Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 22 от 05.09.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Наказателно дело от общ характер 324/2024
Вид
Присъда № 22
Подписан
05.09.2024
В сила
28.11.2024
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Председателя на съдебния състав Светла Радева и мотиви към Присъда №22/05.09.2024г. по НОХД №324/2024г.по описа на Районен съд –Н.

Делото е образувано на основание чл.242,ал.1,т.1 от НПК- по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Ш.,ТО гр.Н. срещу В. В. Т. от с.М.,обл.Ш.,обвиняем по ДП №263/2023г.по описа на РУ-гр.Н. за престъпления по чл.151,ал.1 от НК във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК и по чл.191,ал.1 от НК.

В съдебно заседание за Районна прокуратура –Ш. се явява прокурор П. П..Поддържа изцяло обвинението.Изразява мотивирано становище по въпроса за наказанията,които следва да бъдат наложени на подсъдимия.

Подсъдимият В. Т. се явява лично и с назначения му служебен защитник адв.Т. Д. –АК гр.Ш..Подсъдимият изцяло призна фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират допълнително доказателства за тях,като производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVII от НПК,в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Молят съда да му наложи наказание „пробация“.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,самопризнанията на подсъдимия,преценени в тяхната съвкупност с тези,събрани по воденото ДП и отчитайки,че производството премина по реда на диферинцираната процедура по чл.371,т.2 от НПК,прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В. В. Т. е роден на ***г.Не е осъждан.

Основното си образование завършил в Център за специална образователна подкрепа с.К.,където живял до края на 2021 година,след което се установил да живее трайно в с.М.,общ.Н.,обл.Ш..

В същото населено място живеела и св.Н. М. А. ,родена на ***г.

Двамата се запознали в края на 2021 година,като към онзи момент подсъдимият бил непълнолетен /навършил 16 години/,а А. –малолетна /навършила 12 годишна възраст/.Установили интимни отношения помежду си,като в периода между ***г. и ***г.в с.М. осъществили полов акт със съгласието и желанието на момичето.Скоро след това то почувствало неразположение и си направило тест за бременност,който показал положителен резултат.

А. споделила за това с Т. и двамата съобщили новината на майките си –св.М.А. и В.Т.а.Предвид ниската възраст на А. и Т.,техните майки не били въодушевени от случилото се и им се скарали,но майката на Н. била категорична,че не желае дъщеря им да прави аборт,като приели ситуацията ./протоколи за разпит на свидетелите М. А. и В. Т.а /.

На ***г.Н. А. родила момче –Т.Н.М.,което първоначално тя и подсъдимия отглеждали в жилището на нейната майка,която ,както и майката на В. ги подпомагали при полагани на грижите за невръстното бебе.

Скоро след това,двамата решили да заживеят заедно ,отделили се от родителите си и заедно с новородения Т. заживели под наем в с.М.,на ул.“*** „№*,чийто собственик е свидетелят Т.А..

Подсъдимият работел и осигурявал средства за издръжката на семейството си,което прави и към момента на изслушването му от съда-работел на частно в гората,грижел се за семейството,закупувал необходимите им неща. От показанията на св.М. Д. –социален работник в ДСП Н. се установява,че с оглед малолетната възраст на Н., те били насочени към ползване на социална услуга и периодично ги посещавали социални работници.Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Д.Д. –свидетел по ДП.

1

Съдът кредитира с нужното доверие назначената по делото съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №*/2024г.,изготвена от д-р В.В.,в която се сочи,че датата на началото на бременността на малолетната Н. М. А. може да варира в широки граници,тъй като срокът на бремеността зависи от редица фактори,посочени в обстоятелствената част на експертизата.В конкретния случай зачеването е възможно и допустимо между ***г.***г.,като най-вероятната дата за началото на бременността се изчислява 02.05.2022г.

От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза,изготвено от д.р С.С. се установява,че цялостното физическо и интелектуално развитие на В. Т. са съответни на нормите на календарната му възраст.По време на деянието /по време на зачеване на детето си/,той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,въпреки непълнолетната си възраст.В мотивацията и механизма на противоправните действия са налице елементи на лекомислие.

При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства,самопризнанията на подсъдимия,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът прие с нужната категоричност,че от обективна и субективна страна,подсъдимият В. Т. е извършил престъпленията,за които е предаден на съд,а именно :

1/ На неустановена с точност дата в периода от ***г.до ***г.в с.М.,обл.Ш.,макар и непълнолетен,но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си,се съвкупил с лице,ненавършило 14-годишна възраст -Н. М.

А.,родена на ***г.,като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НКпрестъпление по чл.151,ал.1 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК и 2/ В периода от ***г.до ***г.в с.М.,обл.Ш.,без да е сключил граждански брак,е заживял съпружески с лице от женски пол,ненавършило 16 години,а именно с Н. М. А. ,родена на ***г.-престъпление по чл.191,ал.1 от НК.

От субективна страна деецът е реализирал гореописаните престъпни деяния при наличието на пряк умисъл,като първото от тях,извършено от него в непълнолетна възраст съдържа елементи на лекомислие според СПЕ.

За престъплението,съставомерно по чл.151,ал.1 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години ,т.е. без да е предвиден специален минимум,а за деянието,съставомерно по чл.191,ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода до две години или пробация“,както и „обществено порицание“.

След като беше признат за виновен в извършване на престъплението по чл. чл.151,ал.1 във вр.с чл.63,ал.1,т.3 от НК във вр.с чл.58а,ал.1 от НК ,съдът осъди подсъдимия на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и след съответната редукция по чл.58а ,ал.1 от НК определи окончателно такова „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца,чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.

По отношение на така определеното по вид и размер наказание,председателят на съдебния състав има особено мнение,тъй като счита,че доколкото в самата санкционна норма не е предвиден специален минимум,а са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства/ чистото му съдебно минало,мотивацията и механизма на извършеното от него противоправно действие,пълните му самопризнания и оказано съдействие за разкриване на обективната истина по делото и проявеното от него отговорно отношение ,както спрямо лицето,с което е съвкупил ,така и спрямо роденото от тази връзка дете /,следваше да му бъде наложено наказание при приложението на чл.55,ал.1,т.2 б“б“от НК,като предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода „ се замени с по-лекото по вид наказание „Пробация“ по чл.42,ал.2,т.1,т.2 и т.6 от НК ,в размер,между минималния и 2 средния ,предвиден в закона.

Безспорно следва да има обществена нетърпимост към това деца да създават и раждат деца,предвид ниската степен на съзряване както на родителите –физическо,психическо и интелектуално,така и опасността от проблемно развитие на родените от такава връзка деца.

В случая обаче наказанието спрямо извършителя следва да бъде определено с оглед ,както генералната ,така и на индивидуалната превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.А в случая,съдия.докладчикът намира,че превенцията би постигнала целите си и при определяне на по-леко по вид наказание „пробация“,чрез които подсъдимият би се превъзпитал и поправил в насока да се въздържа от извършване на понататъшни противоправни деяния .Същият е извършил престъплението в непълнолетна възраст/навършил 16г./, а сега е едва 19 –годишен и чрез зрялото си поведение на съпруг/съжител/ и баща показва,че не е лишен от чувство за отговорност и родителски дълг,което е индикация за морални устои.

За второто престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до две години или пробация“,както и „обществено порицание.

От формална страна деянието е реализирано от подсъдимия,като много деликатен момент се оказва и анализа на противоположната ситуация- при узнаване за бременността на малолетната му приятелка и раждането на тяхното дете подсъдимият да абдикира от родителските си задължения и да ги изостави,като в този случай не би осъществил състава на престъплението,за което е привлечен като обвиняемо лице –това по чл.191,ал.1 от НК.Но той е предпочел да стори обратното ,да заживее съпружески с Н. и детето им,макар и несключили граждански брак.

Приемайки горните обстоятелства за смекчаващи вината му такива ,съдът счете,че с оглед тежестта на престъплението и личността на дееца,следва да му наложи наказание „пробация „ в размер между минималния и средния,.предвиден в закона,към което присъедини кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание“.При така наложеното на Т. наказание съдът намери ,че биха били постигнати целите на генералната и индивидуална превенция наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото,на основание чл.189 от НПК,в тежест на подсъдимия беше вменено заплащане на направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ Светла Радева:

Мотиви по дело 324 от 2024 година

На Емилия Минчева - съдебен заседател

Считам, че за извършеното престъпление по чл.151,ал.1 във връзка с чл.63, ал.1,т.3 от НК е правомерно издаването на осъдителна присъда на лицето, въпреки че то е непълнолетно.

Изхождайки от съдебно-психологическата експертиза считам, че то е в състояние да носи отговорност за действията си. Не трябва в обществото да се налага мнението, че помалката възраст е смекчаваща вината обстоятелство и всеки ненавършил 16 години може да осъществява сексуален контакт с малолетна и това да е ненаказуемо.

Именно възрастта и на двамата е тази, която ги ограничава да създават деца и 3 семейство. Не е резонно едно дете на 13 години и друго на 15 да извършват подобни деяния.

Всеки на определена възраст трябва да спазва установените правила и закони и когато ги нарушава- да бъде наказан.

Не считам, че чистото съдебно минало също е смекчаващо вината обстоятелство.

Лицето е непълнолетно и миналото му по презумпция като величина е малко.

Обществото ни трябва да е непримиримо към това деца да раждат деца. Малолетните и непълнолетните не са готови нито физически, нито психически да бъдат родители, а това е предпоставка и родените при такива обстоятелства деца да имат проблемно развитие.

Съдебен заседател Емилия Минчева:

МОТИВИ по дело 324 от 2024 година

Светла Г. Костадинова - съдебен заседател

Чл.151,ал.1 във връзка с чл.63, ал.1,т.З от Наказателния кодекс определя наказателната отговорност на непълнолетни лица извършили полов акт с лице, ненавършило 14-годишна възраст. Тя гласи, че непълнолетните лица носят наказателна отговорност, ако към момента на извършване на престъплението са разбирали неговото свойство и значение и са могли да ръководят постъпките си, което е видно от направената съдебнопсихологическата експертиза на подсъдимия.

Акцентът върху съдебно-психологичната експертиза, която констатира, че лицето е в състояние да носи отговорност за действията си, е един от основните критерии за определяне на наказателната отговорност.

Тя установява, че дори и непълнолетните лица, които извършат това престъпление, носят отговорност за своите действия. Това е важно, защото показва, че обществото няма да толерира подобни деяния и че извършителите трябва да носят отговорност за своите постъпки.

Идеята, че по-малката възраст не бива да бъде непреодолимо препятствие за наказателната отговорност, е важна за предотвратяване на разпространението на подобни деяния сред непълнолетните.

Тази норма има и превантивна функция, тъй като предупреждава потенциалните извършители, че ще бъдат наказани за своите действия.

Важно е да се подчертае, че бременността и раждането са сериозни отговорности и трябва да се планират внимателно, поради което в България сексуалните отношения с малолетни са престъпление.