Решение № 2348 от 24.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. Бургас, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102443 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Т. Ж. Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.************, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответника „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК *********.

Ищцата сочи, че на ****.2024 г. е сключила Договор за паричен заем № ******* с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Съгласно договора общият размер на заема бил 1500 лв., при срок на кредита от 21 седмици, при ГПР от 62,53%, ГЛП от 50 % и обща сума за плащане 1,663.62 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем ищцата е следвало в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения - Две физически лица – поръчители; банкова гаранция с бенефициар заемодателя или одобрено от Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за предоставяне на гаранция №******* с посочено от Заемодателя дружество - „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 1,000.65 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка към погасителните вноски по договора за заем.

Ищцата намира, че договорът за кредит е недействителен поради 1 неточно посочено в него ГПР, а договорът за предоставяне на гаранция е нищожен като противоречащ на добрите нрави. Излага подробни съображения в тази насока досежно всеки един от двата процесни договора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК ********* депозира писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че намира иска за изцяло неоснователен.

Изложил е, че сключеният договор между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не е договор за поръчителство, каквото твърдение е наведено в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. Същият има характер на двустранен договор, съгласно който Файненшъл България" ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата.

Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще ответника ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Допълва, че предоставянето на гаранционни сделки е от основния предмет на дружеството, поради което то не може да си позволи да ги извършва безвъзмездно.

Оспорва твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция противоречи на добрите нрави и излага твърденията си в тази насока. С оглед на изложеното моли предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен.

Претендира присъждане на сторените разноски в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *********, депозира писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че намира иска за изцяло неоснователен.

Излага, че договорът за кредит е редовен, като същият отговаря на всички изисквания на ЗПК, в това число нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Излага подробно съображенията си в тази насока, като моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на сторените разноски в процеса.

Ответникът е предявил и насрещна искова претенция с която твърди, че на ****.2024 г. Т. Ж. Ц. в качеството на заемател е сключила с „Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството му на заемодател Договор за паричен заем № *******. По силата на същия „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предала в собственост на Т. Ж. Ц. сумата от 1500 лв., а Т. Ж. Ц. се е задължила да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 21 равни седмични 2 вноски, всяка от които в размер на 79,22 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 163,62 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1663,62 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на ****.2024 г., а последната - на ****.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

Сочи, че Т. Ж. Ц. не е изпълнила задължението си за своевременно заплащане на дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Тя не е погасила дължими задължения в общ размер на 1188,30 лв., в това число задължения по главницата в размер на 1101,73 лв. и лихвено задължение в размер на 86,57 лв.

Поради това ищецът по насрещния иск намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на така посочените суми.

Отделно от горното моли, в случай че бъде уважен предявеният от Т. Ж.

Ц. иск за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем, Ц. да бъде осъдена да заплати сумата от 1024,68 лв., представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, остатък от дължимата главница по процесния договор след прихващане на вече заплатените лихви.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба. В същия излага становище за неоснователност на претенция. Моли в тази връзка да бъдат отново съобразени всички изложени от него твърдения с исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални представители. По делото е депозирана писмена молба от процесуалния представител на ищцата, с която последният изразява становището си по същество и представя списък на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем №******* от ****.2024г., видно от които „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на Т.

Ж. Ц. сумата от 1500 лв., а Т. Ж. Ц. се е задължила да я върне при посочените 3 в Договора условия, а именно - на 21 равни седмични вноски, всяка от които в размер на 79,22 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 163,62 лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1663,62 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на ****.2024 г., а последната - на ****.2025 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена. В чл. 4 от договора страните са предвидили, че потребителят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави обезпечение – две физически лица - поръчители, отговарящи на редица условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В уговорения в договора за заем ГПР (годишен процент на разходите) не е включено възнаграждението на гаранта по договора за предоставяне на гаранция. Съдът счита, обратно на доводите на ответниците, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция следва да се включи в ГПР по следните съображения. На първо място, установява се, че съгласно чл. 4 от договора за заем, потребителят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави обезпечение – две физически лица - поръчители, отговарящи на редица условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на тази клауза е сключен и процесният Договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД. Двата договора са с един и същи номер и сключени на една и съща дата, въпреки че е предвиден 3-дневен срок за изпълнение задължението за предоставяне на обезпечение. В договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че същият влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни в срок задължението си за предоставяне на поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Последните обстоятелства водят до извод, че двата договора са сключени в рамките на единно правоотношение, при което договорът за предоставяне на гаранция е продължение на договора за заем. Общо известно е, съгласно обявените данни в Търговския регистър, че първият ответник – заемодател е едноличен собственик на капитала на втория ответника – гарант. Макар формално двете дружества да са отделни юридически лица, посочените по-горе обстоятелства водят до извода, че уговорката в чл. 4 от Договора за заем и последващото сключване на Договора за предоставяне на гаранция имат единна цел – да набавят допълнителна печалба за „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Краткият срок за предоставяне на обезпечение и условията, на които следва да отговарят останалите обезпечения, водят до единствена възможност за потребителя да 4 се обърне към дружество-гарант, одобрено от заемодателя. Одобреният гарант в случая е свързано със заемодателя лице, на чийто капитал заемодателят е едноличен собственик. Посочените факти водят до извода, че двата договора не са отделни и независими, както се стреми да докаже ответникът, а уговорките в първия договор предпоставят сключването на втория и обвързват потребителя да го сключи именно със свързаното лица, предвиждайки неизпълними алтернативи за обезпечение. Тази свързаност между двата договора, както и обстоятелството, че възнаграждението за гаранта икономически се дължи на същото лице, което дава заема, и то обезпечава собствените си вземания, води до извод, че възнаграждението за гаранта преследва цел, различна от обезпечаване на вземанията, а именно – получаване на допълнително възнаграждение.

Това заключение се потвърждава и от характера на престациите по договора за предоставяне на гаранция. С него „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да гарантира изпълнението на всички задължения по договора за заем, както и да извърши плащане по договора за заем по искане на кредитора.

Кредиторът обаче с нищо не е задължен да търси вземането от гаранта, доколкото уговорките в договора за гаранция имат характер на уговаряне в полза на трето лице. В същото време към задължението по договора за заем се добавя и възнаграждението за гаранта, което личи от погасителния план на договора за заем, в който фигурира и това задължение.

Съгласно договора за предоставяне на гаранция възнаграждението за гаранта е платимо по начина за плащане на задълженията по договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема изпълнението на това задължение вместо гаранта. Като едноличен собственик на капитала на гарантиращото дружество, на практика кредиторът гарантира собствените си вземания и за това събира възнаграждение в размер повече от половината от заемната сума. С това не се постигат целите на обезпечаването, а на практика се стига неоснователното обогатяване на дружеството кредитодател. Така предвидените договорки в процесните договори предоставят възможността на „Файненшъл България“ ЕООД може изобщо да не плати задълженията, защото предявяването на това право зависи и от волята на първоначалния кредитор. Ако все пак плати задълженията, ще има право да ги търси от длъжника (чл. 5 от договора). Такова плащане икономически би излязло от имуществото на самия кредитор. Така, реално, при липса на изпълнение от длъжника, загубата на главница и лихва ще се отрази само веднъж в имуществото на свързаните лица, независимо дали като вземане на първия или на втория ответник, но ще се генерира допълнителна печалба в размер на възнаграждението на гаранта в размер повече от половината от отпуснатата сума.