Определение № 787 от 01.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 787 гр. София, 31.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600971 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 НПК вр. глава 22-ра НПК.

Образувано е по въззивен частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград, срещу определение от 20.06.2024г. по нохд № 1355/2023 на ОС Благоевград, с което съдът приел, че в досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, посочени в мотивите на определението, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата С. Б.. Прокурорът заявява несъгласие с изводите на съда, че са допуснати нарушения, засегнали необходимото съдържание на обвинителния акт и излага подробни съображения за тяхната неправилност. Аргументира, че са спазени изискванията на нормата на чл. 246 НПК. Прави искане да се отмени определението и делото да се върне на съда с указания за разглеждането му в съдебно заседание.

Въззивният съд, като съобрази доводите на протеста, материалите по делото и като сам служебно подложи на проверка атакуваното определение, прие следното:

Протестът е подаден в срок, от легитимирана страна и е допустим за разглеждане. По същество е основателен.

Внесеният срещу подс. С. Б. обвинителен акт е за това, че: в периода 31.05.2011г. до 27.01.2014г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител и представител на „Виситекст“ ООД избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 67 614, 80 лв., като затаила истина в подадени пред ТД на НАП гр.

София, офис Благоевград, декларации образец 6 „Данни за дължими вноски и 1 данък по чл. 42 ЗДДФЛ“, в които декларирала нулев данък общ доход вместо действително дължащия се за съответния месец такъв. Прокурорът е описал в 21 пункта отделните деяния, чрез които подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по чл. 42 ЗДДФЛ, съставляващи престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Първото съображение на окръжния съд, за да приеме, изцяло по служебен почин, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК е, че прокурорът е формулирал обвинението противоречиво, тъй като е вменил две форми на изпълнително деяние - че подсъдимата е избегнала установяване и плащане на данъчни задължения за едно и също задължение.

Като е формулирал така обвинението прокурорът не е допуснал процесуално нарушение, в частност такова, което да води до неяснота на тезата му. Следва да се изрази съгласие с довода на протеста, че така вменените форми не са само алтернативни и взаимноизключващи се.

Възможно е тяхното едновременно постигане, доколкото избягване въобще на установяването на данъчните задължения, логично и закономерно води до избягване и на тяхното плащане. Съдържателният обсег на формата „избягване установяване на задълженията“ е по-широк и обхваща „избягването на плащането на задълженията“, като първият поглъща втория. В такъв случай, логически, не е необходимо дори да се посочват и двете форми, когато и само първата е налице, но при всички положения едновременното им посочване отговаря прецизно на формулата на закона, при която заедно с първия по необходимост се постига и втория резултат. Кой от резултатите е действително налице е въпрос на установяване на фактите и решаване делото по същество.

Освен това, стриктното тълкуване на състава на чл. 255, ал. 1 НК води до извод, че същинското изпълнително деяние на престъплението се явява не някоя от визираните форми - избягване установяване или плащане на данъчни задължения, както е приел първостепенният съд, а някое от изчерпателно посочените от т. 1 до т. 7 на ал. 1 такива. Избягването на установяването или заплащането на данъчните задължения се явява резултатът на деянията от т. 1 до т. 7, независимо от избраната от законодателя формула на представянето му чрез сказуемна форма – „който избегне“, подобно на формулата в други резултатни престъпления - по чл. 115 НК – който „умъртви“, по чл. 195 НК който „отнеме“, и др. Разликата в подхода на законодателя е, че в случая на чл.

255, ал. 1 НК забранява резултата на изчерпателно посочени деяния, чрез които той се постига, а в другия – по чл. 115 НК или чл. 195 НК, забранява резултата на деяния, изпълнени по какъвто да е начин. Така че, в стриктно семантичен смисъл, имайки на вниманието си визираните две формули на закона в ал. 1 на чл. 255 НК, не може да се говори за две форми на изпълнително деяние, а само за два резултата на едно и също деяние /някое от тези по чл. 255, ал. 1, т. 1- 7 НК/, при което по-големият резултат – избягване на установяването, винаги поглъща по-малкия – избягване на плащането, но не е грешка и двата резултата да се посочат едновременно. В този смисъл е и 2

ТР № 1 от 07.05.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСНК на ВКС, че: „Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т.

7 на нормата….Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат - избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери…“ Задължителната съдебна практика, на която съдът се е позовал – ТР № 4/12.03.2016 по т.д. № 4/2015 ОСНК на ВКС, е грешно интерпретирана, като не е съобразено, че и в това решение формите „неустановяване или неплащане“ са разгледани като последици на поведението на дееца. Съдебната практика, в която се приема, че тези резултати могат да присъстват заедно, е устойчива.

Неправилен е и вторият довод на окръжния съд за недостатъци на обвинителния акт – че прокурорът не е описал продължавана престъпна дейност, а само е цитирал нормата на чл. 26, ал. 1 НК. Видно и от фактическата, и от диспозитивната част на обвинителния акт прокурорът ясно е отграничил по пунктове всички деяния – с време, място и предмет, с които деяния се твърди подсъдимата да е осъществила престъпния състав в отделния случай.

Неверен е и следващият довод на съда за процесуално нарушение – че прокурорът не е описал субективната страна на престъплението извършено от подсъдимата, а само е заявил, че е извършено умишлено. Известно е, че за субективната страна на престъплението обикновено се съди по изпълнението му от обективна страна. Т.е. вината на дееца се изявява чрез показаните във външния мир негови действия или бездействия. В случая те са описани ясно и в достатъчен обем от прокурора, включително и това, че подсъдимата е едновременно управител на дружеството и ръководител на счетоводното отчитане на дейността му. Установяване на субективната страна на деянието е въпрос на доказване и решаване на делото по същество.

Следващите доводи на съда за съществени процесуални нарушения са свързани с очевидни фактически грешки в обвинителния акт, довели до разлики в твърденията в обстоятелствена и диспозитивна част и каквито действително са допуснати от прокурора, който и не ги оспорва с протеста.

Това са разминаванията в посочения месец, за който се дължи данък общ доход, като в обстоятелствената част е посочен месец различен от този в диспозитивната част. Касае се за четири такива грешки, отбелязани от окръжния съд в определението: на стр. 8, гръб от нохд, в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочен дължим ДОД за месец февруари, а в диспозитивната част – за март 2013г., на стр. 10 нохд – съответно са посочени месеците август и септември 2013г., стр. 10 гръб нохд – месеци септември и октомври 2013г. и на стр. 11 нохд - месеци октомври и ноември 2013г.

Характерът на грешките не налага за отстраняването им да се прекратява съдебното производство, а само да се приложи редът по чл. 248а НПК. Съдът с насрочване на делото за продължаване на съдебното производство, следва да 3 даде 7-дневен срок на прокурора, в който да отстрани грешките и внесе поправен обвинителен акт.

Сам въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за прекратяване на съдебното производство. Определението като неправилно следва да се отмени, делото върне на окръжния съд за продължаване на съдебното производство, със съобразяване само на основанието за прилагане реда на чл. 248а НПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.06.2024г., на ОС Благоевград, по нохд № 1355/24, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на указанията от съобразителната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4