Решение № 2 от 09.01.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 783/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 09.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 и ал.12 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Търговище, 09.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20253530200783 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. Д., ЕГН ********** от гр.Т. против Наказателно постановление № 25 - 1993 – 000395 от 18.07.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ - Търговище. Считайки обжалваното НП за незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, алтернативно – да бъде намален размера на наложените административни наказания.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който прави искане за присъждане и на направените по делото разноски.
Наказващият орган, посредством процесуалния си представител, в с.з. излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 19.06.2025 г. св.Ал. М. и св.Ив. Г. – мл. полицейски инспектори в група „ТП“ на сектор „ОП“ от РУ - Търговище осъществявали контрол на пътното движение на ул.“Кюстенджа“ до № 6 в гр.Търговище. В 18:37 ч. към контролните органи се приближил лек автомобил „*****“ с рег.№ *******, който бил управляван от жалбоподателя в посока към ул. “С. Караджа“. Св.М.
1 подал на водача ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец, с указание да спре превозното средство зад полицейския автомобил. Жалбоподателят възприел сигнала, но подал светлинен сигнал за завиване наляво, спрял за кратко и през сваления прозорец казал на св.М., че пътят му не е към посочено от контролния орган място за спиране. След това завил по ул. „Клисура“ и продължил движението си по ул.“Панагюрище“, където спрял автомобила.
Полицейските служители установили превозното средство на посочената улица, след което св.М. съставил на жалбоподателя АУАН GA 3891704 /19.06.2025 г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, като отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел. На водача срещу подпис бил връчен препис от акта. Въз основа на АУАН GA 3891704 /19.06.2025 г. Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище издал Наказателно постановление № 25 - 1993 – 000395 от 18.07.2025г., с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя “глоба” в размер на 200лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите Ал.М. и Ив.Г., обясненията на жалбоподателя, както и писмените доказателства по делото.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Видно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложените Заповед № 8121з 1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед №363з372/20.02.2024г. и Заповед № 363з- 1146/12.06.2025г. на ВПД директор на ОДМВР - Търговище и удостоверение рег.№ 363р- 28691/11.11.2025г. При съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Между АУАН и НП е налице единство както по отношение на фактическите обстоятелства, така и по отношение правната квалификация на деянието. Данните, съдържащи се в АУАН и НП дават достатъчно яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя и правото му на защита не е било нарушено. На същия е била осигурена възможност да го упражни в пълен обем.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.
103 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за спиране" и следователно е приложима разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно последната, контролният орган следва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп- палка, респ. у водача на ППС да е формирано убеждение, че този своевременно подаден ясен сигнал за 2 спиране е предназначен именно за него, след което следва и задължението, съобразно конкретните пътни условия да спре най- вдясно на пътното платно или на посочено от контролния орган място.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в процесния момент жалбоподателят е управлявал автомобила с рег. № ******* в посока от ул.“Васил Левски“ по ул.“Кюстенджа“ в гр.Търговище.
Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, но същият твърди, че е забелязал подадения от полицейския служител сигнал със стоп - палка след като вече бил подал светлинен сигнал за завиване наляво и бил предприел такова. Твърди, че не е разбрал, че сигналът със стоп -палка се отнася за него, както и че не е говорил с контролния орган.
Тези твърдения се опровергават от показанията на свидетелите М. и Г., според които на водача е бил подаден своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп - палка, възприет от него. Според свидетелите, към момента на подаването му, автомобилът на жалбоподателя не е имал включен светлинен сигнал за завиване. Същите посочиха и че водачът е разменил реплики с контролния орган и не е спрял нито на указаното му място на ул.“Кюстенджа“, нито на ул.“Клисура“, след извършване на маневрата.
Показанията на двамата свидетелите, за разлика от обясненията на жалбоподателя, са дадени под страх от наказателна отговорност и същите изцяло кореспондират помежду си. Не са налице обстоятелства, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при излагане на фактите. Предвид това, съдът намира за обоснован извода, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП и е осъществил състава на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който в приложимата редакция, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН /ДВ бр. 9/2017/ предвижда "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
По делото не са налице доказателства, които да обосновават извод за пониска степен на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид, поради което не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В случая е видно, че и двете наказания, наложени на жалбоподателя са в максимален размер, без в НП да се изложени аргументи за това. Съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, НП следва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанията. При определяне на наказания над минимума, както е в случая, това е необходимо, за да може деецът да осъществи защитата си срещу този по-висок размер на санкциите. Съгласно съдебната практика, непосочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства представлява процесуално нарушение, но не от категорията на съществените, тъй като посоченият порок може да бъде преодолян чрез изменение на НП посредством намаляване размера на наказанията до предвидения в закона 3 минимум.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като срокът на наказанието "лишаване от право да управлява МПС" бъде намален до 1 месец, а размерът на наказанието "глоба" – до 50лв.
Предвид този извод и доказаността на нарушението, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ИЗМ ЕН Я Наказателно постановление № 25 - 1993 – 000395 от 18.07.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Търговище, РУ – Търговище, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. М. Д., ЕГН **********, адрес - ************* е наложена „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба“ от 200лв. на 50лв., а срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 4