Решение № 36 от 26.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000017 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 373 от 30.11.2023 г., постановено по т.д. 75/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен предявеният от „Од. гр.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „О.“ № 90, ет.3, представлявано от Н. Й. К. – управител, против Кооперация „В. з. к.

„Хр. Б.““, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, пл. „5-ти километър“ представлявано от Л. Ст. Д. – председател, осъдителен иск за присъждане на сумата от 48 750 лв., представляваща неустойка, съгласно уговореното в чл.13 „Задължения на продавача“ от сключен Договор за покупко-продажба на фуражна пшеница реколта 2021 г. от дата 17.03.2021 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба на 1.03.2023 г. до пълното изплащане на дължимата сума

Със същото решение е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност от „Од. гр.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „О.“ № 90, ет.3, представлявано от Н. Й. К. – управител, против Кооперация „В. з. к. „Хр. Б.““ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, пл. „5-ти километър“ 1 представлявано от Л. Ст. Д. – председател, осъдителен иск за присъждане на сумата от 48 750 лв., представляваща неустойка, съгласно уговореното в чл.13 „Задължения на продавача“ от сключен Договор за покупко-продажба на фуражна пшеница реколта 2021 г. от дата 5.07.2021 г., ведно с лихвата за забава върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба на 1.03.2023 г. до пълното изплащане на дължимата сума.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Од. гр.“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. София 1000, бул. „Ал. Ст.“ № 38, ет.1, офис 2 – адв. К. К., срещу постановеното решение, като се сочи, че същото е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с уважаване на предявените при евентуалност искове.

Сочи се, че доставеното количество фуражна пшеница е недостатъчно за изпълнение задълженията на въззиваемата кооперация по двата обвързващи договора, доставките по които е следвало да се извършат в предварително фиксирани срокове, като тези по Договор 2 предхождат по време доставките по Договор 1.

Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че двете задължения са еднакво обременителни. Излагат се съображения, че преценката за обременителността на едно задължение е винаги конкретна и фактическа, и се извършва към момента на изпълнението. Застъпено е становище, базирано на съдебната практика, че не винаги най-старото задължение е най-обременително. Въззивникът поддържа, че в настоящия случай по - обременително е задължението по сключения втори договор, който предвижда по-ранно издължаване и по-голям размер на неустойката при неизпълнението му. Ето защо, по мнение на въззивника, с доставките си въззиваемата кооперация е погасила задълженията си по сключения Договор 2, а не е изпълнила задълженията си по Договор 1, поради което и дължи заплащане на неустойката в претендирания с исковата молба размер.

По отношение на евентуално предявения иск, се оспорва констатацията на първостепенния съд, че едва през 2022 г. въззивникът е установил, че има недоставено количество. Подчертава се, че през целия 2 период август 2021 г. - февруари 2022 г. е водена кореспонденция, предимно устна, при която въззивникът е заявявал желанието си за реално изпълнение.

Изразява се несъгласие със заключението на съда, че въззивникът не е отправил заявка - искане за изпълнение до кооперацията.

Релевират се доводи, че неправилно и в противоречие с утвърдената и безспорна съдебна практика е прието от първостепенния съд, че исковата молба няма функцията на покА., че кооперацията не е в забава, както и че Договор 2 не е прекратен. Според въззивника, исковата молба следва да се счита за покА. за изпълнение и волеизявление за разваляне на договора. В допълнение се сочи, че в хипотезата на изпълнен Договор 1 и неизпълнен Договор 2, кооперацията е изпаднала в забава най-късно с изтичането на предварително фиксираните срокове за доставка по Договор 2.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Кооперация „В. з. к. „Хр. Б.““ , с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В. Апр.“ № 16, ет.3, оф.1 – адв. А. П., в който се поддържа, че същата е неоснователна, като се пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В отговора се заявява, че облигационните отношения, възникнали по Договор 1, са изпълнени и погасени. Разликата в доставката, при уговорено количество от 500 метрични тона доставени 2047 тона, според въззиваемия се дължи на неформален договор за търговска продажба на стоки и обичайната търговска практика на писмени заявки за доставка на определени количества фуражна пшеница.

Лансира се тезата, че Договор 2 е създаден единствено и само за целите на производството по настоящото дело, което твърдение безспорно е доказано от първоначалната и допълнителна съдебно-графологични експертизи пред първата инстанция, установяващи, че подписът под съглашението не е положен от законния представител на кооперацията.

Излага се становище, че неподписаният договор не може да обвърже кооперацията по правновалиден начин, а допълнително доказателство за несъществуването на договора е справката за извършени доставки, с начало 15 юли 2021 г., сочеща , че в периода от 5 юли до 15 юли няма нито една направена заявка от дружеството - въззивник и нито една извършена доставка.

3

Изразява се несъгласие с извода за мълчаливо потвърждаване на извършените от името на кооперацията, без представителна власт, действия.

Акцентира се на обстоятелството, че кооперацията изрично и по категоричен начин се е противопоставила на представения Договор от 5.07.2021 г. с отговора на нотариалната покА..

Настоява се, че разменената между страните електронна кореспонденция не се отнася до потвърждение на Договор 2, като следва да си има предвид, че същата е предприета през 2022 г., а не през годината, в която се сочи да е сключен договора.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирА. да обжалва стрА., срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е спор по осъдителни искове, с правно основание чл.92 ЗЗД, с които въззивникът е претендирал да бъде осъден въззиваемият да му заплати договорна неустойка за неизпълнение на задължение да се достави фуражна пшеница, в размер на 48 750 лв., на две евентуални основания – по Договор от 17.03.2021 г. и по Договор от 5.07.2021 г. Претендира се и законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Липсва разногласие между страните относно сключването помежду им на 17.03.2021 г. на договор за доставка на 500 МТ (метрични тона) +/- 2% фуражна пшеница, реколта 2021 г., която е следвало да бъде доставена на въззивника от кооперацията – въззиваем при цена от 325 лв./ тон без ДДС.

Съглашението е обективирано в писмен акт и предвижда, че периодът за доставка е от 15.07.2021 г. до 15.08.2021 г., по опция на купувача, с двудневно предизвестие преди доставка. Страните са се споразумели купувачът да изпраща на продавача писмено известие за всяка доставка, с инструкции за 4 количеството, което трябва да бъде доставено, датата и мястото на доставяне, контролната организация, спедитор или получател на стоката – чл.10 от съглашението. Плащането на продадената стока е уговорено да стане по банков път, по сметка на продавача, в срок от два работни дни, след доставката, при представяне на данъчна фактура и приемо – предавателен протокол за доставена стока – чл.12 от договора.

Предвидено е в чл.13 от съглашението, при неизпълнение от продавача на задължението да достави договореното количество в рамките на договорения период и с договорено качество, купувачът да има правото на неустойка, в размер на 30 % от цената на всеки метричен тон, който не е доставен.

Представен е писмен договор от 5.07.2021 г., с А.логично съдържание относно страните, договорената стока и остА.лите условия, с изключение на разлика в количеството, договорено за доставка – 2000 МТ +/2% и периода на доставка – 5.07.2021 г. – 31.07.2021 г.

При оспорване, пред първоинстанционния съд е доказА. неавтентичност на този втори договор, като изпълнената съдебно – графологична експертиза е установила, че същият не е подписан от законния представител на кооперацията – въззиваем.

На базата на писмените доказателства, събрани в първоинстанционното производство, става ясно, че като приложение към отправената до въззиваемия от въззивника Нотариална покА. от 17.03.2022 г., връчена на кооперацията на 22.03.2022 г., е бил представен Договорът от 5.07.2021 г. На 17.05.2022 г. въззиваемият е изпратил до въззивника проект за споразумение, в което е изрично посочено, че касае прекратяване по общо съгласие на страните на Договор от 5.07.2021 г. за покупко – продажба на пшеница, реколта 2021 г. Ето защо, следва да се приеме, че доколкото въззиваемият не е отрекъл обвързаността си по Договора от 5.07.2021 г., с който се е запознал най-късно на 22.03.2022 г., при връчването на нотариалната покА., то той е валидирал действията, извършени от негово име, без представителна власт, при сключване на съглашението, по правилото на чл.301 ТЗ, и посоченият договор валидно обвързва страните, след като не е бил прекратен по общо съгласие между тях с отправеното предложение за споразумение.

5

От А.лиза на данните по делото става ясно, че по силата на шестнадесет писмени заявки, наименовани „искания за отпускане на материални ценности“, за периода 15.07.2021 – 2.08.2021 г. са доставени на въззивника по 64 кантарни бележки 2047,1 МТ пшеница. За така полученото количество са издадени три фактури от продавача, на общ стойност 671 062,70 лв., които са платени.

При съобразяване на горното следва да се заключи, че общо по двата рамкови договора, сключени между страните, въззиваемата кооперация е дължала доставката на обем от 2500 МТ фуражна пшеница, при поискване от въззивника за посочения период. Предадени на въззивника са 2047,1 МТ, т.е. остА.ло е неиздължено количество от 452,90 МТ. Без правно значение е в конкретния случай изпълнение по кой от двата договора е престирано с документираните доставки.

Следва да се съобрази, в настоящия случай, че конкретното договаряне е такова по рамкови договори и съществено значение има договореното между страните по отношение механизма на доставките.

Спецификата „по опция на купувача“ означава право, но не и задължение, за него да купи при фиксирА.та цена, но в рамките на посочения в договора период. От закрепената договорна воля и обективираното в заявки и кантарни бележки изпълнение става ясно, че стоката се предава насипно, натоварена в камиони, в склада на продавача, като купувачът следва да отправи писмено известие за доставка до продавача, с горепосоченото съдържание. Такива известия са отправени и изпълнени, както се посочи по-горе.

Синалагматичната природа на задълженията на двете страни по двустранната договорна връзка обосновава становище, че надлежното изпълнение на продавача, в случая, се предпоставя от задължението на купувача да подаде заявка за исканото количество зърно, в съответствие с регламента, възприет по договора или установен в практиката между страните. По делото не са въведени доводи и съответно ангажирани доказателства в срока за дължимо изпълнение по двата договора – 5.07.2021 г.