Определение № 1445 от 08.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. Бургас, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20262100201210 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК и е образувано по молбата на лишения от свобода Д. Х. Р., ЕГН:

**********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му по НОХД № 526/2016 г. на Окръжен съд – Бургас наказание от 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения за неоснователна и предлага същата да се остави без уважение, като поддържа, че към настоящия момент липсват категорични доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК.

Изтъква случая на употреба на алкохол по време на домашен отпуск и установената от затворническата администрация необходимост от допълнителна корекционна работа. Поради липсата на втората законова предпоставка пледира молбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата и предлага тя да се остави без уважение.

Поддържа депозираното писмено становище, в което се сочи, че макар общата оценка на риска от рецидив да е в ниски стойности, положителните промени в личността на осъдения не са достигнали необходимата степен на устойчивост.

Посочва, че въпреки първоначалното намаляване на риска от рецидив последните две оценки не отчитат промяна. Позовава се и на психологическата оценка, според която положителните промени не са 1 достатъчно изразени и не е установена устойчива вътрешна нагласа, съпроводена със самокритичност и емоционално осмисляне на извършеното.

Счита, че целите на наказанието не са постигнати в необходимата степен.

Защитникът на лишения от свобода адв.Йорданов поддържа молбата и моли същата да бъде уважена, Подчертава доброто поведение на осъдения, липсата на дисциплинарни наказания, трудовата му ангажираност като огняр и водопроводчик и преместването му в общежитие от открит тип. Изтъква възстановените отношения с дъщеря му като положителен и мотивиращ фактор. Счита, че употребата на алкохол при отделния случай не е достатъчна, за да обоснове извод за висок риск от противоправно поведение. Позовава се и на положителните констатации за логичен мисловен процес, добра памет и нагласа за спазване на законите.

Лишеният от свобода Р. поддържа молбата и моли съда да го освободи условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от свобода“. Посочва, че подава такава молба за първи път, въпреки че отдавна е придобил това право. Излага, че през престоя си в затвора е работил, участвал е във възпитателни мероприятия и в дейности за преодоляване на зависимостта от алкохол, а поради доброто си поведение е преместен в общежитие от открит тип, където работи извън заведението.

Заявява, че спазва правилата, не е конфликтен, контролира емоциите си и се отнася с уважение към служителите и останалите лишени от свобода.

Изразява съжаление за извършеното, признава тежестта му и приема наказанието като заслужено и справедливо. Счита, че престоят в затвора е имал поправително въздействие върху него, и заявява готовност да води законосъобразен живот, да работи в строителството и да продължи работата по преодоляване на зависимостта си, като разчита на подкрепата на близките си.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и прие за установено следното:

Лишеният от свобода Д. Х. Р. изтърпява наказание в размер на 15 /петнадесет/ години „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 115 от НК, наложено с Присъда № 24 от 01.02.2017 г., постановена по НОХД № 526/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Началото на изтърпяване на наказанието е 05.10.2015г., при първоначално определен „строг“ режим. Със заповед № 86 2 от 13.04.2020 г. на началника на Затвор – Бургас първоначално постановеният строг режим е заменен със следващия по-лек – „общ“ режим. На 17.10.2023 г. осъденият Р. е преместен за доизтърпяване на наказанието в Затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ „Житарово“ към Затвор – Бургас. В затвора изтърпява за първи път ефективно наказание лишаване от свобода, като в миналото е осъждан три пъти за престъпления по чл. 251 и чл. 183 от НК.

Първоначалната оценка на риска от рецидив за лишения от свобода Р. е изготвена през 2018 г. и е отчела стойности в средни параметри – 53 точки.

Като проблемни области с най-високи корекционни потребности са идентифицирани зоните

„отношение към правонарушението“,

„взаимоотношения“, „злоупотреба с алкохол“ и „умения за мислене“. Рискът от сериозни вреди за обществото първоначално е оценен в средни стойности – вероятен, но не непосредствен, насочен към извършване на насилствено деяние, като основен отключващ фактор за противоправното поведение е посочена употребата на алкохол. В рамките на първоначалното индивидуално планиране на присъдата са заложени цели, насочени към формиране на нагласи за законосъобразен начин на живот, осъзнаване на личната отговорност и собствения принос за извършеното деяние, развиване на умения за разпознаване и конструктивно решаване на проблеми, повишаване на самоконтрола и овладяване на проблемната употреба на алкохол.

В хода на изпълнение на наказанието за лишения от свобода са изготвени общо десет оценки на риска от рецидив, отразяващи динамика в стойностите, както следва: 53, 43, 35, 42, 51, 47, 47, 40, 34 и 34 точки.

Актуалната оценка на риска от рецидив (десета поред) запазва обща числова стойност от 34 точки, която попада в ниските параметри. Рискът от вреди в хода на изтърпяване на наказанието също е редуциран от среден до нисък спрямо обществото, персонала, останалите лишени от свобода и спрямо самия него. Независимо от общата ниска стойност на риска от рецидив, качественият анализ на актуалната оценка установява леко повишение в зоната „отношение към правонарушението“. Лишеният от свобода Р. признава извършването на деянието и приема размера на постановената присъда, но изразеното от него съжаление не е насочено към жертвата, като продължава да се отчита дефицит на самокритичност. Зоната „жилищно устройване“ също бележи завишени стойности – установено е, че наследственото жилище на осъдения е било продадено, а макар той да посочва две възможности за подслон, към 3 настоящия момент липсва категорична яснота и сигурност относно битовото му устройване след евентуално освобождаване. Положителна промяна е констатирана в зоната „управление на финанси и доходи“, където осъденият проявява умения за разпределение на личните средства и не разчита прекомерно на чужда помощ. В актуалния профил на правонарушителя със стойности, гранични с проблемните, продължават да се открояват зоните „отношение към правонарушението“ и „умения за мислене“, както и зоната „злоупотреба с алкохол“ (по отношение на която осъденият демонстрира осъзнаване на проблема и мотивация за преодоляването му). В становището на затворническата администрация изрично е отбелязано, че рискът от вреди след евентуално освобождаване би се повишил при невъзможност за започване на работа, при недостиг на финансови средства или при влошаване на отношенията с близките.

По време на изтърпяване на наказанието осъденият Р. е адаптиран към пенитенциарната среда, като процесът на първоначална адаптация е бил продължителен. В условията на ЗООТ „Житарово“ се придържа към установения ред, не демонстрира враждебни, агресивни или дискриминационни нагласи, а спрямо пенитенциарния и надзорноохранителния състав проявява уважително отношение съобразно правилата. В затворническата общност заема средна позиция. Проявява изявен интерес към сбирките на „Анонимни алкохолици“ /АА/, като редовно ги посещава и взема участие в общите годишни срещи на организацията. По време на изтърпяване на присъдата е ангажиран с трудова дейност: през 2018 г. е завършил професионален курс за „машинист на котли с високо налягане“ и е работил като огняр и абонатчик в паровата централа на Затвор – Бургас; след преместването му в ЗООТ „Житарово“ от 06.11.2023 г. е назначен като „огняр, той и водопроводчик“, а от 17.06.2024 г. – като „отговорник на хранителен склад“. В края на месец октомври 2024 г. е било констатирано неизпълнение на задълженията му по длъжностната характеристика на отговорник на хранителен склад, поради което трудовата му заетост временно е била преустановена. След проведени мотивационни беседи, от 10.02.2025 г. осъденият полага доброволен труд на Външен работен обект /ВРО/ „КАТ“, където изпълнява отговорно възложените му задачи и спазва указанията за дължимо поведение извън затворническото общежитие.

4

За целия период на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода Р. са били налагани три дисциплинарни наказания: през 2019 г. (условно отложено); със Заповед № 62 от 18.02.2021 г. – „лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца“ за завръщане в пенитенциарното заведение след ползване на домашен отпуск в нетрезво състояние; и през месец ноември 2024 г. – за посоченото неизпълнение на трудовите задължения като отговорник на склад. Всички наложени дисциплинарни наказания са заличени (включително с награда по Заповед № 808/25.10.2021 г. и през месец септември 2025 г.), поради което към момента на разглеждане на делото лишеният от свобода Р. се счита за ненаказван. За подчертана дисциплинираност и добросъвестно отношение към труда осъденият е награждаван многократно с „писмена похвала“, „извънредна хранителна пратка“, „удължено свиждане“, „заличаване на наказание“, един път с „домашен отпуск“ (през 2020 г.), както и с награди „свиждане с близките извън общежитието за срок от 8 часа“ (включително през месец декември 2025 г. и месец април 2026 г.).

Видно от представената от затворническата администрация актуална справка за правното положение, към датата на съдебното заседание – 08.10.2026 г., осъденият Д. Х. Р. е изтърпял фактически 11 /единадесет/ години и 3 /три/ дни от наложеното му наказание, от положен труд са му зачетени 3 /три/ години, 4 /четири/ месеца и 2 /два/ дни, или общо изтърпяното наказание възлиза на 14 /четиринадесет/ години, 4 /четири/ месеца и 5 /пет/ дни.

Остатъкът от наказанието за изтърпяване към 08.10.2026 г. е в размер на 7 /седем/ месеца и 25 /двадесет и пет/ дни.

Институтът на условното предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 от НК изисква кумулативното наличие на две законови предпоставки: формална – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание „лишаване от свобода“ (съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК), и материална – осъденият да е дал категорични и убедителни доказателства за своето поправяне. Съгласно чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни и квалификационни дейности, специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви, като тези обстоятелства се установяват чрез 5 оценката по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението му.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на първата, формална предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. При наложено наказание от 15 години „лишаване от свобода“, към датата на постановяване на настоящия акт осъденият Р. е изтърпял фактически над 11 години, а с оглед зачетения труд – общо над 14 години и 4 месеца, при остатък под 8 месеца. Изпълнението на времевия праг обаче само по себе си не поражда автоматично субективно право на условно предсрочно освобождаване, а единствено обуславя допустимостта за извършване на съдебна преценка относно постигането на материалноправните цели по чл. 36 от НК.