Решение № 1513 от 03.08.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1513

Гр. Пловдив, 03.08.2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, X състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 870 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на д-р П.К.,

Председател на медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Пловдив, срещу Експертно решение /ЕР/ № 0248/034/22.02.2022 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ.

С жалбата се прави искане за отмяна на оспореното решение в частта относно определения срок на инвалидност, като неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Възразява се срещу подхода, използван от НЕЛК при оценката на срока на определената ТНР, като се твърди, че административният орган неправилно определя пожизнен срок в оспореното решение, защото заболяването на освидетелстваното лице е онкологично и поради това не попада в хипотезата на чл.69, ал.4 от НМЕ, като според жалбоподателя не следва да се определи като дефинитивно по смисъла на §1, т.5 от ДР на НМЕ, тъй като било безспорно, че рецидив и далечна дисеминация били възможни по всяко време, тоест възможна била негативна еволюция на заболяването във времето.

Ответникът по жалбата НЕЛК – София, редовно призован, не изпраща представител по делото. Постъпила е писмена молба от упълномощен юрисконсулт А.. Прави се искане за отхвърляне изцяло на жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Сочи се, че ЕР на НЕЛК е издадено при спазване на процесуалните правила за това, като е мотивирано с наличната за освидетелстваното лице медицинска документация.

Заинтересованото лице Ц.И.Т., редовно призована не участва в производството и не изпраща представител.

Заинтересованите лица - ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД –

Пловдив, пети състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели изрично становище по жалбата.

Заинтересованата страна Спортно училище „Васил Левски“ Пловдив, изпраща упълномощен Заместник - директор, който излага съображения за неоснователност на жалбата, като смята, че следва да остане определеният пожизнен срок на служителя Ц.Т..***, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства и становищата на страните намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, предвидено в чл.98, ал.6 от КСО, което има право на жалба, в законовия 14-дневен срок от съобщаване на решението, което представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна, на база на събраните доказателства, съдът намери за установено следното:

Заинтересованото лице Ц.И.Т. била диагностицирана с онкологично заболяване през 2009 г., когато по повод на новообразувание на дясната млечна жлеза била оперирана на 14.12.2009 г., като ѝ била извършена десностранна радикална мастектомия с аксиларна лимфна дисекция по Пейти, с верифициран хистологичен резултат от 15.12.2009 г.

- инвазивен дуктален карцином - нискодиференциран Г-3 на дясна гърда. На Т. било назначено и извършвано лечение, като по повод на заболяването, същата се явила и била освидетелствана от ТЕЛК през 2010 г., след което, след изтичане срока на определената ТНР, била периодично преосвидетелствана съответно през 2012 г., 2015 г., като с ЕР на ТЕЛК от 31.10.2018 г. за заболяването ѝ, квалифицирано с код С 50.1 по МКБ ѝ били определени 50 % ТНР и тригодишен срок на ТНР. След изтичане на срока на това ЕР на ТЕЛК с ново ЕР на ТЕЛК № 4938 от заседание № 174 от 25.10.2021 г. на Т. за състояние след радикална ампутация на дясна млечна жлеза по повод злокачествено новообразувание от 2009 г. ѝ били определени 50% ТНР с пожизнен срок. Като основание за определяне на процента и срока на ТНР било посочено, че заболяването е без данни за рецидив и дисеминация и се отнася към забележката по Част осма, Раздел XII от НМЕ, която определя 50% ТНР, а относно пожизнения срок било записано основание по чл.69, т.4 от НМЕ. Решението на ТЕЛК било обжалвано от Председателя на МК по чл.98, ал.4 от КСО пред НЕЛК в частта му относно определения пожизнен срок на ТНР. По жалбата НЕЛК се произнесла с оспореното сега ЕР № 0248/034 от 22.02.2022 г. и посочила, че потвърждава ЕР на ТЕЛК по срока на определения процент ТНР. В това свое решение НЕЛК констатирала по отношение на заболяването състояние след десностранна радикална мастектомия с аксиларна дисекция по Пейти /15.12.2009 г./, следоперативна АПХТ, лъчетерапия и хормонотерапия, квалифицирано в решението като такова с код по МКБ С 50.1, че няма данни за рецидив и дисеминация на заболяването, съгласно документацията на освидетелстваното лице по МЕД. В тази връзка НЕЛК отчела, че за същото се следва оценка по Забележката от раздел 12 на част 8 от НМЕ – 50 % ТНР. По отношение конкретно на оспорения срок на определената ТНР било посочено в обжалваното решение, че съгласно разписаното в Параграф 1, т.5 от ДР на НМЕ дефинитивни състояния са състояния, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето, като състояния след проведено оперативно лечение на злокачествените новообразувания, без данни за рецидив и дисеминация след петата година на активно наблюдение, са дефинитивни. Посочено било и че на основание чл.69, ал.4 от НМЕ по посочената забележка следва да се определи пожизнен срок, което се явява и по-благоприятно условие на оценка на увреждането.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства, представени от жалбоподателя и ответника, включително и съдържащите се в приложеното медицинско експертно досие на лицето, за което е издадено ЕР. В хода на производството съдът е допуснал служебно съдебно-медицинска експертиза с вещо лице лекар-онколог. Съгласно заключението на СМЕ от 15.07.2022 г., представено по делото, към момента на издаване на ЕР на НЕЛК описаното онкологично заболяване на Т. е стабилно – без данни за локален рецидив и прогресия /метастазиране/ през изтеклите 13 години от диагностицирането му. Вещото лице е посочило в заключението си и е разяснило и в съдебно заседание, че това е медицинският термин за състоянието, който се използва в онкологията и отговаря на термина дефинитивно състояние по НМЕ, тъй като не търпи позитивна или негативна еволюция. Разяснено е също така от експерта, че всяко онкологично, но и всяко друго заболяване, може да претърпи негативна еволюция във времето, но към периода на издаване на оспореното ЕР състоянието на Т. правилно е определено като дефинитивно. Изготвилата заключението д-р О. е посочила също така и че състоянието на отстраняване на гърда и лимфни възли, като резултат от проведеното радикално лечение, е необратимо, като поради липса на локален рецидив и метастази освидетелстваната е в стабилно състояние. Съдът кредитира заключението на СМЕ, което намира за изготвено с необходимите професионални знания и опит, като взема предвид и дадените допълнителни разяснения от лекаря – онколог в рамките на проведеното съдебно заседание по изслушване заключението.

От правна страна, въз основа на така установените факти, както и събраните доказателства, съдът намери следното:

Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен колективен орган по чл.3, ал.2 от НМЕ, в състав, съобразно с изискването по чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ, както и съобразно с изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която връзка по делото са представени доказателства от страна на ответника, съгласно задължаването му от съда, за членовете на комисията, съответно тяхната специалност и стаж. Видно е, че решението е издадено в писмена форма, мотивирано е и носи подписите на всички членове на НЕЛК. НЕЛК е била надлежно сезирана с жалба срещу решението на ТЕЛК, от лице, което съобразно с чл.112, ал.1 от ЗЗ има право на жалба. Затова и административният орган правилно е пристъпил към разглеждането ѝ. Поради това и съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Според съда, не са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е бил приложен от колективния административен орган материалния закон.

По фактите страните по делото не са формирали спор, като единствено е налице спор по отношение на това дали правилно НЕЛК е тълкувала и приложила разпоредбите на НМЕ касателно определяне на дефинитивните състояния, както и дали в случая е приложимо определянето на пожизнен срок по отношение на ТНР по забележката от раздел 12, част 8 на Приложение № 1 на НМЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ, на която е основано решението на НЕЛК, при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността. В тази връзка и не е налице каквото и да било разграничение по отношение на заболяванията, като тази норма е принципно приложима по отношение на всички видове такива, за което съдът взема предвид и настъпилите изменения в НМЕ, приети с Постановление № 225/2021 г. на МС. От същото е очевидна волята и целта на нормотвореца, а именно да се преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които с оглед характера им на установени необратими състояния, периодичното освидетелстване се явява напълно безпредметно, при положение, че здравословното състояние е такова, което не търпи промяна в насока пълно или частично възстановяване на лицето. Този си извод съдът прави и при прегледа на съдържанието на публикуваната на публично достъпния Портал за обществени консултации на МС Справка за отразяване на предложенията, получени в рамките на обществените консултации по проекта на Постановлението на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, а именно относно приетите предложения и съответно конкретните мотиви за приемането им, респективно отхвърлянето им, явяващи се същевременно и мотиви за изменение и допълнение на НМЕ, съответно за отказ от постановяване на токова и където е изрично посочено по отношение нормата на чл.69, ал.4 от НМЕ, че „настоящият текст на чл. 69, ал. 4 от НМЕ (При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността) не прави разграничение във вида на заболяването при определяне на пожизнен срок на инвалидност. Той гарантира абсолютна равнопоставеност на хората с увреждания и не възниква необходимост от допълнително уточняване за кои лица и конкретни заболявания е приложим. В този смисъл настоящата редакция е всеобхватна и включва всички състояния, които според дефиницията, могат да се определят като дефинитивни.“ Предвид изложеното относно концепцията на нормотвореца по приложението на чл.69, ал.4 от НМЕ напълно неотговарящо на заложения в Наредбата принцип за равнопоставеност се явява акцентирането в жалбата на вида на заболяването, а именно онкологично, от което на практика жалбоподателят прави извод, че по отношение на лица с такъв тип заболяване нормата на чл.69, ал.4 от НМЕ няма изобщо да може да намери приложение, което е в противоречие със заложения в Наредбата принцип. При това, основаването на изводите по приложение на разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ на една своеобразна презумпция, че заболяването на лицето, би могло и да претърпи някога някаква негативна еволюция, която презумпция, впрочем, по тази логика и с оглед посоченото и от вещото лице, би следвало да е приложима и по отношение на всяко друго заболяване, не държи сметка за това, че оценката на състоянието на освидетелстваното лице се извършва индивидуално от ТЕЛК, съответно НЕЛК към момента на освидетелстването. Поради това и основаването на доводите в жалбата само на вида на заболяването на заинтересованото лице, без преценка на конкретното му състояние при освидетелстването, се явява изцяло несъответно на принципите на НМЕ. В разпоредбата на §

Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cb054cd-326a-4b21-a68a-76a777445228