Решение № 35 от 01.03.2023, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Севлиево, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря Силвия Ст. Станева като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100414 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Постъпила е искова молба от Х. Г. Г., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, **** и М.

Д. Г., с ЕГН **********, от гр. **** срещу ОБЩИНА СЕВЛИЕВО, с БУЛСТАТ 000215889, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ****, представлявана от кмета *** И.Т.И..

Ищците твърдят, че живеят във фактическо съжителство от 2006 г.. Двамата били собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с. Сенник, общ. Севлиево, адрес на имота: с. Сенник, местност ****, с площ 302 кв.м., трайно предназначение на територията -земеделска, начин на трайно ползване - НИВА, номер по предходен план: 052013, съседи: ***, ***. Придобивното основание, на което твърдят, че са собственици на имота било непрекъснато и необезпокоявано давностно владение, продължило повече от десет години, започнало на 19.05.2011 г.. Първоначално, процесният имот бил част от един поголям имот, собственост на Г.С.Г. /Г./, съставляващ парцел I-307 от кв. 28 по плана на с.

Сенник, общ. Севлиево от 1927 г., изобразен на скица № 709/26.09.1948 г. на ОНС Севлиево. Впоследствие парцелът бил разделен на четири имота: УПИ II—411 от кв. 27 по сега действащия план на с. Сенник, общ. Севлиево, УПИ I-407 от кв. 27 по сега действащия план на с. Сенник, общ. Севлиево и два имота, които остават извън регулацията на селото единият - процесният имот; а другият - имотът на юг от него, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с. Сенник. Ищците закупили имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на с. Сенник на 19.05.2011 г., като започнали да владеят освен закупения имот, също така и процесния имот, който бил разположен на север от него. Между двата имота нямало никога 1 ограда. Имали обща ограда с мрежа откъм съседния имот от запад - УПИ I-408 от кв. 23 по плана на с. Сенник. Откъм улицата заградили процесния имот с жив плет, а преди да го владеят бил заграден с телена ограда и дървени колове. След като минали почти единадесет години, през ко то ищците упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот, те решили да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост на имота чрез извършване нa обстоятелствена проверка. В хода на процедурата установили, че на 30.03.22 г. за имота бил съставен акт за общинска собственост на осн. чл. 19 ЗСПЗЗ. В конкретния случай процесният имот никога и по никакъв начин не бил отнеман от своите собственици, не бил включван в ТКЗС, винаги бил владян в реални граници. Следователно не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Искат постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 66216152.13 по кадастралната карта и регистри на с. Сенник, общ. Севлиево, адрес на имота: с. Сенник, местност ****, с площ 302 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план: 052013, съседи:

***, ***. Претендират разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е представил писмен отговор. В отговора се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Ответника заявява, че ищците са предявили субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, с които отричат право на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Предявяването на отрицателен установителен иск било обусловено от наличието на правен интерес, а ищците нямали правен интерес, тъй като не се навеждали твърдения за собственост на база давностно владение от ищците върху имота. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ предвиждала, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост. Преди изменението на разпоредбата през 2007 г. законът изисквал изтичането на десетгодишен срок от влизането им в сила за да станат тези земи общинска собственост. Ставало дума за остатъчен поземлен фонд, който се формирал след приключване процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи на правоимащите субекти. Всички останали, които не принадлежали на граждани, юридически лица и държавата, били общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

В процесният случай се установявало, че имотът не е възстановен на правоимащи, поради което бил записан в картата на землището като остатъчен общински фонд. При действието на правната норма на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствеността се придобивала от общината ех lege, без да е нужен нарочен акт и проведено административно производство. Следвало да се приеме, че общината е собственик на имота на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което правилно имотът бил актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост № 7527/30.03.2022 г.. Налице била хипотеза на придобиване на собственост от 2 страна на общината ех lege, без да е необходимо изобщо съставянето на акт. На следващо място, предвид на трансформирането на земята в общинска, последната не можела да бъде придобита по давност, заради въведения мораториум. В Държавен вестник бр. 7 от 19.01.2018 г. бил обнародван Закон за изменение на Закона за собствеността (ЗИЗС), чиято единствена цел била удължаване на срока по §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.; бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.;) За спиране на теченето на придобивна давност срещу държавата и общините относно недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост. Мораториумът върху теченето на придобивната давност срещу държавата и общините преди последния ЗИЗС (ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г.), изтекъл на 31.12.2017 г.. Към този момент ново удължаване на срока не било извършено - не бил приет и обнародван нов ЗИЗС за удължаване на мораториума. Следователно, за периода от 01.01.2018 г. най-рано до датата на обнародване на последния ЗИЗС (19.01.2018г.) придобивна давност срещу държавата и общините текла. Предвид на това, ищците не могли да претендират давностно владение върху процесния имот, защото не изтекъл предвидения в закона срок. Самите ищци посочвали, че от 19.05.2011 г. ползвали процесния имот. В съответствие с Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС течението на давностния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост било спряно с разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) преди изтичането му и този срок не течал до 31.12.2022 г.. Било разяснено още, че започналият да тече от 01.06.1996 г. десетгодишен давностен срок изтичал на 01.06.2006 г., а установеният с § 1 от ЗР на ЗД на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 г.) мораториум бил в сила от 31.05.2006 г. и в полза на ищеца не било осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците лично и чрез процесуалния си представител поддържат предявения иск по доводите в исковата молба. В писмена защита излагат подробни доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора по доводите изложени в същия. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователност на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от нотариален акт № 163, том III, дело № 533/2009 г. по описа на нотариус И.П., peг, № 300 на НК, район на действие РС – Севлиево, че Г.С. Г. е продал на Х.

Г. Г. собственият си недвижим имот придобит по наследство, а именно: УПИ II – 411, в кв.

27, по плана на с. Сенник, oбщ. Севлиево, с площ от 708 кв. м., при граници: улица, собствена земеделска земя, УПИ I-407, УПИ III-412, заедно с построените в този имот едноетажна жилищна сграда – масивна със застроена площ от 8 кв.м., частично на маза, състояща се от четири стаи и коридор: лятна кухня със застроена площ от 19 кв.м., 3 двуетажна стопанска сграда с навес с обща застроена плош от 106 кв.м., едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м. и едноетажна стопанска сграда и навес със застроена площ от 23 кв. м., подобрения и насаждения.

Установява се от нотариален акт № 196, том I, дело № 188/2011 г. по описа на нотариус Ц.Г., peг. № 594 на НК, район на действие РС – Севлиево, че Г.С. Г. е продал на Х.

Г. Г. собственият си недвижим имот придобит по наследство, а именно: нива от 0,454 дка, в местността "****", четвърта категория, представляваща имот № 052014, находяща се в землището на с. Сенник, общ. Севлиево, при граници: имот № 052015 - Нива на Община Севлиево - земи по чл. 19; имот № 000238 - Жилищна територия на с. Сенник, общ.

Севлиево; имот № 052013 - Нива на Община Севлиево - земи по чл. 19.

Установява се от молба - декларация от Х. Г. Г., чрез Община Севлиево до Нотариус в гр. Севлиево от 23.03.2022 г., че процесният имот е актуван, като общинска собственост с акт за общинска собственост № 7527 от 30.03.2022 г..

Установяват се от показанията на свидетеля Ц.Ц., следните факти: свидетеля познава ищците Х. и М. от 2008 - 2009 г. когато закупили имот и свидетеля вече бил кмет на село Сенник; имотът бил дворно място, но преди да го купят ищците било неподдържано; след като го закупили започнали да го почистват; свидетеля бил една къща над тях, имал братовчеди там и постоянно бил там, а и бил кмет и обстановката на селото му била напълно позната; имотът бил ограден, на пътя имало ограда, само от външната страна, вътре било към къщата, нямало вътрешна ограда; след него имало къща, постройка имота бил в регулацията на селото; предишен собственик бил Г.С.; свидетеля там пораснал, там играл като малък; преди да го купи Х. било занемарено, сега станало хубаво, отглеждал декоративни дървета, хубаво станало; свидетеля бил кмет и *** години, имотът не можел да се обработва от земеделското стопанство, нямало как да влязат, имало къща след него, още един имот, навътре бил, нямал допир до земеделски земи и не бил голям за да се обработва.

Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – техническа експертиза, от изслушването на вещото лице в съдебно заседание, преценено съвкупно с преписка, постъпила от ОД „Земеделие“ – Габрово, следните обстоятелства: Имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Сенник, община Севлиево, е представлявал част от дворище пл. № 368, от квартали 27 и 28 по плана на с. Сенник, одобрен през 1927 г.. Дворище пл. № 368 е попадало изцяло в строителните граници на населеното място, за периода на действие на плана от 1927 г. до 1964 г. В последващите планове на селото от 1964 г. и 1992 г., имот *** попадал извън строителните граници на с. Сенник. Имот с идентификатор *** не може да бъде идентифициран със заявените за възстановяване, по преписка с вх. № 25754/07.02.1992 г, имоти принадлежали на Г.С. Г.. Всички заявени и признати за възстановяване негови имоти, са възстановени на наследниците му, по реда на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. В частта на селото, където е разположен имот ***, няма данни да са съществували блокове, ползвани от ТКЗС. Видно от създадените и действали през 1927 г., 1964 г. и 1992 г. кадастрални и регулационни планове на с. Сенник, че имота винаги е бил част от съществуващите на 4 терена дворни места. Вещото лице не е измервало каква е площта на стопанисваната от ищците част от имота, счита, че част от процесния имот е все още собственост на П. и П.Д., тъй като по документи за собственост същите притежавали дворно място 407 по плана, действащ 1964 г. и са имали цялото дворно място, продали са впоследствие само частта в регулация.