Решение № 300 от 14.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502575 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260031 от 06.07.2022 г. постановено по т.д.№ 97/2021 г, по описа на СОС, ГО, е отхвърлен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявен от В. В. М.

ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М. ЕГН **********, срещу „БУЛ ИНС” АД за плащане на сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на В. И. М., отглеждал като родна дъщеря В. В. М., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 26.10.2020г., ведно с лихви за забава върху тази сума за периода от 16.12.2020г. до окончателното плащане като неоснователни.

Присъдени са разноски, като В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М. е осъдена да плати на „БУЛ ИНС” АД сумата от 9375 лв. /девет хиляди триста седемдесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС; и сумата от 230 лв. направени разноски .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

Жалбоподателката-ищец В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М., оспорва решението и моли съда да го отмени и да уважи претенцията в пълен размер. Оспорва извода на съда, че не разполага с активна материалноправна легитимация по предявения иск, тъй като по делото не е установено намерението за 1 припознаването й от починалия В. М., е направен в противоречие с чл.52 ЗЗД и постановките, дадени с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди, че не е извън кръга на лицата по ППВС № 5/1969 г., следователно материалната й легитимация по иска следва да се преценява с оглед съдържанието на съществувалите между нея и починалия житейски отношения, които според разясненията в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС следва да са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете. Следователно в нейна тежест не е възниквало задължението да установи, че по изключение създалата се между тях връзка е толкова трайна и дълбоко емоционална, че търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, както неправилно е прието с обжалваното решение. Признаването на правото на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети Формални процедури по осиновяване или установяване на произход.

От представените по делото удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес е видно, че В. И. М. е бил с постоянен адрес с. ***, ул. “***“ № ***, който от раждането й през 2004 г. е постоянен и настоящ адрес и на В. В. М.. От показанията на св. И. И. се установява, че тя е отгледана от В. М. от дете, който я обичал много, гледал я, водил я навсякъде - в София, по паркове, в зоологическа градина, на цирк, били неразделни. След като се разделил с майка й, В. и П. останали за отглеждане от В., който заживял заедно с тях и с новата си жена. Според св. И., която е биологична дъщеря на В. М., а според показанията й, той е биологичен баща и на В., баща й не я е гледал така хубаво, както се грижил за В., тя била отраснала с него, за разлика от свидетелката. Съобщава, че ревнувала баща си, който полагал много повече грижи за В. и поради това свидетелката се чувствала като изхвърлена.

Когато В. отишла да живее при съпруга си и родила, баща й продължил много да се грижи за нея и за детето, което много обичал, помагал й много, тя непрекъснато общувала с баща й; когато се карала с мъжа си, слизала долу да живее при баща й. Св. И. посочва, че когато им съобщили за катастрофата, те били тримата заедно с В. и брат й всички изпаднали в шок. На погребението на В. били заедно с В., тя много плачела, вече 1 година и 34 месеца не можели да го преживеят, не можели да се осъзнаят, постоянно говорили за него, всяка събота ходили на гробищата. В. много плачела за него, липсвал й, много й било тежко, тъй като е отраснала с него и още много тъжи. Не кореспондира на данните по делото и изводът на съда за противоречие по въпроса за припознаването между показанията на св. И. и обяснението на В. пред вещото лице, послужил като допълнителен аргумент да счете свидетелските показания за недостоверни. На първо място обяснението, че В. не я бил припознал заради помощите не е дадено от нея, а от майка й, в чието присъствие е извършено освидетелстването на В.. Майката не е страна по делото и обясненията й, макар и пред вещото лице, не могат да бъдат ценени, още повече да се квалифицират като противоречащи на показанията на св. И.. Вярно е, че според последната причината В. М. да не бъде припозната от В. е липсата на лична карта през дълъг период от време след излизането му от затвора. Липсата според съда на житейска логика в това твърдение предвид факта, че В. припознал сина си П., роден през 2007г., но не сторил това с родената 2 три години преди него В., не може да съставлява аргумент срещу достоверността на свидетелските показания като цяло и основание да се откаже тяхното кредитиране.

Претендира разноски за двете инстанции с включено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна „БУЛ ИНС” АД оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Мерцедес” с per. № *** - А. Д.. По случая няма представен акт на наказателен съд, който да е задължителен по реда на чл.300 ГПК. Поддържа изцяло вече заявеното в хода на производството, че не са налице конкретни житейски обстоятелства, от които привързаността между ищеца В. М. и покойния В. М. да е станала толкова силна, че смъртта на единия да е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка, а именно като между доведено дете и доведен родител. Няма житейски обстоятелства, които да обуславят създаването на връзка с по - дълбок характер и наличие на страдания надхвърлящо по интензитет нормалните за съответния характер на отношенията, още повече, че В. М. има родни деца, които е припознал и жива съпруга и майка. Към датата на смъртта си В. М. не е живял в едно домакинство са ищцата по делото и на са имали продължителна и стабилна връзка и отношения на привързаност, извън фактите за местоживеене, като следва да се има предвид, че адресната регистрация по лична карта и фактически адрес може да са различни.

Оспорва твърдението, материалната легитимация на ищцата произлиза от указанията на ВС в ППВС № 4/61 г. и 5/69г. В случая обаче не се налице визираните в тази разпоредба условия на лице, взето за осиновяване. В исковата молба се твърди, че ищцата има родство, че е дете на покойния, а не че е взета за отглеждане или осиновяване. Родство се установява с нарочен документ, издаден по надлежен ред и надлежна институция, а такъв документ няма. Ако не е налице родство или хипотеза на взето за осиновяване, но неосиновено дете, то материалната легитимация на ищцата следва от ТР № 1/2018г. на ВКС. Посочва, че по случая са образувани няколко дела пред ОС София (№ 34/21; 30/21; 41/21; 62/21; 69/21;

78/21г.), като всеки от роднините на покойния В. М. претендира, да има „изключително близка връзка с покойния и да търпи вреди от смъртта му и да бил отглеждан от него като родно дете. Претендиращите да са му неприпознати деца са двама, като той има и припознати деца междувременно. Поддържа и възражението за съпричиняване на вредата от страна на покойния В. М., като водач на ППС с животинска тяга - каруца с кон. В КП за ПТП е отбелязано, че като водач на каруца, наследодателят на ищеца е намалил скоростта на движение, без предупреждение. С това поведение е създал риск от настъпване на ПТП. В.

М. като водач на каруца е управлявал в тъмната част (18:30 часа на 26.10) на денонощието, без поставена светлина или светло отразители в задната й част като се движи в средата на пътната лента, а не възможно най - вдясно и така е нарушил разпоредбата на чл. 71. (1) ЗДП - „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при наметена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство." и чл. 15. (1) ЗДП „На пътя водачът на ППС се движи 3 възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента". С поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, който е реализиран. Отделно пострадалият е управлявал ППС със съдържание на алкохол в кръвта, което обективно му е пречело в извършваната от него дейност, като са били повлияна неговата съобразителност, реакция и възприемането на опасност. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата В. В. М., действаща лично и със съгласието на своята майка В. В. М., твърди, че на 26.10.2020 г. на път І-1, км. 191.8 настъпило ПТП между л. а. „Мерцедес 320 ЦДИ“ с per.№ ***, собственост на М. Г. Д., управляван от А. П. Д., и каруца с кон със свидетелство за регистрация № 116, собственост на и управлявана от В. И. М.. ПТП било причинено виновно от водача на л.а., който нарушил правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост и неспазвайки дистанция, при което ударил движещата се пред него каруца с кон. В резултат на ПТП на В. И. М. били причинени тежки телесни увреждания, довели до смъртта му няколко дни по-късно. Твърди, че В. я е отглеждал като родна дъщеря, поради което тя приела смъртта му много тежко. Относно управлявания от А. П. Д. автомобил има действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника, поради което ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но бил постановен изричен отказ. Затова претендира сумата от 150000 лв., ведно с лихви за забава върху тази сума за периода от 16.12.2020г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение, за неимуществени вреди.

Ответникът Бул инс АД оспорва исковете по основание и размер. На първо място оспорва активната материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение с оглед обстоятелството, че не попада в кръга на лицата, определени с ППВС 5/69 г. и 4/61 г., като в тази насока са развити подробни доводи. Оспорва размера на претендираните обезщетения като прекомерни, като в тази насока изтъква, че същите не отговарят на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с оглед обстоятелството, че водачът на каруцата е бил употребил алкохол, а освен това пострадалият се е движел в тъмната част на денонощието, без поставена светлина или светло-отразители в задната й част и се е движел в средата на пътната лента, а не възможно най-вдясно, с което се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции . Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 26.10.2020г. към 18.30 часа - тъмната част на денонощието, при сухо асфалтово покритие, нормална видимост по първокласен път № 1 от 4 републиканската пътна мрежа в зоната на километър 191+800, в посока от с. Скравена към гр. Ботевград, в дясната пътна лента със скорост около 68 км./ч. на къси светлини се движел л. а. „Мерцедес Е320 ЦДИ“ с per. № ***, управляван от А. П. Д.. Платното за движение в участъка на ПТП било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 3.75 м., отделени една от друга посредством единична прекъсната линия M3, прав, равнинен участък. Придвижвайки се по гореописания начин, л.а.Мерцедес“ застигнал несигнализирана по определения от ЗДвП начин /с два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина/ конска каруца, движеща се в същата посока - от с. Скравена към гр. Ботевград, с водач В. И. М.. Водачката на л.а. забелязала каруцата и в момента, в който челната част на управлявания от нея автомобил се намирала на около 24.3 м. от мястото на удара, задействала спирачната система за аварийно спиране, но независимо от това настъпил удар между дясната челна част на л. а. „Мерцедес“ и задната лява част на каруцата. В резултат на удара каруцата, ведно с коня, била отблъсната напред и вдясно по отношение първоначалната си посока на движение, след което се установила на място. Според вещото лице причините за настъпване на ПТП не са от технически характер, а следва да се търсят в субективните действия на водача на л. а. „Мерцедес“, който не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, поради което със закъснение реагирал за аварийно спиране при настъпилата опасност за движението. В конкретната пътна ситуация водачът на л.а. е имал видимост пред фронта на автомобила на разстояние около 55 м., при опасна зона за спиране с реалната скорост на движение 49 м., но е реагирал за аварийно спиране, когато челната част на автомобила се е намирала на около 24.3 м. от мястото на удара.

Разпечатката съдържа 26 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cb1297b-0c8e-43b1-ac59-4aeab6411212