Решение № 150 от 06.10.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Разград, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20253300500379 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 против Решение № 385/29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 133/2025г. по описа на Районен съд - Разград, с което е прогласен за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 24.03.2023г. Погрешно в решението си съдът за номер на договора е приел клиентския номер на ищеца. Налице е и неточност по отношение на описаната в решението дата, на която е сключен договора. Последният е сключен на 24.03.2023 г., докато съдебният състав е записал, че е от дата 23.03.2023г. Счита решението за неправилно.

Процесният договор не нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият е ясен и разбираем. В чл. 7.1. е ясно разписано, че общият размер на кредита е 11 552.79 лв. Тази сума е посочена и в края на погасителния план, като общо дължима главница по кредита.

Клаузите в договора са последователни, еднопосочни и са разписани по ясен и разбираем за клиента начин.

Неправилен е и извода, че размерът на ГЛП (41.12 %) нарушава добрите нрави, доколкото същият надхвърля 3 пъти размера на законната лихва. Прилагането на института на „добрите нрави“, е само при празнина в закона. В ЗПК чл. 19, ал. 4 от ЗПК е определен максималния размер на разходите, който може да се прилага за потребителски кредити - 5 пъти размера на законната лихва, каквато е и новата съдебна практика.

Неправилни са мотивите на съда, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на 1 годишния лихвен процент, и по-конкретно, че не е посочен лихвения процент на ден. В чл.

20.4 и чл. 9.3 са посочени размерът на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Лихвеният процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Тоест липсва каквато и да е неяснота как точно се прилага този лихвен процент.

Законът не изисква размера на възнаградителната лихва да се посочва като сума в лева, а същата следва да се посочва в проценти /по аргумент от §1 т.4, т.5 , т.5а и т.6 от ДР на ЗПК/, както е сторено. Аналогично е решението дадено в чл.З б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити.Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, съгласно който погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Това нормативно изискване е изпълнено чрез чл. 11.2 от Договора за потребителски кредит, в който таблично е представен погасителният план, включващ броят на вноските, техният падеж, размерът им, вкп. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на вноската.По разбираем начин е посочено каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасяват с всяка от вноските, тъй като разбивката, направена в погасителния план, дава ясна информация на потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната вноска.

Изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска, въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. Хипотезата на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържания изискване към погасителния план. В чл.12 от договора е предвидена възможността, в съответствие на чл.

11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Такова искане от страна на ищеца не е постъпвало, а Договорът за потребителски кредит изцяло отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.

Аналогично неправилен се явява извода от страна на съда, като съгласно чл. 10 т. 2 б. “з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, реда на 2 разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под формата на погасителен план като планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент - каквато разбивка, както уточнихме, не е изискана от потребителя.

Неправилно е приет извод, че процесният договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,поради липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК изисква точно посочване в договора на ГПР (49.55 %) и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора (23 708.11 лв.), което изискване е спазено и написано в Договора. В договора са взети предвид и допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Жалбоподателят с отговора си твърди,че е направил възражение, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, че кредитополучателя сам е пожелал ползването на допълнителна услуга - застраховка, че отказът от застраховката, след сключването на договора за кредит, няма да промени условията на договора за кредит (лихва, размер на вноска или друг параметър). Съгласно цитирания и от съда § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разход по кредита е застрахователната премия само когато сключването на договора за услуга (застраховка) е задължително условие за получаването на кредита.

Застрахователната премия не е част от общите разходи по кредита, защото сключването на застрахователен договор не е условие за получаването на кредита.

Правната характеристика на застраховката като допълнителна услуга - това е услуга, която е предоставена при сключване на отделно договорно отношение - Договор за застраховка.

Застрахователният договор, застрахователната премия по който е финансирана от Банката, е договор между застраховател (Кардиф Общо застраховане) и кредитополучателят като застраховано лице. Застрахователят носи застрахователен риск за застрахованите съгласно договора за застраховка рискове. Застрахователната премия е цената на застрахователната услуга, като в случай на застрахователно събитие, застрахователното обезщетение е изцяло в полза на кредитополучателя - или като плащане за погасяване на дължими суми по договора за кредит или като директно плащане към кредитополучателя за покриване на нужди (в случай на предсрочно погасяване на договора за кредит;

При настъпване на застрахователното събитие застрахователят следа да възстанови на кредитополучателя остатъчната стойност от застрахователната премия. Последния има възможността да се разпорежда с нея - да я ползва за лични нужди или да погаси предсрочно 3 договора за кредит. Застрахователната премия се връща по сметка на кредитополучателя и Банката не може да погаси със сумата автоматично договора за кредит - главницата по кредита остава непроменена, но сумата от застрахователната премия, върната от застрахователя, се използва само от кредитополучателя, а не от Банката.

Сключването на Договора за потребителски кредит не е обусловено от задължителното сключване на договора за застраховка. При отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Ако ищецът беше упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите щяха да възстановят на ищеца пълния размер на застрахователната премия, с която сума ищецът е можел да разполага и или да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. При всички положения условията по договора за кредит остават непроменени - размер на лихва, размер на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита.

Това е изрично записано в т. 10 от ОУ за застрахователна програма „Защита на кредита“ към Застрахователен сертификат № 1**********2023. В чл. 4.4. от въпросния сертификат също е предвидена възможност по всяко едно време на договора застраховката да бъде едностранно прекратена от кредитополучателя.

Предвид гореизложеното, клаузата за застраховка не нарушава добрите нрави. Същата е доброволно и съзнателно избрана от клиент. В тази връзка, неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения на в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР. Неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост и отхвърли предявените установителни искове за нищожност на договора. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лв., както и заплатената държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ищеца по настоящето дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави възражение на основание член 78, ал. 5 от ГПК и моли съда да го намали до размер под нормативно установения минимален размер за адвокатски хонорар.

Въззиваемата Р. И. С., чрез пълномощник адв.Н. М. е депозирала отговор по въззивната жалба. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно; постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Оспорва твърдения от жалбоподателя доброволен характер на сключените застраховки . Съгласно пар.1,т.1 от ДР на ЗПК, застрахователните премии представляват разход по кредита единствено, когато сключването на договора за услуга, какъвто договор е застрахователният договор, е задължително условие за получаване на кредита.От представените доказателства по делото обаче се оборва доброволният и характер. От приложеното заявление - декларация за установяване на договорни отношения, 4 т.13 е видно желанието и съгласието на ответника да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие е дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер. Отнася се до конкретно описана застраховка. Всичко това води до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извежда задължителният и характер. Би следвало да бъде включена в разходите по кредита.Обоснована и правилна е преценката на съда, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл, И, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.