Решение № 3052 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100508247 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на С.

В. чрез адвокат Х. срещу Решение от 7145/08.05.2023г. постановено по гр. д. № 55834/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в, в частта с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя искове по чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи за наличие на облигационна връзка и за изпадане в забава, както и за дължимост на суми за дялово разпределение.

Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

След служебна проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните 1 по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Неоснователни са оплакванията свързани с наследственото правоприемство между С.Г.М. и въззивницата. То изобщо не е оспорвано по делото-напротив в отговора на иска се сочи „наследодателя на доверителката ми", което ясно сочи на признание на наследствено правоприемство. Последното е доказано и удостоверение за наследници прието по делото.

От друга страна искът е предявен срещу С. В. с твърдения за притежавано от нея право на собственост върху имота. Собствеността е доказана с представения по делото Нотариален акт от 1984г. Ако ответника е твърдял след тази датата да се разпоредил с имота преди процесния период е следвало да го докаже, но такива твърдения не са правени и доказателства събирани в тази насока.

Идентичността на имота описан в исковата молба и по нотариален акт не е оспорена в първата инстанция и подобно оплакване е преклудирано, защото е могло да се направи пред СРС.

Неоснователно е оплакването за недължимост на цената на услугата „Дялово разпределение“.

Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139“в“ от ЗЕ между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие – чл. 139, ал. 2 ЗЕ) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ вр. с чл. 139“в“ ЗЕ и чл.

140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топло-преносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топло-преносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топло-преносното предприятие е платеца на тази сума. Съгласно влезлите в сила ОУ на ищеца от 2016г-приложими за процесния период потребителите възстановяват на топлопреносното дружество стойността на тази услуга. Касае се за установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топло-преносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди.

Неоснователни са оплакванията по иска за заплащане на мораторно обезщетение върху цената на ТЕ. Ищецът не претендира такова за период преди издаване на изравнителните фактури. Ищецът претендира обезщетение от 15-то число на м.09.2020г., съответно 2021г. г. –деня на изтичане на 45 дни от издаването на 2 изравнителните фактури (в случая на 31.07.2020г. и 31.07.2021г.) и това се доказва и от СЧЕ. Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т. С. " ЕАД одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.

3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.

2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В същият смисъл и решение 5372/02.10.2024г. на СГС по в.гр.д. 11580/2022г-недопуснато до касационен контрол с Определение 2198/30.04.2025г. на ВКС по гр.д. 319/2025г.

Предвид изложеното решението е правилно в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски за настоящата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, което съдът намира за обосновано с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото пред въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 7145/08.05.2023г. постановено по гр. д. № 55834/2022г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА С. И. В. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4