Решение № 70 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500853 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260048 от 07.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 542/2019 год. по описа на Окръжен съд Перник, ГО, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. по същото дело и поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 26003 от 07.12.2022 год. по делото, Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 3 637 968.26 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на ищцовото дружество за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло срещу ответника Софийски градски съд.

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1 083 960 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 087 820 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд.

1

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 720 980 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 725 980 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд.

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 29 939 009.96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г, заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд.

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 11 999 108.51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд.

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 615 484,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 878 424 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд.

Със същите решения Прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи са осъдени солидарно да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010 г-2011 г., заедно със законната лихва считано от 30.12.2015 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 000 000 лева, както и по отношение на законната лихва върху отхвърлената главница, както и е отхвърлен изцяло спрямо ответника Софийски градски съд, като са разпределени и разноските между страните.

С решението № 26003 от 07.12.2022 год., постановено по гр.д.№ 542/2019 год. по описа на Окръжен съд Перник, ГО, постановено по реда на чл.247 от ГПК, съдът е оставил без 2 уважение молбата на ищеца в частта в която е поискана поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 260048 от 07.12.2022 год., касаеща индивидуализиращите белези на ищцовото дружество и ответниците Прокуратура на Република България и Софийски градски съд.

Решението с № 260048 от 07.12.2022 год., допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. и решение № 26003 от 07.12.2022 год., постановено постановено по реда на чл.247 от ГПК са обжалвани от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД с доводи за неправилност. Твърди, че с основното решение, в отхвърлителната му част, съдът неправилно е възприел, че ищецът е извършвал разходи за закупуване на заместваща техника, доколкото в исковата молба се твърди, че претендира като вреда, изразяваща се в стойността на отнетото недвижимо имущество, собственик на което е било дружеството.

Поддържа, че след връщането им, вещите не са могли да бъдат ползвани, поради амортизирането им. Оспорват се изводите на съда и относно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на дружеството от накърняване на доброто му име. Оспорват се и изводите на съда с които е прието, че не следва в диспозитива на решението да се вписва и отхвърлителна част относно законната лихва върху отхвърлената част от главницата. Моли решенията да бъдат отменени в обжалваните части и исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като претендира и разноски.

Решение с № 260048 от 07.12.2022 год. и допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение № 260002 от 21.04.2023 год. са обжалвани от ответникът Министерство на вътрешните работи с доводи за неправилност. Твърди, че основното решение в осъдителните му част, на първо място е недопустимо, като постановено срещу неправосубектен ответник, тъй като служители на ГДДП са извършили претърсването и изземването, което е самостоятелно юридическо лице и следва да отговаря по предявените искове. Оспорват се изводите на съда с които е приел, че исковите претенции не са погасени по давност, както и относно солидарната отговорност на ответниците. Твърди, че ищцовото дружество не е претърпяло както твърдените имуществени, така и неимуществени вреди. Поддържа, че не дължи присъдената законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба, поради което моли решенията да бъдат отменени. Претендира разноски.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителните части, отново с доводи за неправилност. Оспорва изводите на съда, с които е прието наличието на причинно следствена връзка между действията на Прокуратурата и настъпилите вреди за дружеството. Твърди, че на ответното дружество не се дължат неимуществени вреди. Моли решението да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемите взаимно оспорват доводите на насрещната страна.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са 3 процесуално допустими.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на ответника Министерство на вътрешните работи за недопустимост на първоинстанционното решение, доколкото исковата претенция на ищцовото дружество е насочена срещу нелегитимарана страна. Твърди се, че за служителите на Главна дирекция „досъдебно производство“, който са извършили процесните процесуални действия, легитимирана да отговаря за незаконосъобразните им действия е ГДДП. Това е така, тъй като разследващите и полицейските органи са легитимирани да отговарят за действията или бездействията си, от които са настъпили вреди, доколкото те са правозащитни органи и за действията или бездействията им във връзка с незаконно извършени действия отговаря МВР, с което разследващите и полицейски органи се намират в служебни правоотношения.

Обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от отделни, обособени като самостоятелни юридически лица в МВР структури /дирекции и др./ дава възможност на ищеца да предяви иска си и пряко срещу правосубектното юридическо лице. Следва да се допълни още, че обстоятелството, че разследващата дейност се осъществява от отделни, обособени като самостоятелни юридически лица в Министерството структури, не обосновава различен извод. Отделен е въпросът, че предвид правно организационното положение и уредба в ЗМВР на посочените структури, ищецът има възможност да насочи иска си и пряко срещу правосубектното юридическо лице, осъществяващо една от законодателно възложените на Министерството дейности, каквато е тази по разследването на престъпления.

При така изложеното, съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания, свеждащи се до наличието на фактическия състав на деликтната отговорност на служители при ответниците.

Предмет на производството пред първоинстанционният съд са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД от трето за наказателното производство юридическо лице, за вреди причинени от правозащитните органи във връзка с ДП пр.№144/2010 год. по описа на НСС, пр.пр.№ 13680/2010 год. по описа на СГП водено срещу А. И. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 от НК, А. К. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК, Н. И. В. за извършено престъпление по чл.321, ал.з, вр. ал.2 от НК, Й. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НПК и П. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа.

Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е 4 необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. С оглед на така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие, респективно бездействие на ответника, в следствие на възложена работа, от което като пряка и непосредствена последица да са му причинени вредите, описани в исковата молба.

Не е спорно и обстоятелството, че магистратите и разследващите органи са извършили съответните действия в това им качество, т.е. че действията на прокурорите в конкретната ситуация са свързани с осъществяваните по силата на КРБ и НПК функции на Прокуратурата на РБ, както и че разследващите полицаи са действали в изпълнение на задълженията им, вменени им от НПК и съобразно ЗСВ.

Пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване. По естество същата следва да е приход в имуществото на увреденото дружество, който не се е осъществил заради непозволено увреждане, осъществено от органите на прокуратурата. Пропуснатия приход следва да има сигурен, а не хипотетичен характер и не се предполага /в този смисъл ТР № 3/12.12.2012 год. на ОСГТК на ВКС/. Установяването на пропуснатата полза представлява предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако липсва деянието, което ищецът сочи да е противоправно. Тъй като пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Необходимо е да бъде установена пряка причинно- следствена връзка с вредата и противоправно деяние на правозащитния орган.