Решение № 1476 от 25.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20245330206051 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-007801/ 01.10.2024 г., с което на М. Й. Н. е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна, както следва:

-жалбоподателят не знаел, че регистрационната му табела била паднала;

-неправилно не бил приложен чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 1

03.09.2024 г., в 16:05 часа, в гр. П., в, на бул. „****“ - кръстовище с ул. „В. Л.“ М. Й. Н. управлява лек автомобил **** с рег.№ ****като табелата със заден регистрационен номер за МПС не е поставена на определено за това място същата липсва.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, доколкото с жалбата се оспорват не фактите, а субективната съставомерност на деянието.

Освен това съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП при редовно съставен АУАН, в тежест на жалбоподателя е да обори доказателствената му сила. По настоящото дело от жалбоподателя не бяха ангажирани никакви доказателства за опровергаване, изложеното в АУАН.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Според чл. 140, ал.1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

В случая относно обективната съставомерност на деянието спор не съществува.

Позовавайки се на незнанието, че табелата е паднала, жалбоподателят оспорва субективната съставомерност.

В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на 2 общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици .

Задължението и възможността за предвиждане на противоправния резултат се установяват при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е с поставена на надлежното място табела, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за това обстоятелство, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото, при тежест на доказване лежаща върху въззиваемата страна, не са представени доказателства деецът реално да е знаел за неналичие на табелата, поради което умисъл не е налице.

Остава въпросът дали той е действал по непредпазливост, тоест дали е могъл и е бил длъжен да предвиди това обстоятелство, като според настоящия състав отговорът е положителен, като той следва от императивността на разпоредбата на чл. 140 ЗДвП, която задължава водачите да вземат всички необходими мерки да управляват само МПС, което е регистрирано и с надлежно поставена регистрационна табела, като в случая от обстоятелството, че табелата изобщо е липсвала е видно, че преди да предприеме управлението деецът не е взел необходимите и достатъчни мерки да се увери, че тя е добре закрепена, тоест следва да отговаря за непредпазливост.

3

Неоснователно е възражението във връзка с позоваването на чл. 28 ЗАНН, предвид новелата на чл. 189з от ЗДвП, която изключва приложението на института на маловажния случай за нарушения по ЗДвП.

По-важното обаче е, че по делото изобщо не може да се говори за маловажен случай, доколкото не се касае за налична табела, която просто не е поставена надлежно, а за изцяло липсваща регистрационна табела, тоест налице е по-висока степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичните случаи на нарушение с тази правна квалификация.

Действително степента на обществена укоримост на деяние извършено непредпазливо е по-ниска от това, извършено умишлено, но това обстоятелство е съобразено от наказващия орган, който е наложил санкция в минимален размер, поради което НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-007801/ 01.10.2024 г., с което на М. Й. Н. е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4

5