, изразява съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие, като не признава верността на фактическата обстановка, отразена в обвинителния акт, но дава съгласие да не се извършва разпит на свидетелите, разпитани в хода на ДП. Подс.Г.О. дава кратки обяснения пред съда като признава единствено за възнакналия на посочената дата конфлик, но оспорва да е удрял някого, включително пострадалия Х. С..
Защитникът му адв.Н. оспорва обвинението в частта му досежно авторството на деянието, като счита същото за недоказано, поради което и моли за признаване на подсъдимия Г.О. за невиновен и оправадаване по предавеното му обвинение. Не излага становище по повод предявения от пострадалия Х. С. граждански иск.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Г. И. О. е роден на *** г. в ***, с постоянен адрес в ***, трудово ангажиран и неосъждан, видно от приложената по делото справка съдимост.
От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на 29.08.2020г. Х. А. С. от с.Кликач, общ.Карнобат отишъл на сватбено тържество, т.нар. „къна“ на своя братовчедка в с.Снежа, общ. Руен. Около 23.00 ч. бил в двора на училището, където се провеждало тържеството и разговарял със св.Я.И.Я. и Е.Х.Е.Я.. В това време към тях се приближил подс.Г. О. и поискал да преведе разговор с Х.С.. Двамата излезли от двора и спрели да говорят на около 10-15 м. от сградата на училището. Подс.Г. О. попитал Х.С. защо изпраща съобщения на приятелката му Ф.Х.Х. от с.Дъбник, 2 общ. Бургас. С. му отговорил, че няма нищо общо с момичето. Помолил да не го занимава с техните истории. Тръгнал обратно към празнуващите лица, при което усетил удар в задната част на тила. На С. му прилошало и паднал на земята. В момента, в който се опитал да се изправи подс.Г. О. му нанесъл силен удар с крак в областта на челюстта в дясната част. Пострадалият чул щракване и усетил силна болка в челюстта. Паднал по гръб, след което видял, че е заобиколен от няколко лица, неустановени по делото, които заедно с Г. О. започнали да го ритат по тялото. Подс.О. продължил да му нанася удари в областта на лицето и главата. На помощ на Х. С. се притекли намиращите се в близост свидетели Я.И.Я. и А.Р.Р.. В това време в близост бил и св.К.А.М., който също чул как подс.Г. О. крещи и псува, и макар да твърди в показанията си, че не е възприел непосредствено конкретен удар от страна на подсъдимия, видял, че в един момент непознатото за него момче /Х.С./, с което Г. се разправял, лежи на земята с окървавена уста. Св.Д.Н.Д. – първи братовчед на подсъдмият, в показанията дадени на 28.10.2020г. също твърди, че по време на „къната“ братовчед му Г. потърсил сметка от Х., като поставил възпроса защо пише на приятелката му Ф. в социалните мрежи и впоследствие свидетелят възприел, че двамата /Г. и Х./ са паднали на земята, като единствено по Х. имало видими следи от кръв по лицето, в областта на устата. Междувременно пристигнали още няколко души, които нанясяли удари по тялото на Х., а св.Е.Е.-Я. сигнализирала за случващото на тел.112. На мястото се явили служители на РУ Руен и медицински екап. Х. С. бил отведен в болница в ***, а впоследствие транспортиран в болница „Св. Марина“ в гр.Варна, където бил опериран по спешност. В хода на проведеното разследване в досъдебното проиводство била назначена и изготвена Съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, вещото лице по която д-р П. П. дал заключение, че при инцидента Х.
С. е получил счупване на долната челюст двустранно /тялото в дясно и ъгъла в ляво/, оток на лицето с охлузна рана в лявото слепоочие, които наранявания е възможно да са получени по време и начин съобщени от пострадалия.
Обичайният механизъм при такъв вид счупване на долната челюст е посочено, че се получава при удар в дясната част на долната челюст, където е мястото на удара, като се счупва тялото на долната челюст, а ъгълът се чупи по индиректен път. В резултат счупването на челюстта, на Х. С. е било причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес или средна телесна повреда по смисъла на 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК.
По време на съдебното следствие /предвид невъзможността по здравасловни причини д-р П.П. да се яви лично пред съда/ са назначени нова СМЕ и допълнителна СМЕ, възложени на ВЛ д-р С. Ш., чиито заключения досежно нанесените при побоя на 29.08.2020г. травматични увреждания на пострадалия съвпадат с тези, посочени в СМЕ от ДП, а именно: счупване на долната челюст двустранно /тялото в дясно и ъгъла в ляво с разместване на фрагментите/, оток на лицето с охлузна рана в ляво слепоочие, които наранявания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия по механизма на удар с твърд и тъп и/или тъпоръбест предмет. Под левия долночелюстен ръб – наличие на оперативна рана.
3
Причинено е трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок от 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. В съдебно заседание, на зададените въпроси ВЛ уточнява, че е възможно счупването на челюстта да бъде получено, както от удар с крак, така и с ръка, защото и двата удара са с характеристика на твърд предмет, какъвто е механизма на получаване на конкретното увреждане. Д-р Ш. отбелязва, че е възможно пострадалият да е усетил щракване /каквото се твърди в показанията му/ при счупване на челюстта и уточнява, че в приложената в делото медицинска документация е описано, че фрагментите на долната челюст са разместени, а самата челюст не е разместена. В обобщение ВЛ твърди, че разместване на фрагментите е настъпило на по-късен етап, като по-скоро „щракването“, за което свидетелства пострадалия Х.С. не е от разместването, което е настъпило след счупване на челюстта.
Пострадалият Х. А. С., разпитан в качеството на свидетел е категоричен, че полученото и описано увреждане /счупване на челюстта/ е последица именно от удара с крак в челюстта, нанесен му от подс.Г. О..
Показанията му досежно авторството на удара кореспондират напълно от една страна с описания в съдебно-медицинските експертизи възможен механизъм, така също и с показанията на Я.И.Я., Е.Х.Е. – Я., А.Р.Р., като и тримата свидетели – очевидци разпознават именно подс.Г. О. за извършител на деянието, посочвайки го категорично като лицето, което е нанасяло удари с крак в областта на главата и челюстта на Х.С.. Подкрепят се и при съпоставка с показанията на св.К.А.М., който макар да твърди в показанията си, че не е възприел конкретен удар от страна на подсъдимия, видял, че в един момент доказто се разправяли, Х.С. бил повален на земята с окървавена уста. Същото описва и първият братовчед на подсъдмия - св.Д.Н.Д., в показанията дадени на 28.10.2020г., а именно, че по врема на „къната“ след като братовчед му Г. потърсил сметка от Х., заради отношения с приятелката му Ф., възприел двамата паднали на земята, като единствено по Х. имало видими следи от кръв по лицето и то в областта на устата.
Разпитан подс.Г. О. дава обяснения пред съда, отричайки да е удрял пострадалия. В този смисъл и оспорва вината си по предявеното му обвинение. Твърди, че при сбиването е имало много хора, а самият той бил паднал и имал травми. Въпреки това признава, че на въпросната вечер е имало конфликт между него и пострадалия.
Обясненията на подсъдимият и в частност отричането му да е удрял пострадалият Х., съдът намира за защитна теза, която обаче изцяло се опровергава от събрания доказателствен материал и при съпоставка с показанията на свидетелите-очевидци Я.И.Я.,
Е.Х.Е. – Я., А.Р.Р. и пострадалия Х.С.. Подсъдимият е категорично разпознат чрез процесуален способ – разпознаване, като в показанията си св.Я. заявява: „Видях как непознато момче ритна Х. в областта на главата. Ритна го два, три пъти“.„… Момчето, което мога да разпозная, ритна Х. в областта на главата.“.
4
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена с приобщаване на гласните и писмени доказателства, възпроизведени в протоколите за разпит на свидетели, експертни заключения пo изготвени Съдебно-медицински експертизи, п и с м а , протоколи за разпознаване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
С оглед така установената фактическа обстановка съдът приема, че с поведението си подсъдимият Г. О. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на деянието, за което му е предевено обвинение по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно, че на 29.08.2020г., около 23.00 часа, в **********, в близост до сградата на училището в селото, причинил средна телесна повреда на Х. А. С. от ***, ЕГН **********, изразяваща се в счупване на долна челюст двустранно, /тялото в дясно и ъгъла в ляво/, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, действайки с пряк умисъл.