Решение № 158 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330109382 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от И. Т. С. срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2730,30 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел *****, с рег. №*****, настъпило на ***** г. в гр. ****, ул.

„****“ № **, вследствие на изкореняване и падане на дърво, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – **** г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на Районен съд ****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „****“, с рег. № ****, който паркирал пред жилищната сграда, в която живеел на адрес: гр. ***, ул. „****“ № ***. Сочи се, че живущите на същия адрес сигнализирали кмета на район **** в гр. ***** със заявление с вх. № ***** г. относно спешна необходимост от премахване на изсъхнали дървета и извършване на други дейности по поддръжка на залените площни на адреса. С писмо с изх. № ***** г. **** ги уведомил за издадена заповед за премахване на две дървета – „айлант“, която трябвало да бъде изпълнена по график, изготвен от ОП „Градини и паркове“. На ****** г. в резултата на влошено и ветровито време едно от посочените в издадената заповед дървета – „айлант“ се изкоренило и счупило, като паднало върху автомобила на 1 ищеца, който бил паркиран на гореспоменатото място. След инцидента ищецът сигнализирал държавните и общинските органи, при което му била издадена служебна бележка от ПБЗН към МВР за нанесени щети вследствие на паднало дърво. Стойността на имуществените вреди определя на сума в размер на 2730,30 лева, от които: таван Р.Т.О. – 195 лева без ДДС, таван А.Т.У. – 405 лева без ДДС, таван Б.Т. – 156 лева без ДДС, рамка предна лява врата – Р.Т.О. – 27,50 лева без ДДС, рамка предна лява врата А.Т.У. – 130 лева без ДДС, рамка предна лява врата Б.Т. – 114 лева без ДДС, врата багажник Р.Т.О. – 50 лева без ДДС, врата багажник Б.Т. – 108 лева без ДДС, броня предна Р.Т.О. - 80 лева без ДДС, броня предна Б.Т. – 108 лева без ДДС, врата предна лява Р.Т.О. – 37,50 лева без ДДС, врата предна лява Б.Т. – 84 лева без ДДС, врата задна лява Р.Т.О. – 37,50 лева без ДДС, врата задна лява Б.Т. – 84 лева без ДДС, автобояджийски маериали – 581,25 лева без ДДС, автобояджийска камера – 50 лева без ДДС, тониране - 30 лева без ДДС. За извършения ремонт на автомобила била издадена фактура № ****** г. и касов бон за сумата от 2730,30 лева с ДДС от „***“ ***, с. ****. От правна страна се излагат съображения, че ответникът носи отговорност за причинените вреди, доколкото същият отговоря за обектите от уличното озеленяване. За претендираното вземане ищецът депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ ***** г. на Районен съд ****, като била издадена Заповед № ****** г.

Срещу заповедта било депозирано възражение, поради ищецът което обосновава правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Моли за неговото уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с която се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорват се обстоятелствата, при които ищецът твърди да е настъпил процесния инцидент, доколкото не се установяват от приложените към исковата молба писмени доказателства.

Възразява се, че Община Пловдив не носи отговорност за причинените вреди.

Излагат се съображения, че ищецът не е спазил нормативните изисквания за паркиране на автомобила си, с което сам се е поставил в опасност от увреждане. Посочва се, че от ответника са предприети необходимите действия, включително и за извършване на регулярни проверка на озеленяването за процесния участък. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, доколкото е нарушил разпоредбите на ЗДвП и Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив. Поради изложеното моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена или съответно размерът на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

2

От свидетелство за регистрация на МПС - ****** се установява, че лек автомобил „****“ модел „*****", с рег. № ******е собственост на И. Т. С..

Видно от служебна бележка с рег.№ ****** год., издадена от МВР Четвърта районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. **** на **** г. в ****ч. е получен сигнал за паднало дърво върху лек автомобил **** с рег. № ****, на адрес ул. „****“ № ***, при което са нанесени щети на автомобила.

От писмо от Община Пловдив, район **** от **** год. се установява, че към тази дата е издадена Заповед на **** на район **** за премахване на два броя дървета „айлант“ и оформяне на короните и премахване на сухите клони на дърветата на бул. „****“ № ****, което е следвало да бъде извършено по график, изготвен от ОП „Паркове и гаражи“.

От представена сервизна документация /л.***/ се установява, че на процесния лек автомобил на ***** год. е извършен ремонт, за което е издадена фактура на стойност 2730.30 лева /***/.

По делото са изслушани свидетелите И. У. и Ж. Ж., от показанията на които се установява, че на **** год., върху паркирания встрани от блока, където живеят автомобил на съседа им – ищецът И. С. са паднали две дървета – айлант, като са нанесли щети върху целия автомобил. Пристигналите на място служители на РС ПБЗН – **** и ОП *** и гаражи са отстранили падналите дървета. От показанията на св. *** се установява, че същият многократно е сигнализирал Община Пловдив за необходимостта от предприемане на мерки за премахване растителността около блоковите пространства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни, взаимно допълващи се и подкрепени от събрания писмен доказателствен материал по делото.

В хода на производството е назначена и изслушана САТЕ, заключението на която, съдът кредитира като обосновано и изготвено от вещо лице с необходимата компетентност и от което се установява, че механизмът на произшествието, за които има данни по делото, а именно падане на дърво върху автомобила, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната степен, а стойността на щетите по автомобила е 2747 лева. В с.з. вещото лице поддържа така даденото заключение, като допълва, че описаните в представената фактури ремонтни дейности по автомобила съответстват на описаните от свидетелите повреди по автомобила.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1) противоправно бездействие от страна на служители на 3 ответната община по отношение на стопанисването на озеленените площи на територията на Община Пловдив; 2)настъпване на процесния инцидент при твърдения в исковата молба механизъм; 3)реално претърпяване на твърдените имуществени вреди и неимуществени вреди, както и техния размер; 4) причинна връзка между деянието и вредите; 5) вина, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага.

От събраните по делото доказателства и доказателствени средства се установи механизмът на осъществяване на процесното произшествие.

Причината за настъпването на вредите върху МПС-то е паднало дърво. Това се установява от представената служебна бележка от РС ПБЗН – ***** за полученото съобщение за възникнало произшествие – паднало дърво върху автомобил на ул. „**** № ***“, при което са нанесени щети на процесния лек автомобил, собственост на ищеца. Установява се и от показанията на св. Ж. и У. /вторият - пряк свидетел-очевидец/ и приобщената и кредитирана от съдебния състав САТЕ. Последната установява и повредите на автомобила, настъпили вследствие на падналото дърво, както и тяхната стойност.

За ангажиране на отговорността на ответната община следва да се установи, че е налице противоправно бездействие от нейни служители на установено от закон или подзаконов нормативен акт задължение за активно поведение. Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и следващите от ЗУТ, която чрез своите служби и длъжностни лица следва да вземе мерки за състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите. Безспорно е, че бул. „***“ в гр. **** е на територията на Община Пловдив, поради което съгласно параграф 7, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е собственост на общината. По силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС собственост на общината са и насажденията върху улиците и другите земни площи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № ** от *** г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. Със заповед от **** г. кметът на Община Пловдив е упълномощил кметовете на отделните райони в общината да назначават комисии за определяне на фитосанитарното състояние на декоративната дървесна растителност на територията на съответния район (улично озеленяване, междублокови пространства, градини, паркове и други) и да организират извършване на резитба и/или премахване на изсъхналите и болни дървета, както и на дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите. Предвид установените задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на декоративната 4 растителност в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД. Още повече както се установи от приложеното писмо с изх. номер от **** год. и показанията на св. Ж., има издадена Заповед на *** на район **** за премахването на дървета „айлант“, която очевидно не е изпълнена от служители на общинското предприятие „Паркове и гаражи“.

Съдът намира, че е налице причинна връзка между установеното бездействие и настъпилия инцидент, в резултат от който са настъпили вреди на МПС-то, собственост на ищцата. Възраженията на ответника за липса на причинна връзка се обориха от всички събрани по делото доказателства, които еднопосочно установиха причината за настъпването на вредите.

Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск доказан по своето основание. Ищецът има право да получи обезщетение за претърпените в следствие на инцидента вреди и то се равнява на действителната стойност на разходите, необходими за ремонт на МПС-то. От заключението на експертизата се установява, че общият размер на разходите, необходими за части, материали и труд, за възстановяване на автомобила по пазарни цени възлиза на 2747 лева. Претенцията на ищеца е за сумата от 2730.30 лева. Ето защо, същата следва да се уважи в пълния предявен размер.