Определение № 940 от 29.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Благоевград, 26.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500900 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 577 ГПК вр. с 274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. с чл.32а, ал.4 от Правилника за вписванията.

Образувано е по частни жалби от Нотариус В.Б., с район на действие РС Г.Д., с рег.№ 507 по регистъра на НК, гр.София, с адрес на нотариалната кантора гр.Г.Д., 2900, ул.“***“ № 7, община Г.Д., област Благоевградска и от М. Ю. Т., с ЕГН **********, с адрес: с.В., община С., обл.Благоевградска, и двете, подадени против Определение № 1/29.08.2023г. на съдията по вписванията при Служба по вписванията – Г.Д..

И в двете частни жалби оспорванията и възраженията са идентични.

Твърди се, че обжалваното определение е частично недопустимо и изцяло неправилно. Сочи се, че определението е недопустимо в частта, с която съдията по вписванията се е поизнесъл като е оставил без уважение нот.акт за придобиване на основание давностно владение на безсрочно право на ползване върху недвижим имот , акт № 18, том 5, рег.№ 8411, дело № 878/2023г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№ 507 в регистъра на НК, с район на действие РС Г.Д.. В тази част съдията по вписванията е излязъл извън предметния обхвата на проверката, която дължи по арг. на чл.32а, ал.1 ПВ, като е недопустимо да извършва проверка на материалните предпоставки на акта, чието вписване се иска. В този смисъл се сочи, че акта в тази част е недопустим.

Твърди се, че обжалваното определение е изцяло неправилно, постановено в нарушение на закона. Мотивите, послужили като основание за отказ, се определят като незаконосъборазно. Изтъква се, че правото на ползване е ограничено вещно право, което може да се придобива чрез различни способи, вкл. и по давност и отделно от правото на собственост, поради което изложените от съдията по вписванията доводи относно абсолютния характер на правото на собственост и ограниченото вещно право са неприложими към дейността, която има право да извършва в рамките на своята компетентност.

Сочи се, че правилата на института на давността са относими и към придобиване на ограничени вещни права – арг. чл.85 ЗС, поради което е допустимо да се констатира придобиване на правото на ползване по давност 1 по реда на чл.587, ал.2 ГПК.

Оспорва се наличието на правомощия на съдията по вписванията да извършва контрол на извода на нотариуса относно носителя на правото на съответното право и в този смисъл се изтъква, че изводите на съдията по вписванията, касаят изводи относно материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, което е извън компетентността на съдията по вписванията, съгласно чл.32а от ПВ и предвид задължителната съдебна практика. Единствените основания за отказ от вписване са в случаите, когато е представен акт, който не подлежи на вписване, не е съставен в необходимата за това форма или няма необходимото за впиване съдържание.

Поддържа се, че представения за вписване акт подлежи на впиване, тъй като с него се признава вещно право на ползване по отношение на недвижими ом,т сезиране е съответната компетентна служба, акта отговаря на изискванията за форма и съдържание.

При поддържане на подробни доводи в горната насока и в двете частни жалби се прави искане за обезсилване на Определение № 1/29.08.2023г., в частта, с която е оставен без уважение нот.акт за придобиване на основание давностно владение на безсрочно право на ползване върху недвижим имот , акт № 18, том 5, рег.№ 8411, дело № 878/2023г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№ 507 в регистъра на НК, с район на действие РС Г.Д., както и искане да се отмени определението в тази част и да се задължи съдията по вписванията при Служба по вписванията – Г.Д. да впише нот.акт № 18, том 5, рег.№ 8411, дело № 878/2023г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№ 507 в регистъра на НК, с район на действие РС Г.Д..

Окръжният съд, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Службата по вписванията при РС Г.Д. е сезирана с молба от нотариус В.Б. с вх.№ 3851/28.08.2023г. с искане, н основание чл.25, ал.3 ЗННД вр. с чл.21 от Наредбата за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори да се впише нот.акт за придобиване на основание давностно владение на безсрочното право на ползване върху недвижим имот със собственик М. Т., с постоянен адрес с.В., община С., област Благоевградска.

Към молбата е приложен акта, който се иска да се впише – нотариален акт за придобиване, на основание давностно владение на безсрочно право на ползване върху недвижими имот № 108, том 5, рег.№ 8411, дело № 878 от 2023г., издаден на 29.08.2023г., с който нотариус Б. е признала , на основание чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК вр. с чл.85 ЗС М. Ю. Т. за собственик на безсрочно право на ползване върху урегулиран поземлен имот, съставляващ по сега действащия дворищно – регулационен план на с.В., община С., област Благоевградска, утвърден със Заповед № 2039/1965г. на ОНС, парцел ХХ, имот с пл.№ 583, с площ от 305 кв.м., при съседи за имота: от изток – М. М., от запад – К.Д., от север – наследници на Ю. Т. и от юг – улица, ведно с построените в същия урегулиран поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80- кв.м. и гараж със застроена площ от 20 кв.м.

Приложени са още – данъчна оценка на имота, платежен документ, удостоверяващ внасянето на дължимата за исканото вписване държавна такса, декларация от молителя за отказ от правото на ползване с нот.заверка от 08.08.2023г., нот.акт за дарение на недвижим имот № 192, том 3, рег.№ 5181, дело № 486 от 2015г., с който се установява, че на 12.06.2015г. М. Ю. Т. е дарил на сина си М. М. Т. описания урегулиран недвижим имот, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и гаража, като е запазил за себе си и лицето С.М.Д. правото на ползване върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и гаража до края на живота им.

С определение № 1/29.08.2023г. от съдия по вписванията при РС Г.Д.

2 е постановено оставяне без уважение нот.акт за придобиване на основание давностно владение на безсрочно право на ползване върху недвижим имот , акт № 18, том 5, рег.№ 8411, дело № 878/2023г. по описа на нотариус В.Б., с рег.№ 507 и е отказано да се впише в регистрите на Службата по вписванията гр.Г.Д. на този нотариален акт.

Аргументите, изложени от съдията по вписванията за постановяване на отказ да се впише нотариалния акт са, че се касае до охранително производство, по което е приложимо диспозитивното начало, по отношение на което е неприложим института на оставяне на молбата без движение.

Изтъкнато е, че правото на ползване, като ограничено вещно право се „поглъща“ от абсолютното право на собственост и с оглед на законодателната уредба на двете права, както и на понятията собственик и ползвател, от представения нотариален акт не може да се изведе по несъмнен начин дали молителят е носител на абсолютното право на собственост или е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху описания в акта недвижим имот.

Обоснована е тезата, че съгласно разпоредбата на чл.587 ГПК при липса на документ за собственост върху недвижим имот собственикът или владелецът може да поискат от нотариус издаване на констативен нотариален акт, като в текстовете, които уреждат тази процедура лимитативно законодателят е използвал единствено и изрично понятието собственик.

Като аргумент за отказа е посочено и че на съдията по вписванията служебно известен му е станал фактът, че молителят доскоро е бил титуляр на правото на ползване върху процесния имот, от което право се е отказал с вписване на отказ по чл.100 от ЗС на 10.08.2023г. от това право.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Постъпилите частни жалби от нотариус Б. и от М. Т., следва да се счетат за процесуално допустими, като подадени от лица, които имат право и интерес от обжалване /относно правото на нотариусът да обжалва отказ на съдията по вписванията, постановен по негова молба изрично е постановено и в т.7 от ТР № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС/ и в 1- седмичен срок от получаване на препис от отказа от нотариуса и от узнаването за жалбоподателя Т., доколкото липсват данни препис от отказа да му е връчван. Частните жалби са постъпили чрез Службата по вписванията при РС Г.Д. от нотариуса и съответно от молителя, който има правен интерес отказаното вписване да се осъществи, поради което е доказан и интереса от обжалването.

При така установените факти, жалбите по същество са основателни.

В производството по чл.32а от Правилника за вписванията вр. с чл.577 ГПК и сл. контролът върху подлежащия на вписване акт се извършва само от формална страна, като съдията по в вписванията следва да провери следните обстоятелства -дали актът подлежи на вписване, съставен ли е в изискуемата форма, има ли нужното съдържание по отношение индивидуализацията на страните и имотите.

Във всички случаи на първо място се прави преценка дали представеният акт подлежи на вписване. Актовете, подлежащи на вписване, са подчинени на принципа numerus clausus. На вписване подлежат само тези актове, които са посочени в законова норма като подлежащи на вписване.

Опит за тяхното изброяване е направен в чл. 112, 114 и 115 ЗС, както и в чл. 4 ПВ. То обаче е неизчерпателно, като е възможно в други закони да са посочени актове, които могат да бъдат вписани – чл. 48 ЗДС, чл. 34, ал. 7 ЗОС ,чл. 73, ал. 5 ТЗ, чл. 237, ал. 1 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, чл. 2, ал. 2 ЗУЕС и др.

Съгласно чл. 2 от ПВписванията вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в 3

Правилника за вписване.

Основание за вписване на един акт е налице, когато: актът, който се иска да се впише подлежи на вписване, заплатена е дължимата държавна такса за съответното вписване, актът съдържа необходимите реквизити за вписване, както и е съставен в съответната, изискуема от закона форма и при спазване на съответния ред за издаването му.

Съгласно задължителните постановки в т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2013г. по т.д.№ 7/2012г. на ОСГТК на ВКС - Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Според мотивите в цитираното тълкувателно решение съдията по вписванията не е орган, който има правомощия да контролира дейността на нотариуса. Като се има предвид основната цел на вписването – осигуряване на публичност и противопоставимост, то не може да се възложи на съдията по вписванията да проверява материалноправните предпоставки на вписания акт. Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес – да го атакуват пред съда. Именно в рамките на спорното съдебно производство могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица и спорът да бъде решен със сила на пресъдено нещо. Такъв спор пред съдията по вписванията не може да бъде заявен, нито пък той би имал право да откаже вписване под предлог, че съществуването на такъв спор му е известен или защото би могло да възникне такъв.

Само ако закон изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, която е в правомощията на нотариуса и да откаже да извърши вписването въз основа на резултатите от тази проверка.

Отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран само със следните обстоятелства: че представеният акт не подлежи на вписване (чл.32а ПВ), като се изхожда от неговото съдържание. Подлежащите на вписване актове са посочени неизчерпателно в чл. 4 ПВ, изброяване има и в други в нормативни актове – ЗУТ, ТЗ, Закон за особените залози и др.; на съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл.570 ал.1 ГПК, чл.7 ПВ), за наличието на която се следи служебно; на съображения, извлечени от формата на акта.