Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 1022/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2025
В сила
22.01.2025
Състав
Мая Андонова Миленкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143,ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • Чл. 257, ал.1 т.2 · Закон за горите
  • чл. 257, ал.1, т.2 · Закон за горите
  • чл.275, ал.1, т.2 · Закон за горите
  • чл. 15, ал.1, т.1 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кюстендил, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А. М. като разгледа докладваното от М. А. М. Административно наказателно дело № 20241520201022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V “Обжалване на наказателните постановления”, чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

З. С. С., с ЕГН – ********** от гр.К. обжалва наказателно постановление № 18/18.05.2023г., издадено от Директора на РДГ – гр.Кюстендил, с което на осн. чл.275, ал.1, т.2 от Закон за горите, за нарушение на чл.9а, вр. с чл. 15, ал.1, т.1 от Наредба№1 за контрола и опазването на горските територии, вр. с т.11.7.1 от Заповед№1019/17.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАГ, му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300(триста) лева . Сочат се допуснати нарушения на процесуалните правила. Претендират се сторените по делото разноски.

Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно КРС,след като обсъди по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбоподателят З. С. бил частен лесовъд, регистриран като лице 1 упражняващо лесовъдска практика с Удостоверение №10242/28.01.2014 година.

На 06.10.2022 г., в това си качество той издал последващ електронен превозен билет (ЕПБ) № 6669/00073/061022/232115-DP2F463, като описаното в този ЕПБ количество дървесина надвишавало количествата дървесина по предходни ЕПБ №№ 6669/0071/03102022/152316- 9FF5516 и ЕПБ №

6669/00072/05102022/183618-ВЕВ3А79, въз основа на които два предходни ЕПБ е издаден процесния последващ такъв. Първичните превозни билети били с кубатура както следва : този с код - 9FF5516 е с описана в него кубатура от 5 пл.куб.м и този с код - ВЕВ3А79 бил с посочена кубатура от 4,6 пл. куб. м. , или общата кубатура на двата първични ЕПБ била – 9,6 пл.куб.м..

Последващият , издаден въз основа на тях ЕПБ е с посочена в него кубатура от 16,5 пл.куб.м. , т.е с 6,9 пл.куб.м. повече дървесина.

За несъответствието, още на 07.10.2022 г. е подаден сигнал от директор на дирекция КОГТЛС към ИАГ до РДГ – Кюстендил. В изпратеното на 07.10.2022 г. писмо е посочено, че е възможно при издаването на последващ ЕПБ № 6669/00073/061022/232115-DP2F463 да са нарушени правилата на т.11.7.1 от Заповед№1019/2021 г. на изп. директор на ИАГ.

Проверка относно посоченото несъответствие е извършена от служители на РДГ – Кюстендил на 15.12.2022 г., когато е съставен констативен протокол№ 142167. В него е описано, че е в хода на проверката е установено , че дървесината описана в ЕПБ №№ 6669/0071/03102022/1523169FF5516 и ЕПБ № 6669/00072/05102022/183618-ВЕВ3А79 не отговаря на посочените в последващия ЕПБ количества дървесина, като в последния дървесината е по-голямо количество (с 6,9).

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е предявен и връчен по надлежния ред. В акта е дадена правна квалификация на нарушението – т.11.7.1 от Заповед № 1019/2021 г. , вр. с чл. 15, ал.1, т.1, вр. с чл.9а от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.05.2023г. директора на РДГ – Кюстендил издал атакуваното наказателно постановление. В последното дословно е възпроизведено описаното в акта нарушение, като е посочена идентична с посочената в АУАН правната квалификация на същото. На осн.

Чл. 257, ал.1 т.2 от ЗГ на Г.ев е наложено административно наказание „ глоба“ 2 в размер на 300( триста ) лева, т.е. в минимално предвидения в санкционната норма размер.

Разпитаните в хода на съдебното следствие, свидетели на АНО, описват извършената проверка и установеното в хода й , определено от тях като нарушение. Съдът кредитира изцяло показанията им като пълни и обективни.

В хода на съдебното следствие са събрани допълнителни доказателствени средства, които съдът прие и цени като годни и значими за изясняване на фактическата обстановка. Представени са Заповед №РД-05219/02.06.2021 г. и Заповед №РД-05-429/27.10.2021 г. и двете на директора на РДГ Кюстендил. Първата цитирана Заповед касае извършването на проверки на превозни средства, транспортиращи и не е относима към настоящия спор-.

Втората цитирана Заповед, обаче въвежда конкретни задължения на двама служители от РДГ – Кюстендил, едното от които е „ да извършват проверки на издадените последващи превозни билети с ръчно въведени данни, подадени по електронната поща в ИАГ до РДГ – Кюстендил. Според т.5 на същата Заповед задължените с нея служители на Дирекцията да изпращат всеки вторник информация за направените през предходната седмица проверки и резултатите от тях .

Представено е и е прието от съда

Писмо вх.№РДГ 075884/07.10.2022 г. на ИАГ, и приложено към него извлечение от system.iag.bg за издадените превозни билети през м. октомври 2022 г. от З.

С.. Видно от писмото е , че на 07.10.2022 г. РДГ – Кюстендил е уведомено за вероятно извършване на нарушение на т.1.7.1 от Заповед№ 1019/2021 г. на изп. директор на ИАГ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели и писмените доказателствени средства.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна .

По делото по безспорен и несъмнен начин се установява и това не се спори, че жалбоподателят е издал процесния последващ ЕПБ с № 6669/00073/061022/232115-DP2F463 . Не е спорно и издаването на 3 предходните два ЕПБ , съответно с №№ 6669/0071/03102022/1523169FF5516 и ЕПБ № 6669/00072/05102022/183618-ВЕВ3А79. Несъмнено доказано е и несъответствието в кубатурата на дървесината описана в двата първични ЕПБ и издаденият въз основа на тях последващ ЕПБ.

Съдът намира, че така описаните факти, подкрепени с нужните доказателства, изцяло покриват състава на посочената за нарушена правна норма.

В случая, от фактическа страна, административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за издаване на ЕПБ за количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни ЕПБ. От правна страна АНО е визирал т.11.7.1 от Заповед №ЗАП-1019/17.11.2021 г. във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Нормите от Наредбата задължават лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци; респективно забраняват издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец. В случая и двете норми извършват препращане като правило за поведение към издадена заповед и правилно АНО е посочил конкретното обвързващо задължение на т.11.7.1 от Заповедта.

Т.е съдът приема, че правилно е посочена материалноправната разпоредба, която е нарушена от въззивника.

Посочената санкционна норма – чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ предвижда отговорност при неизпълнение на задължението да съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми, определя приложението й само чрез посочване на конкретно нормативно установено задължение от заповед №ЗАП-1019/17.11.2021 г. Това конкретно задължени е посочено в правната квалификация на нарушението.

Съгласно чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите „ Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което:

2. съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, 4 на подзаконовите актове по прилагането горскостопански планове и програми;“ му или на одобрените

Налице е относително определена санкция, в която предвиденото наказание не е точно фиксирано по размер, поради което същото може да бъде индивидуализирано по размер, съобразно конкретните особености на случая.

Видно от наказателното постановление, на жалбоподателя е наложена предвидената минимална санкция, а именно глоба в размер на 300/ триста/ лева.

Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим.

Независимо от горното, доказано и правилно квалифицирано административно нарушение, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно по следните съображения:

Както се установи от събраните по делото писмени доказателствени средства административното нарушени е извършено на 06.10.2022 г., когато е издаден последващ ЕПБ с № 6669/00073/061022/232115-DP2F463. За издаване на този ЕПБ в нарушение на т.11.7.1 от Заповед № ЗАП1019/17.11.2021 е сигнализирана РДГ Кюстендил още на 07.10.2022 г, т.е. още на 07.10.2022 г. за АНО е било възможно да установи дали действително е извършено нарушение на соченото правило от Заповедта, както и кое е лицето издало сочения ЕПБ, респ. кой е извършител на нарушението. Въпреки наличието на тази информация още на 07.10.2022 г. АУАН е съставен на 12.01.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН срок за издаването му.

Това е и основното възражение на жалбоподателя и съдът , съобразно представените по делото нови доказателствени средства, намира това възражение за напълно основателно.

С ъ г л а с н о чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

5

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС е възприето, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Двата срока предвидени в чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от ЗАНН – тримесечния от откриване на нарушителя и едногодишния срок от извършване на нарушението се отнасят помежду си в съотношение специален към общ, т. е. срокът, който тече от откриване на нарушителя е специален по отношение на едногодишния срок от извършване на нарушението, но се включва и е част от него.

В конкретния случай е налице именно тази хипотеза. Нарушението е осъществено на 06.10.2022г. За актосъставителя още на 07.10.2022 г. е било възможно да установи кой е нарушителя и в рамките на 3- месечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН да състави АУАН, ангажирайки отговорността му. Към датата на съставянето на АУАН на 12.01.2023 г. предвидения в чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро, пр. 1-во от ЗАНН тримесечен срок е бил изтекъл. Не са представени доказателства от АНО , че актосъставителя е правил опити да издири лицето издало процесния последващ ЕПБ.

Предвид изложеното, доколкото АУАН, с който е започнало административнонаказателното производство е съставен извън рамките на 3месечния срок от откриване на нарушителя, атакуваното НП подлежи на отмяна поради незаконосъобразното образуване на административнонаказателното производство.

По разноските :

При този изход на спора, съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН , вр. чл.

143,ал. 1 ЗАНН, за въззивника е налице основание за присъждане на обезщетение за разноски, има съответно искане за това и са представени доказателства за упълномощаването на адв. Й. на осн. чл. 38, ал.1, т. 3 от Закона за адвокатурата, поради което и следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител .

По отношение на размера на дължимото обезщетение за разноски съдът намира ,че основателно е искането такива да бъдат присъдени за процесуалното представителство осъществено от адв. Й. при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция, за касационното 6 производство и за настоящото ново въззивно производство , поради което и съдът определя дължимо възнаграждение в размер на 1200 лева / по 400 лева за всяка инстанция/.