Решение № 48 от 14.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242000500500 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 20675/25.11.24г. на БОС от К. М. Ю., ЕГН: ********** и У. М. Ю., ЕГН:

********** и двамата малолетни и действащи чрез своята майка и законна представителка Н. Х. Ю., ЕГН: **********, с пост.адрес: с.Д., общ.П., ул.„С.“, чрез адв.Н. Д., съдебен адрес: гр.С., пл.“П.“ № *, ет.*, против решение № 913/30.10.24г. по гр.д.№ 20242100100518 /2024г. на БОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. Ю., малолетен и действащ чрез своята майка и законна представителка Н. Х. Ю., против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК:

831830482, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д. Б.“ № *, представлявано от Ст.П. и К.К., чрез адв.Г. Д., съдебен адрес: гр.Я., ул.“Б.“ № *, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за размера на присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди над 25 000лв. до размера от 40 000лева, както и за законната лихва върху отхвърлената главница, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане, а също така и в частта, с която е отхвърлен предявеният от У. М. Ю., ЕГН: ********** , малолетен и действащ чрез 1 своята майка и законна представителка Н. Х. Ю., против ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Г. Д., иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за размера на присъденото с решението обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв. до размера от 25 000лева, както и за законната лихва върху отхвърлената главница, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. Заявяват, че в горните части решението не е правилно. Излагат аргументи, позовават се на омаловажаване на претърпените болки, страдания и техните последици, които са довели до присъждане на обезщетение в занижен размер. Считат, че то не е справедливо и следва да бъде увеличено, както е посочено по-горе. Оплакват се, че съдът не се е съобразил със съответните нива на застрахователно покритие и лимити на застрахователните суми. Така допуснал постановяване на неправилно решение, несъобразено с икономическите условия в страната. Молят за решение в горния смисъл. Процесуалният им представител претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА. Нямат доказателствени искания.

Въззиваемото дружество - ЗД „Бул Инс“ АД, оспорва въззивната жалба, чрез адв. Г. Д., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в атакуваната част.

Твърди, че оспорва извода на Окръжния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалите, но не обжалва решението, защото се съгласява с постановения размер на двете обезщетения. Няма доказателствени искания.

Претендира разноски за настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.

Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Производството пред БОС е образувано по искова молба от К. М. Ю. и У. М. Ю. и двамата малолетни и действащи чрез своята майка и законна представителка Н. Х. Ю., чрез адв.Н. Д., против ЗД „Бул Инс“ АД, с искове за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, както следва: за К. М. Ю. за претърпените имуществени вреди в размер на 2 383.90лв. и неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 27.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите, 2 а за У. М. Ю. за претърпените имуществени вреди в размер на 145.30лв. и неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от 27.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите. Разноски се претендират за адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззивниците, по реда на чл.38 ЗА.

Твърди се, че на 27.12.2023г. около 19.40ч. на път ПП-Е 773, км 472, до КПП „Орловец“ било извършено ПТП. Водачът на л.а.“Алфа Ромео 147“, с рег.№ *, М. Х. Ю., ЕГН **********, застрахован при въззиваемото дружество със задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите, управлявал возилото със скорост, несъобразена с пътните условия. Така загубил контрол над автомобила, напуснал пътното платно вдясно по посока на движението и се блъснал челно в дърво. При сблъсъка двете му малолетни деца – настоящите въззивници – К. Ю. и У. Ю., пасажери на задната седалка, получили описаните в исковата молба телесни повреди. К. Ю. получил закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост, а У. Ю. получил закрито счупване на горния край на тялото на раменната кост - хумерус.

Твърди се в исковата молба, че двете деца били хоспитализирани и К.

Ю. претърпял открита репозиция на фрактурата, с въведени интрамедуларно два еластични пирона. Операцията била извършена под обща ендотрахеална анестезия и след изписването от лечебното заведение, изпитва неудобства в бита, свързани със самообслужването и има нужда от чужда помощ, понеже не може да се движи сам, да се облича и обслужва.

По отношение на въззивника У. Ю. се твърди, че също бил хоспитализиран, но без оперативна намеса. Под локална анестезия била извършена мануална репозиция и била поставена гипсова имобилизация.

Поддържа се, че също изпитва затруднения при самообслужване и обличане.

Влошеното здравословно състояние на двамата се отразявало тежко и на психиката им – те били постоянно тревожни, изпитвали страх и безпокойство и станали по-притеснителни и раними.

На основание всичко изложено се претендират описаните по-горе обезщетения и за двамата, ведно със законната лихва и разноски по делото.

Считат за справедливо обезщетение за претърпените вреди посочените погоре суми. Заявяват, че са уведомили въззиваемия за настъпилите вреди, но на практика получили отказ за обезщетение. Молят за присъждане на 3 разноски. Ангажират доказателства.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззиваемото дружество оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение към датата на инцидента за л.а.“Алфа Ромео 147“, с рег.№ *, участвал в ПТП-то, но при липсата на причините за настъпване на ПТП-то е оспорил исковете изцяло. Заявява, че е останал неясен механизмът на ПТП, станало причина за инцидента и за претърпените телесни повреди, болки и страдания на въззивниците, както и вината на застрахования при него водач за причиняване на ПТП. Позовава се на липса на данни относно спазването на разпоредбите на Раздел XXV от ЗДвП, по-конкретно – чл. 137в, регламентиращ "Система за обезопасяване на деца" – в настоящия случай, поради ниската възраст на двамата пострадали – на задължението за ползване на обезопасителни столчета за всеки от тях. На това основание релевира съпричиняване от страна на въззивниците, без да посочва неговия размер и моли за намаляване на претендираните обезщетения. Също претендира разноски и ангажира доказателства.

Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/02/123002136894, между застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а.“Алфа Ромео 147“, с рег.№ *.

Също така е безспорно, че на 27.12.2023г., през зимния период, около 19.40ч., при нормална видимост, в тъмната част на денонощието, застрахованият при въззиваемия водач, управлявал л.а.“Алфа Ромео 147“, с рег.№ * на път ПП-Е 773, км 472, до КПП „Орловец“, на прав участък.

Безспорно е и се установява от приетата без оспорване САТЕ пред окръжния съд, че при движение с несъобразена скорост, водачът загубил контрол върху МПС-то, напуснал пътното платно вдясно по посока на движението и се ударил челно в крайпътно дърво. Произшествието било самостоятелно, без други участници и автомобилът получил тотална деформация. Видно от експертизата, не бил извършен оглед на местопроизшествието, няма оглед на лекия автомобил, нито снимков материал и не е образувано досъдебно производство по повод нанесените средни телесни повреди.

Първоинстанционното решение се обжалва само в частта относно 4 размерите на присъдените в полза на двете малолетни деца обезщетения за неимуществени вреди. В частта, с която са уважени исковете относно обезщетенията за претърпени имуществени вреди и обезщетенията относно неимуществени вреди – до присъдените с първоинстанционното решение размери, решението не е обжалвано, влязло е в сила и ищците, чрез тяхната майка и законна представителка, представлявана от адв.Н.Д., са се снабдили с изпълнителни листи.

При така описаното и с оглед обема на въззивното обжалване, съдът приема, че със сила на присъдено нещо е установено ангажиране на отговорността на Застрахователя по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на въззивниците имуществени и неимуществени вреди, в резултат от ПТП на 27.12.2023г. около 19.40ч. на път ПП-Е 773, км 472, до КПП „Орловец“, причинени от застрахован при въззиваемото дружество водач на л.а.“Алфа Ромео 147“, с рег.№ *.

По делото са безспорни и нанесените телесни повреди, подробно описани в изготвените и приети по надлежния ред две СМЕ – стр.143 и сл. и стр.154 и сл. по гр.д.№ 518/2024г. на БОС. Безспорно е, че в деня на инцидента К. Ю. и У. Ю. са приети в УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас.

От приложената на стр. 154 и сл.СМЕ става ясно, че към датата на инцидента К. Ю. е бил на навършени 4 години и постъпил в лечебното заведение в задоволително общо състояние. При извършеното образно изследване, с оглед оплакванията му, се установило закрито счупване на тялото на дясна бедрена кост. Ето защо била назначена операция, под обща анестезия и му били поставени интрамедуларно два еластични пирона.

Назначена била терапия с медикаменти и поставена гипсова имобилизация за 30 дни, като на 03.01.2024г. бил изписан за лечение в домашни условия.

От приложената на стр. 143 и сл. СМЕ, изготвена след прегледа на документи и на малолетния У. Ю. – на навършени 5 години към датата на ПТП-то, в.л. е установило, че лицето е постъпило в УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас на 27.12.2023г., в задоволително общо състояние, с оплаквания за болка в ръката. При извършеното образно изследване, с оглед оплакванията му, се установило закрито счупване на горния край на тялото на дясната раменна кост - хумерус. Под локална анестезия била извършена мануална репозиция. Била поставена гипсова имобилизация за 30 дни, като на 5

30.12.2023г. бил изписан от лечебното заведение.

От заключението на в.л. по двете СМЕ и разпита му в с.з. на 19.09.2024г. се установява, че оптималният оздравителен период за двете деца, като не са констатирани каквито и да е усложнения и при двете, е: за К. Ю. – 2-3 месеца, а за У. Ю. – 2 месеца. Според в.лице, децата се напълно възстановени. Към датата на прегледа им от в.л. У. Ю. не изпитва болки в ръката и има пълен обем на движение в дясната раменна става. К. Ю. също няма болки в десния крак, има пълен обем на движение на десния крак, с походка – без отклонения.

По отношение на оздравителния период извън болничното заведение, по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св.Хасан – без родство със страните, се установява, че двете деца били за по един месец с гипс, след това им свалили гипса, но и двамата били на легло. Шест месеца не ходели на градина и били в къщи, защото малкият имал болки в ръката, а големият не можел да върви и имали нужда от грижи. Малкият не разбирал толкова какво се е случило, но големият казал на свидетелката, че направили катастрофа.

По делото е разпитана и св. Ю. – майка на водача М. Ю. и баба на децата, която живее в една къща със семейството на сина си. Според нея, У.