Решение № 42 от 15.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Б., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. П. П.А при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело № 20231810200555 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. С. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „***“ № ** вх** ет** ап. ** е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на **00 лева, и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с двама пълномощници, които поддържат жалбата.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Б., не изпраща представител.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., заповед № *** от ***г. на Директора на ОДМВР-София, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. П. - актосъставител и К. К. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Б., се установява следната фактическа обстановка:

На *** г., около **10 часа, в гр. Б., на ул. „***“ **, свидетелите М.

П. и К. К. - полицейски служители при РУ Б., при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя Д. С. Д., който управлявал собствения си л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ***. При извършената проверка, било устоновено, че водача управлява автомобила без предпазен колен и не представя контролния талон към Свидетелството за управление на МПС. За установените нарушения, свид. П. съставил на водача АУАН № ***/*** г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 и чл. Чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДВП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., около **10 часа в гр. Б., по ул. „***“ пред **, управлява собствения си л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ***, без да е поставил предпазен колан, и не носи контролния талон към СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал** т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на **00 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Административнонаказващият орган е констатирал нарушението при извършената проверка. Не се установяват и обстоятелства по смисъла на чл.

137А, ал. 2 ЗДвП, които да изключват ползването на обезопасителния колан.

По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори констатацията за реализирано административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. От друга страна полицейските служители – очевидци на нарушението, поддържат констатациите, направени в акт за установяване на административно нарушение № ***/*** г.. Поради тази причина съдът кредитира показанията на двамата свидетели – техните показания са непротиворечиви помежду си, ясни и логични.

Нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално, на просто извършване. С управлението на лекия автомобил без обезопасителен колан същото е довършено.

Видно от санкцията по чл. 183, ал** т. 7, предл. 1 ЗДвП за извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 50 лв.

Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението – *** г.) въвежда задължение за водачите на 3 моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му /ал. 1/, като ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя /ал. 2/. По-благоприятен във всички случаи е този закон, който изключва наказауемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по-размер или вид.

С измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.

67 от 04.08.2023 г., е отпаднало задължението на водача на МПС да носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство. От това следва, че е отпаднала наказауемостта по отношение на деянието за неносене на конролен талон, макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената разпоредба към датата на извършването му. Видно от така изложеното, макар от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства по категоричен начин да се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят Д., в качеството му на водач на МПС – л.а. „Сеат Леон“ с рег.

№ ***, не е представил при извършената му проверка от служител на РУ Б. контролен талон към СУМПС № 283801652, то по изложените по-горе съображения наказателното постановление следва да се отмени в тази му част.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 22.08.23 г., видно от който е договорено е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на

800,00 лева.

Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно и поради това редуцира размера на възнаграждеинето до минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. Чл. 7, ал. 2 От Наредба 1 от 1 юли 2004 г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, т.е. в 4 размер от 400,00 лева. С оглед изхода на делото, съдът определя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, които следва да се възложат в тежест на административнонаказващия орган.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на Д. С. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „***“ № ** вх** ет** ап. ** на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал** т. 7, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на **00 /петдесет/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ Б., упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Д. С.

Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „***“ № ** вх** ет** ап.

** на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10,00 /десет/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Началника на РУ Б., да заплати на Д. С. Д., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „***“ № ** вх** ет** ап. ** сумата от 200,00 /двеста/ лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 5