Решение № 156 от 24.10.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Оряхово, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100331 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124 от ГПК от Х. Ц. К., с ЕГН ********** от гр.Мизия, ул.“Петко Банков“ № 24, чрез адв. К. И. Б. АК Русе е предявен иск против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от З.С.Б. и Д.М.М.заедно и по отделно, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7 978.00 лв./седем хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и нула ст./, представляваща задължение по цедиран Договор за кредит № PLUS-14040654/10.11.2016 г., сключен между „БНП Париба“ и ищеца, поради погасяването и по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че от 2019 г., до настоящия момент, ищцата регулярно е притеснявана от служители на ответното дружество, че дължи сумата в размер на около 14000 лв., които, както й било обяснено, първоначално дължала на „БНП Париба”, но тъй като кредитната институция била прехвърлила вземането още през 2019 г. на ответника, то понастоящем тя дължала сумата на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

През 2021 г., ищцата получила извънсъдебна покана, издадена от Отдел „Управление на портфейла“ в АСВ ЕАД, с която покана е била уведомена, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изкупил от „БНП Париба“ дълг в общ размер на 11602,10 лв., актуален към 04.06.2021 г. В поканата няма уточнения как е формиран този дълг, единственото твърдение е, че се основава на цедирано в полза на „АСВ“ ЕАД непогасено от ищцата вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-14040654, сключен между нея и 1

„БНП Париба“. В Поканата също така е била уведомена, че не ако погаси сумата, срещу нея ще бъдат предприети съдебни действия и вземането ще бъде събрано чрез принудително Изпълнение. Наред с горното, „АСВ“ ЕАД е заявил, че подава информация -за дълга и към ЦКР към БНБ, която информация ежемесечно се актуализира.

През м. март, 2023 г., ищцата получила Уведомление за съдебна процедура, изготвено и изпратено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В Уведомлението, ответното дружество я информирало, че дългът й към момента на издаването му, възлиза вече на сума от 13348,85 лв. и че ако плати минимум 8009,00 лв. в срок до 16.03.2023 г., тя ще бъде изключена от подготвените от АСВ списъци за съдебна процедура.

Твърди се, че след безуспешни опити от страна на ищцата да установи от служители на ответното дружество параметрите на претендираната срещу нея сума - на какво основание се претендира, каква част от сумата е главница, каква - лихви или други начисления, тя е подала заявление за справка от ЦКР, от което да придобие представа защо и какво точно се претендира срещу нея от „АСВ“ ЕАД.

На 13.12.2023 г., БНБ е издала такава справка от ЦКР, от която е видно /стр. 1, позиция 4, раздел „Текущо състояние на кредитите“/, че ответното дружество претендира срещу нея вземане, от което 7978,00 лв. се обявяват като „остатък просочена главница“. От справката също така не става ясно на какво основание се претендира тази сума, а само, че представлява „придобиване на вземания по кредити“ с дата на разрешаване - 08.10.2019 г.

Сочи се също, че получените от ищцата Покана от 2021 г. и Уведомление за съдебна процедура от 02.03.2023 г., изготвени и изпратени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за суми първоначално в размер на 11602,10 лв., а през 2023 г. - 13348,85 лв., както и висящото задължение за непогасена главница в ЦКР към БНБ в размер на 7978,00 лв., обуславя правния интерес на ищцата да предяви настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума от 7978,00 лв. срещу ответното дружество. Правният интерес се обуславя от приложените Покана и Уведомление за съдебна процедура, в които ищцата е поканена да заплати суми в различен размер, надвишаващ процесната сума на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в посочен в двата документа срок.

Счита, че претендираното от ответника вземане е недължимо поради следните правни аргументи:

На първо място: видно от Поканата и Уведомлението за съдебна процедура, претенцията на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу ищцата се основава на вземания на „БНП Париба” срещу ищцата. Ответникът твърди и в двата документа, че вземанията са му били цедирани от кредитната институция с договор за цесия от 2019 г. Задължения на потребител на кредитна институция могат да възникнат единствено въз основа на валидно облигационно правоотношение между потребителя и първоначалния кредитор. В този смисъл, оспорва съществуването на облигационна връзка между ищцата и „БНП Париба“, на чието основание ищцата да дължи каквито и да било суми първоначално на Париба, а понастоящем - на ответното дружество в качеството му на цесионер на 2 процесното вземане.

Сочи се, че нито от Поканата, нито от Уведомлението за съдебна процедура става ясно как е формирано претендираното срещу ищцата вземане, което първоначално е било в общ размер на 11602,10 лв., а през 2023 г. е нараснало на 13348,85 лв. Следва да се подчертае, че тъй като претенцията на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не е индивидуализирана, а е обозначена и в двата документа като вземания, произтичащи от Договор за кредит с „БНП Париба”, както и отказът на ответника да предостави по- подробна информация на ищцата относно характера на задълженията, препятства възможността да се провери дали ответното дружество е носител на правото да го реализира в качеството си на цесионер на вземането на кредитната институция, обективирано както в Поканата, така и в Уведомлението.

Единствено от справката за кредитна задлъжнялост, изд. от ЦКР, може да се направят изводите, че главницата, претендирана срещу ищцата възлиза на 7978,00 лв.

На следващо място счита, че дори и да е било налице валидно облигационно правоотношение между „БНП Париба“ и ищцата, същата не е била в неизпълнение на евентуален договор, за да й бъдат изисквани каквито и да било суми, от които 7978,00 лв. остатък от просрочена главница.

На трето място: дори и да е било налице ликвидно и изискуемо задължение в тежест на ищцата по валидно облигационно правоотношение с БНП Париба, с приложените към настоящата искова молба Покана и Уведомление, които представляват по своята природа ИЗВЪНСЪДЕБНИ ПОКАНИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА СУМИ, част от които е процесната, се търси погасяване на задължение, чийто падеж е преди предвидения в закона срок за погасяването му поради изтекъл давностен срок. Това е така, тъй като задълженията за кредити се погасяват с петгодишна погасителна давност.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора ответника счита предявения иск за погасяване на задължението по давност за допустим, но неоснователен.

Сочи се, че на 10.11.2016 г. между ищеца Х. Ц. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, с ЕИК 130697606 (сегашен правоприемник „Юробанк България“ АД), е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14040654 („Договорът“). Въз основа на цитирания договор, на ищцата Х. Ц. К., е предоставена заемна сума със главница в размер на 12 000.00 лева с 60 броя погасителни вноски.

По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., сключен между „Юробанк България“ АД, като цедент, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, кредита индивидуализиран в Приложение № 1/08.10.2019 г., е прехвърлен в собственост на ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

В отговора се оспорва твърдението, че няма облигационна правоотношение между ищеца и ответника. Именно с приложения договор за кредит се доказва съществуването на облигационната връзка. На следващо място, ищцата твърди, че не е била запозната със задължението си, при условие, че същата е била уведомена за цесията с уведомително 3 писмо, което е получила.

По отношение на давността ответника признава, частично иска по отношение на вноските от 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. (вноски 1-43) съгласно погасителния план към договора за кредит. По отношение на вноските от 20.07.2020 г. до 20.11.2021 г. (вноски 4460) съгласно погасителния план счита, че давността не е настъпила и иска се явява преждевременно предявен. Вземайки предвид ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. По процесния договор няма данни за обявена предсрочна изискуемост, следователно за всяка от вноските тече отделен давностен срок. Предвид това счита, че вноски 44-60 не са погасени по давност.

С оглед изложените по-горе обстоятелства, ответника признава предявения иск за погасяването на задължението по давност за допустим и неоснователен.

Направено е искане съдът да възложи разноските в настоящото производство в тежест на ищеца и да присъдите юрисконсултско възнаграждение, както и да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който следва да бъде под определения размер в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

Направено е и искане, при определяне размера на дължимите на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение съдът да съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 г., като предвид ниската правна и фактическа сложност на производството присъди адвокатски хонорар в справедлив размер. Считаме, че справедлив ще бъде хонорар в размер на 150,00 лева (в този смисъл Определение № 50015/2024 г., постановено по т .д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС).

Към отговора са представени и приети писмени доказателства.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява.

За ответникът редовно призован, не се явява представител.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, с ЕИК 130697606, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14040654/10.11.2016г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 12 000.00 лева. От приетия Договор за кредит № 4547301/27.07.2022г. е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 60 месечни вноски, всяка по 349.06 лв. по погасителен план и при падеж на първа вноска 4

20.12.2016г. и краен срок 20.11.2021г..

С договор за цесия от 08.01.2019г., вземанията по договора за кредит в общ размер на 10296.20 лв. за главница, и лихва за просрочие прехвърлени на ответника.

С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS -14040654 от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, с ЕИК 130697606 ищцата е била уведомена за извършената цесия на взиманията по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14040654/10.11.2016г. на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които възлизали към 15.10.2019г. в размер на 10296.00 лева.С писмото ищцата била поканена да заплати на ответника дължимата сума по цедирания договор. Уведомителното писмо е получено лично от ищцата на 25.10.2019г. видно от представената по делото обратна разписка.

Поради неплащане на дължимата сума, с писмо от 04.06.2021 г. Отдел „Управление на портфейла“ в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ищцата е уведомена, че ответникът ще подаде данни в Централен кредитен регистър на БНБ, за задължението по цедирания договор, което към 04.06.2021г. вече възлизало в общ размер на 11602,10 лв.