Решение № 62 от 09.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. П., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело № 20245000500557 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр.д. №955/2023г. по описа на окръжен съд П., Г. - гр. С е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 01.08.2022г. ПТП, допълнително в размер на 21 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 36 000лв., както и за присъждане на законна лихва за периода считано от 29.09.2022г до 29.12.2022г.

Г. е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 01.08.2022г. ПТП, представляващи разходи за лечение, допълнително в размер на 753,98лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за присъждане на законна 1 лихва за периода считано от 29.09.2022г до 29.12.2022г.

Г. е осъден да заплати на К. С. П., ЕГН ********** разноски в размер на 1328,20лв.

Г. е осъден да заплати на адв. Т. П. А., вписан в АК - П., адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв в размер на 1 2 447,40лв.

К. С. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г. разноски в размер на 567лв.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника А. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул.

„Д.“ № 44, ет.2, ап.6.

С определение №2401/13.09.2024г., постановено по същото търг. дело, по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молба с вх.

№25085/22.07.2024г., подадена от Г., чрез юрк. К. Я., с която се иска изменение на Решение №1029/19.07.2024г., постановено по гр. дело №955 по описа на Окръжен съд - П. за 2023г., в частта за разноските.

Срещу постановеното решение №1029/19.07.2024г. е подадена въззивна жалба от третото лице – помагач - А. В. Г.. Според съдържащите се във въззивната жалба оплаквания, същата е срещу осъдителната част на решението. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и немотивирано. На първо място са въведени оплаквания, свеждащи се до изключително завишеност на обезщетението за неимуществени вреди, като несъответстващо на вида и характера на претърпените от ищцата увреждания, несъобразени с принципите на справедливостта, визирани в чл.52 от ЗЗД.

Твърди се, че от проведеното от ищцата доказване не е установено тя да е претърпяла неимуществени вреди в обема, заявен с исковата молба. Позовава се на предубеденост на единствените депозирани по делото гласни доказателства – показанията на съпруга на ищцата като се твърди несъответствие със заключението от СМЕ и констатации на вещото лице, че всички крайници на ищцата са с възстановени функции. По тази причина жалбоподателят счита, че гласните доказателства не следва да се кредитират.

Наведени са и доводи, че определеното от окръжния съд обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с общественоикономическите условия в страната към момента на ПТП. Въведено е и оплакване срещу изводите на 2 първостепенния съд за липса на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата – че неправилно окръжният съд е приел, че обстоятелството дали ищцата е била с предпазен обезопасителен колан е без значение.

Въведени са доводи, че изплатеното вече от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000лв. е справедливо и достатъчно, и отговаря изцяло на претърпените болки и страдания. По отношение на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди не са въведени конкретни оплаквания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част – евентуално – същото да бъде изменено, като бъде отчетен съответният процент съпричиняване.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – К. С. П., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло.

Не е постъпило становище от ответника в първоинстанционното производство - Г.. С писмена молба, вх.№2068810.03.2025г. е изразено искане „моля да оставите без уважение въззивна жалба на ищеца…“.

С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Жалбоподателят и въззиваемата К. С. П. претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендират разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №2401/13.09.2024г. е постъпила въззивна частна жалба от Г.. Изразено е несъгласие с приетото от първоинстанционния съд за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са подробно доводи. Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС по дело С438/22г. от 25 януари 2024г. Твърди се, че въпреки отмяната на Наредба №1/2004г. за МРАВ, съдът е допуснал очевидна непропорционалност при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено.

С постъпилия отговор от насрещната страна – К. С. П., подадената частна жалба се оспорва.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 3 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба и частна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство – К. С. П. е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.2 от КЗ, а именно: На 01.08.2022г. на главен път III-565, км.12, е настъпило ПТП между л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № ***, управляван от Х. В. Г., и л.а. марка и модел „П. с рег. № ***, управляван от С.И.С, в който автомобил като пътник, на задна лява седалка, е пътувала ищцата, с поставен предпазен колан. Ищцата твърди, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № ***, който внезапно е напуснал своето платно на движение и е навлязъл в насрещното платно на движение, където е настъпил ударът между двата автомобила. Позовава се на образувано ДП №103/ 2022г. по описа на РПТ към ОДМВР П., пр.пр. № 5592/ 2022г. по описа на Окръжна прокуратура П., като в рамките на проведеното разследване е установено, че вина за произшествието има водачът на л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № ***, като наказателното производство е прекратено, поради смъртта на виновния водач.

Ищцата твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла множество травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на костите на предмишницата, закрита фрактура, придружено от счупване на предния край на лакътната кост. Твърди, че е претърпяла две операции, поставени са й импланти в двете ръце. На 16.02.2023г. е извършена медицинска интервенция по премахване на имплантите в дясната й ръка, а през лятото на 2023г. премахване на имплантите в лявата ръка. Твърди, че търпи болки и страдания, които не отшумяват, налице са усложнения в нейното възстановяване, движенията и в двете ръце са ограничени в областта на лакътя - не успява да ги свива и изпитва силни болки от това, не може да работи и да се обслужва 4 сама. Твърди, че от инцидента до сега е неработоспособна, че провежда рехабилитация, но въпреки това съществува реален риск да остане инвалид с ограничена работоспособност. Изложени са и твърдения за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1752,82лв., изразяващи се в разходи за нейното лечение, подробно описани в уточняваща молба от 27.09.2023г.

Отговорността на ответника се ангажира с факта, че виновният за настъпилото ПТП водач на л.а. марка и модел „Р.“ с рег. № *** е управлявал автомобил без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищцата е предявила претенция към ответника за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за което е образувана щета №22210151/29.09.2022г. Твърди, че ответникът е одобрил обезщетение в общ размер на 31 254,80лв., от които 30 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1 254,80лв. - признати имуществени вреди, като така определената сума е намалена с 20 % съпричиняване, изразяващо в непоставяне на предпазен колан по време на пътуването. Ищцата не е съгласна с определения й размер обезщетение, както и възприетото от ответника за съпричиняване, като счита, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди е 60 000лв., но с писмо от 13.03.2023г. ответникът е отказал да изплати по висок размер на обезщетение, като доброволно й е изплатил сумата от 24 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 003,48лв. обезщетение за имуществени вреди. Посочено е, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000лв. се явява разликата между получената сума от 24 000лв. и справедливия размер от 60 000лв. По отношение на размера на претендираните имуществени вреди ищцата уточнява следното /молба вх.№30511/09.10.2023г./: към 29.09.2022г. е претендирала от ответника възстановяване на направените разходи по лечение, които до тази дата са били в размер на 1 254,80лв.; посочената сума е призната от ответника, т.е. признати са имуществени вреди в размер на 1 254,80лв., като на ищцата е изплатена сумата от 1 003,48лв., намалена с 20% с оглед твърдяното от ответника съпричиняване; останалите разходи по лечение до пълния предентиран размер с исковата молба 1757,82лв. /с оглед на това, че възстановяването на ищцата не е приключило към момента на предявяване на извънсъдебната претенция/, се явяват последващи, след завеждане на щетата и преди предявяването на исковата молба, поради което същите не са предявени извънсъдебно на ответника, но последният е уведомен за тях с 5 получаването на препис от исковата молба; претендираната сума от 753,98лв., представлява разликата между изплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 003,48лв. и пълния размер на направените разходи по лечение до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1 757,82лв. /В хода на процеса ищцата е допълнила исковата си претенция по отношение на неимуществените вреди, които търпи от процесното ПТП, като твърди, че след предявяване на исковата претенция е диагностицирана с автоимунно заболяване „Хашимото“, като основен фактор за отключването на това заболяване е преживеният вследствие на процесното ПТП стрес - о.с.з. от 29.04.2024г./.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 753,98лв., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът Г. е оспорил така предявения иск. Възраженията по основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като са наведени доводи за недопустимост на иска за имуществени вреди за сумата от 52,20лв., тъй като ищцата не е заявила извънсъдебна претенция за тази сума. Изразено е становище, че изплатеното обезщетение съответства на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди. Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала без предпазен колан.