Решение № 246 от 13.11.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Тетевен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100344 по описа за 2024 година

Предявен е иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит,а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на договорна клауза, с посочена цена на иска 225.71 лева.

Ищцата излага,че на - е сключила договор за паричен заем №********** с ответника,страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 300 лева,при погасяване в срок до 17.10.2021 година.

В договора е уговорен годишен процент на разходите/ГПР/ в размер на 49.61%,лихвен процент по кредита 40.96%,сума на лихвата за срока на договора 10.1 лева,като кредитополучателят дължи сума в размер на 76.90п лева такса за бързо разглеждане.

Между страните е сключен анекс ,с който е отпусната допълнителна сума в размер на 1000 лева,като таксата за бързо разглеждане е в размер на 225.71 лева.

Счита,че договорът е нищожен,на основание чл.11,ал.1,т.10,вр. с чл.22 от ЗПК,тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание,а именно ГПР по кредита,тъй като в договора погрешно е посочен такъв,а действителният е в пъти по –висок от посочения.

Още със сключване на договора е посочено,че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора.Невключването на 1 допълнителните услуги в ГПЗ представлява заобикаляне на чл.19,ал.1 от ЗПК.Налице е заобикаляне на изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита на длъжника ,съгласно изискванията на чл.21,ал.1 от ЗПК.

Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,респ. целият договор да се обяви за недействителен,на основание чл.22 от ЗПК.

Неточното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Счита,че е нищожна клаузата,с която е уговорено,че ищцата дължи на ответника такса за експресно разглеждане на кредита.

Същата представлява начин кредиторът да си набави допълнителни средства,чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК.Това е в нарушение и на чл.143,т.19 от ЗЗП,тъй като клаузите са неравноправни и противоречащи на добрите нрави.

Моли да бъде постановено решение,с което се приеме за установена нищожността на договор за потребителски кредит №**********,сключен между страните,на основание чл.22 ЗПК,вр. с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,евентуално чл.26,ал.1 ЗЗД,в-ка с чл.22,чл.1,чл.19 от ЗПК.

В условията на евентуалност,моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на договора,предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане,като нищожна,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Позовава се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който са изразени доводи за неоснователност и необоснованост на твърденията в исковата молба.

Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца,прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Позовава се на писмени доказателства.

По искане на ищцата и на основание чл.119 от ГПК,съдът е допуснал привличане на трето лице-помагач,а именно „Агенция за събиране на вземания“-ЕИАД-София,от който също е постъпил писмен отговор на исковата молба.В същия е изразено становище за допустимост,но за неоснователност на иска.Излага,че договорът не следва да се обявява за недействителен,моли да се отхвърлят,като неоснователни исковите претенции.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на съд.счетоводната експертиза,съдът приема за установено следното:

Приложен е договор за кредит №**********/-,сключен между страните по делото/ответникът с предишно наименование

„4финанс“-ЕООД/,при следните параметри/условия на договора: сума на кредита 300.00 лева,срок на кредита 30 дни,стандартен лихвен процент 40.97%,лихвен процент за срока на кредита 40.86%,ксума на 2 лихвата за срока на кредита 10.1 лева,годишен процент на разходите /ГПР/ 49.61%,такса за бързо разглеждане 76.9 лева,обща дължима сума по кредита 387.00 лева.Дата на връщане на крледита-17.190.2021 година.

Приложени са и Общи условия на договора за кредит,преддоговорна информация,разписки за суми,искане за отпускане на кредит от ищцата,,декларация от ищцата,разписки за извършено плащане на суми в общ размер на 1300 лева,справка за дължима сума.

От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че по договора за кредит няма информация за плащане на задължения за : лихва в размер на 1300.00 лева,на договорна лихва в размер на 41.54 лева,на такса за бързо разглеждане в размер на 225.71 лева,при каквито параметри е сключен договора/констативна част на заключението-задача 1ва/.

При включване на плащанията за такса експресно разглеждане от 225.71 лева,годишният процент на разходите/ГПР/ е в размер на 863.47%.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск за признаване на недействителност на договор за кредит,а в условията на евентуалност за прогласяване нищожност на договорна клауза, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, с правна квалификация чл.

26, ал. 1 от ЗЗД .

Съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес за предявяване на иска,в предвид възможността/ с оглед и твърденията на ответника за неизпълнение на задълженията по договора-в отговора на исковата молба/на приобретателя на вземането на ответникацесионера „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София,да поиска изпълнение на вземането за такса експресно разглеждане,както и други вземания,различни от чистата сума по кредита-главницата.

Ответникът по иска „ВИВУС.БГ“ ЕООД град София е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния 3 договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

От представените по делото доказателства се установява факта, че страните са валидно обвързани от Договор за кредит

„4 финанс“-ЕООД-София,с настоящо наименование „ВИВУС БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, гр. София е сключен Договор за кредит №**********/-.

Видно от съдържанието на Договора в него е посочена сумата по кредита-300.00 лева,срок на кредита 30 дни, сумата от 76.9 лева, под формата на посочената допълнителна такса за бързо разглеждане, а по заключението на съд.-счетоводната експертиза и след сключен Анекс към договора на дата 21.03.2022г таксата за бързо разглеждане е в размер на 225.71 лева и ГПР 49.70 %.

С клаузата на чл. 4.2 от ОУ към Договора е предвидено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускането на кредит. Същата е предвидена като допълнителна, незадължителна услуга, при която на кредитополучателят се гарантира обработка на искането и отговор в срок от 15 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се изчислява спрямо сумата по кредита и срока на договора и се посочва в специалните условия на договора за кредит и е включен в тарифа на кредитора. Същата не е задължително условие за отпускане на кредита.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, поради което и в съответствие с чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно дължи преценка относно наличието на неравноправни клаузи. С цитираните уговорки за дължима такса за бързо разглеждане на делото по същество прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит. Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Нещо повече, в относимата уговорка на чл. 4.2. от ОУ е предвидено, че срещу заплащане на сумата се гарантира бърза „обработка“ на искането, което неминуемо 4 съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита, обхванато от императивна забрана на цитираната разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси и комисионни.

Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнителните такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на документите.

Предвид всичко изложено, посочената уговорка на договора за кредит е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието и с нормата с повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Съдът споделя изцяло доводите ,развити в исковата молба за недействителност на целия договор за потребителски кредит,сключен между страните.

Договорът за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.