Разпореждане № 1019 от 26.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1019 гр. Благоевград, 26.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200501102 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№17341/08.07.2025 г., подадена от К.

А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.“***“№ 18 и Д. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 1, ет.2, оф.4, чрез адв.Г. Ч., против Решение № 341 от 25.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 445/2025 г. по описа на РС – гр.Благоевград, с което е отхвърлен иска на К. А. Ч., ЕГН **********, и Д. А. Т., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ответниците А. Й. Ч., ЕГН ********** и В. И. К., ЕГН **********, че ищците са собственици, на основание наследствено правоприемство от техния баща А.Ф. Ч. – бивш жител на гр.Благоевград, починал на 14.11.1988 г., на по 1/16 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Благоевград, одобрена със Заповед № РД 18- 32/10.05.2006 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Благоевград, ул.„***“ № 35, с площ от 913 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, ***, ***, ***, ***,

***, и на по 1/8 идеална част от изградената в този поземлен имот сграда с идентификатор *** по КК на Благоевград, със застроена площ от 70 кв.м., и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху посочените идеални части от имота и от сградата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Благоевград е като 1 незаконосъобразно и неправилно. Според въззивника, съдът неправилно е възприел и тълкувал установените по делото факти и неправилно е приложил материалния закон, доколкото липсва точен и задълбочен анализ на установените по делото факти. Като порок се сочи, че липсват мотиви относно връзката между фактическата обстановка и наличието на фактическия състав за уважаване възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Решението на първоинстанционния съд се определя като бланкетно и противоречиво, в което БлРС изцяло безкритично е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците, без да ги съпостави с останалите приобщени по делото доказателства.

Обръща се внимание, че от една страна, съдът е приел за установено, че ищците са собственици по наследство на съответните идеални части от процесния недвижим имот, а от друга страна е възприел и уважил възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, без да извърши цялостен и задълбочен анализ на всички предпоставки на фактическия състав на придобивната давност.

Във въззивната жалба се възразява владението на ответниците да е било постоянно, спокойно и явно. Изразява се становище, че същите не са демонстрирали пред ответниците намерението си за своене на имота, което е задължително условие, тъй като страните са съсобственици в имота. В тази насока въззивниците се позовават на показанията на свидетелите Тагарев и Г.ев, които са заявили, че ответниците, са ограничавали всеячески достъпа на ищците до имота им и са подменили ключовете от дворната и входната врата на къщата. Това поведение на ответниците се определя като противоправно и се оспорва възможността те да се ползват от него.

Въззивниците не оспорват, че за субективният елемент на владението е установена оборима законова презумпция в чл.69 ЗС, но твърдят, че следва да се отчете фактът, че отношенията между страните са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. В тази насока се обяснява, че когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици, като за да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че уважавайки наведеното от 2 ответниците възражение за придобиване по давност, съдът се е отклонил от разрешенията в Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК и практика на ВКС по приложението на презумпцията на чл.69 ЗС когато фактическата власт е получена на основание, което признава правата на собственика.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира се присъждане и на направените в двете инстанции разноски.

И двете страни в производството не правят доказателствени искания.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 вр. с чл.262 ГПК намира въззивната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, изхожда от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК. Поради това, на основание чл.267, ал.1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1102 по описа за 2025 г. в открито съдебно заседание за 25.11.2025 г. от 10:50 ч., за която дата и час да се уведомят страните.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3