Решение № 260372 от 08.12.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 200/2020
- Вид
- Решение № 260372
- Подписан
- 08.12.2020
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 1 ал.1 т.7 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………./………………...2020 год. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 200 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявени от «БАНКА ДСК» ЕАД,
ЕИК ********* против П.С.С., ЕГН: ********* искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 т.2 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца въз основа на договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. следните суми: сумата от 54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва – 3 683.95 евро, начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към допълнително споразумение и сума в общ размер на 1743.04 евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12 от договора за кредит, 60 евро такса изискуемост, 447.75 евро – застраховка на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит и 285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав, а в евентуалност - иск с правно основание чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати горните суми.
Твърди се, че на 07.11.2007 год. между страните е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на ответницата, в качеството на кредитополучател, ипотечен кредит в размер на 80 000 евро за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояването му и падежна дата на главница и лихва 9-то число на месеца. Сочи също така, че за предоставеният кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката лихва, формирана от базов лихвен процент и надбавка, като към датата на сключване на договора БЛП е 4.19 %, а стандартната надбавка 2.46 % или общо лихвен процент 6,65 %.
Излага, че до месец юли 2017 година, кредитът се е обслужвал редовно, като вноската за месец август е платено частично и след тази дата плащанията по кредита са изцяло преустановени. Поради горното и допуснатата забава за плащания на погасителни те вноски повече от 3 месеца, кредиторът е изпратил до длъжника покана –уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като след връчване на уведомлението на 30.05.2018 год. кредитът е превърнат в счетоводно предсрочно изискуем. Твърди също така, че на 18.07.2018 год. Банката е подала заявление по чл.417 ГПК за сумите от 54 536.78 евро – главница, възнаградителна лихва – 3 683.95 евро, начислена за периода 09.08.2017-17.07.2018 год., лихвена надбавка за забава в общ размер на 74.07 евро, от които 43.77 евро за периода от 10.08.2017-15.07.2018 год. по т.20.1 от Общите условия към допълнително споразумение и 30.30 евро за периода 16.07.2018-17.07.2018 год. по т.20.2. от Общите условия към допълнително споразумение и сума в общ размер на 1743.04 евро, от които 949.92 евро – такса управление, дължима на основание т.12 от договора за кредит, 60 евро такса изискуемост, 447.75 евро – застраховка на обезпечение, на основание т.27 от Общите условия към договора за кредит и 285.37 евро – такса за подновяване срока на действие на ипотеката ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.07.2018 год., като е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11055/2018 год. на ВРС – 35-ти състав, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед горното, предявяват иск за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение, а в евентуалност – за осъждане на ответницата да заплати исковите суми, като се позовават на настъпила с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата П.С.С., чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Възраженията срещу основателността на иска на първо място се основават на твърдението, че представеното в хода на заповедното производство извлечение от сметка не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от ответника, както и не съдържа минимално изискуемите реквизити по ЗС, поради което и издадената заповед за незабавно изпълнение е порочна. На следващо място, искът се оспорва с твърдението, че крайният падеж на кредита е 09.11.2027 год., която дата не е настъпила към датата на подаване на заявлението, поради което не е налице ликвидно и изискуемо вземане, а липсва надлежно връчено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като изявлението за това е направено и от лице без представителна власт. Уведомлението за предсрочна изискуемост се оспорва и поради липса на предоставен срок за погасяване и посочен размер на задължението, както и поради това, че не е стигнала до адресата си. Претендира се и неяснота относно претенциите за неплатена редовна лихва, неплатена санкционна лихва и заемни такси и разноски доколкото не е посочено правното основание за тяхната дължимост. В обобщение, като се излагат пороци в представеното пред заповедния съд извлечение от сметка и липсата на надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост се твърди незаконосъобразно издаване на заповедта за незабавно изпълнение, респективно липса на основание за предявяване на настоящия иск. Релевира се възражение и за изтекла погасителна давност – обща петгодишна и евентуално тригодишна, по отношение на главницата, договорни лихви и договорни такси.
В о.с.з., ищецът, с писмена молба, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з., ответникът, чрез особения си представител, оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 260269/29.07.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Естеството му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото, с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят „БАНКА
ДСК“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.
2 ГПК с вх.№ 48624/18.07.2018 год., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 11055/2018 год. по описа на ВРС. С разпореждане № 28537/20.07.2018 год. заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 5499/20.07.2018 год., с която е осъдил длъжника П.С.С. да заплати на кредитора главница по договор за ипотечен кредит от 07.11.2007 год. в размер на 54 536.78 евро, договорна възнаградителна лихва в размер на 3683,95 евро, начислена за периода от 09.08.2017 год. до 17.07.2018 год. включително; сумата от 74.07. евро, представляваща обезщетение за забава, от които сумата от 43.777 евро по т.20.1. от общите условия към договора за кредит за периода от 10.08.2017 год. до 15.07.2018 год.и сумата от 30.30 евро по т.20.2 от общите условия към договора за кредит за периода от 16.07.2018 год. до 17.07.2018 год., както и сумата от 1743.04 евро, представляващи дължими такси и разноски, както и както и законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2018 год. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК) до окончателното й изплащане, ведно с разноските в заповедното производство.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
Видно от данните по делото, заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в който смисъл е и констатацията на заповедния съд от 13.11.2018 год. По заповедното дело липсват данни заповедният съд да е процедирал по реда на чл.415, ал.2 ГПК, въпреки приложимостта на разпоредбата на чл.415, ал.2 вр.ал.1 ГПК /изм. – ДВ,бр.86/2017 год./ към датата на произнасянето на съда. Липсата на стабилитет на издадената заповед за изпълнение обаче, предвид законодателното изменение на нормата, обуславя и правният интерес от предявения иск.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че между „БАНКА ДСК“ ЕАД и П.С.С. е сключен Договор за ипотечен кредит на 07.11.2007 год., обезпечен с ипотека на два апартамента, находящ се в гр. Варна. С процесния договор банката е отпуснала на кредитополучателя сумата от 80 000 евро за срок от 240 месеца с падеж 9-то число на месеца. В чл. 7.1. от Договора е уговорена възнаградителна лихва по кредита в размер на сбора на БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и стандартна надбавка, като към момента на сключване на договора БЛП е бил в размер на 4.19 % и надбавката 2.46 % или лихвеният процент по кредита е бил общо 6.65 %, като при изпълнението на допълнително разписаните от кредитополучателя условията на програма „ДСК Уют“ той е имал право на преференциална лихвена надбавка. В чл. 13 от Договора е уговорено заплащането на такси, съгласно Тарифа на банката. В чл. 20.1 от Общите условия е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 %. В чл. 20.2 от ОУ е уговорена възможността за предсрочна изискуемост на кредита при забава над 90 дни, при което кредитът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 %.
Ищецът обосновава претенцията си за дължимост на сумите /главница и лихви, такси/ на настъпила, на основание раздел VII от Договора и чл. 20.2 от Общите условия, предсрочна изискуемост. Съдът приема, че от външна страна е налице валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на сключването на договора и изпълнението на задължението на ищеца по предоставяне на сумата, не е налице спор между страните. Усвояването и́ от кредитополучателя се установява и от назначената по делото ССЕ. От експертизата се установява и наличието на предвидения в чл. 20.2 от ОУ правопораждащ факт, проявлението на който дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от ТР № 4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В чл. 20.2 от Общите условия е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при неизпълнение на задължение по договора, без да е необходимо да бъде уведомен длъжника. Предвид наложилата се съдебна практика /Напр.