Решение № 12235 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12235 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110130122 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу А. А., Б. И. и И.

В..

Ищецът твърди, че на 11.04.2019г. с ответника Ал. А. са сключили предварителен договор за учредяване право на строеж и отстъпване на имот срещу задължение за построяване, ведно с приложения № 1 и 2 към него, съгласно който отв.

А. заедно с останалите съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***************, както и собствениците на поземлен имот с идентификатор № *****************, поели задължение да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж в полза на ищеца за построяване на сграда съобразно одобрен архитектурен проект срещу насрещното задължение на ищеца да им предаде в довършен вид и с разрешение за ползване самостоятелни обекти в рамките на 27% от РЗП на сградата. В изпълнение на задълженията си по предварителния договор, ищецът инициирал изменение на действащия ПУП чрез образуване на нов УПИ XI-177, 178 от кв. 851, с площ от 520 кв. м. С искова молба от 16.10.2020г. ищецът предявил против обещателите по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, по която било образувано гр. д.

№ 1347/2020г. по описа на СГС, което било висящо.

Ищецът посочва, че преди вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗЗД, ответникът Ал. А. се разпоредил с притежаваните от него 5,19% идеални части от новообразувания поземлен имот чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт от 17.12.2020г. в полза на ответниците Б. И. и И. В.. Tвърди, че тази сделка го уврежда, тъй като с нейното извършване се осуетява възможността предварителният договор да бъде обявен за окончателен. Счита, че ответникът А. е сключил увреждащия договор съзнателно, като купувачите Б. И. и И. В. са знаели, че продавачът е обвързан от предварителен договор с ищцовото дружество и че тази сделка го уврежда.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца покупко-продажбата на 5,19% идеални части от 1 поземлен имот с идентификатор *************с площ от 520 кв. м., с административен адрес: /насело място/, извършена с нотариален акт, вписан в СВ – София под вх. № 75350 от 17.12.2020г., акт № 171, том № 196, сключена между отв. А.

А. и ответниците Б. И. и И. В..

Ответниците Б. И. и И. В. са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорват предявения иск. Оспорват да са знаели, че покупко-продажбата има увреждащ характер за ищеца. Посочват, че отв. А. се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от собствеността върху процесния имот, мотивиран от необходимостта да изпълни свое парично задължение към трети лица, като е предложил своя дял от съсобствеността както на останалите съсобственици, така и на ищцовото дружество. Отричат да са имали информация за сключен предварителен договор между съсобствениците и ищцовото дружество за имота, като научили за него едва в началото на 2021г., когато провели среща с останалите съсобственици. Правят възражение за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, тъй като при сключването му съществувала непреодолима правна пречка за реализиране на строежа, изразяваща се в притежаваното от третото лице Е. А. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 39/288 ид. ч. от собствеността на имот с идентификатор **************и върху жилищна сграда с идентификатор *******************, обективирано в нот. акт за дарение от 13.11.2013г. Твърдят, че ищцовото дружество е неизправна страна по предварителния договор, поради което същият подлежал на разваляне, като такова възражение било направено в производството по чл. 19, ал. 3 ГПК по гр. д. № 13417/2020г. по описа на СГС.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.

Ответникът Ал. А. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Признава, че е подписал предварителен договор за учредяване право на строеж с ищцовото дружество, както и че с нот. акт за покупкопродажба се е разпоредил с притежаваните от него 5,19% ид. ч. от процесния имот в полза на другите двама ответници. Твърди обаче, че това разпореждане не е имало за цел да увреди ищеца. Посочва, че към датата на подписване на предварителния договор е била вписана възбрана върху частта от имота на ответника за негови задължения, което било известно на ищеца. Поддържа, че двукратно била постигана уговорка за изкупуване на ид. части на ответника от ищеца, за което се снабдявал с нужните документи, но ищецът не спазвал ангажиментите си, което наложило ответникът да търси други купувачи, за да погаси задълженията си. Твърди, че ищецът е в неизпълнение на задълженията си по предварителния договор. С оглед на това счита, че не се легитимира като кредитор на ответника. Прави и възражение за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет, предвид наличието на пожизнено право на ползване на третото за спора лице Е. А. върху поземлен имот с идентификатор ***************и върху жилищна сграда с идентификатор *****************.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е конститутивен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за 2 увреждането.

По делото е отделено като безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 11.04.2019г. между Н. А., К. М., ответникът А. А., С. А., М. А. и К. Л., в качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***************, В. А.– С., А. К. и М. Д., в качеството на съсобственици на поземлен имот с идентификатор *****************, и ишцовото дружество в качеството на строител – приемател, е сключен предварителен договор, съгласно който съсобствениците – учредители се задължават да учредят по нотариален ред в полза на дружеството – приемател право на строеж върху гореописаните имоти след изготвяне на РУП за отделянето им в самостоятелен УПИ за построяването на сграда, отговаряща по предназначение и функции съгласно утвърдената зона със застроена площ и с разгъната застроена площ съгласно максималното възможно застрояване, без обектите, предвидени за обезщетение, съгласно чл. 2 от договора, както и да прехвърлят на приемателя толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, колкото е съответната му част от правото на строеж. Съгласно чл. 2 от предварителния договор, приемателят се задължава съобразно влязъл в сила ПУП и одобрен инвестиционен проект да построи жилищен блок, срещу което учредителите ще получат от приемателя в завършен вид самостоятелни обекти, за които са си запазили правото на строеж с площи, равняващи се на 27% от разгърнатата застроена площ на сградата.

На 26.02.2020г. е съставен нотариален акт № 21, том 1, рег. № 991, дело № 15/2020г., от нотариус Л. С., за създаване на съсобственост върху УПИ (окончателен договор по чл. 15, ал. 3 ЗУТ). С него собствеността върху двата поземлени имота, предмет на предварителния договор, обединени в новообразуван УПИ XI-177, 178, за който е отреден проектен идентификатор ****************с площ от 520 кв. м., се преобразува върху съсобственост в новообразувания УПИ, от който ответникът Ал. А. придобива 5,19% ид. части.

По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че с нот. акт № 82, том 1, рег. № 2839, дело № 23/2020г., вписан в Службата по вписванията под вх. № 75350 от 17.12.2020г., ответникът А. А. е продал на другите двама ответници – Б. И. и И. В. притежаваните от него 5,19% ид. ч. от образувания УПИ.

Не е спорно също, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че на 16.10.2020г. ищцовото дружество е предявило спрямо учредителите – съсобственици по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. По този иск е образувано гр. д. № 13417/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-27 с-в.

В ТР № 2/09.07.2019г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че искът по чл. 135 ал. 1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС №.1 от 29.03.1965 по г.д.№ 7/1964г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се 3 удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно.

В настоящия случай сме изправени пред хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като сделката, която ищецът счита за увреждаща спрямо него, е възмездна – договор за покупко-продажба. С оглед на това, за да се породи в негова полза потестативното право да обяви тази сделка за относително недействителна, по делото следва да бъде проведено пълно и главно доказване на следните три кумулативни предпоставки: че е кредитор на прехвърлителя; че извършеното действие го уврежда; че прехвърлителят и приобретателят са знаели за увреждането към момента на сключване на сделката.

В т. 2 от горецитираното ТР е разяснено по задължителен за съдилищата начин, че по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай е представен предварителен договор, който легитимира ищцовото дружество като кредитор на ответника А. на непарично вземане за сключване на окончателен договор. Това му право не е отречено със сила на пресъдено нещо, с оглед на което съдът в настоящото производство е длъжен да приеме, че вземането му съществува, както е разяснено в ТР. Предмет на настоящото производство не е самото вземане, а иск по чл. 135 ЗЗД. С оглед на това, възраженията на ответниците за нищожност на предварителния договор и за неговото неизпълнение от страна на ответното дружество не следва да бъдат обект на обсъждане, тъй като не са част от предмета на делото. Те следва да бъдат обсъдени в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Tова разрешение е дадено и в Решение № 266/18.03.2021г. по гр. д. № 247/2020г., IV ГО на ВКС /постановено след ТР/, в което е прието, че в производството по иск по чл. 135 ЗЗД съдът не проверява съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е въвен като предмет на делото чрез съединяването на отменителния иск с иск за съществуване на вземането. Поради това, твърденията и доводите, свързани с оспорване на вземането не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Достатъчно е качеството на кредитор за ищеца да следва от твърденията в исковата молба и фактите по делото.