Решение № 209 от 12.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ихтиман, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200404 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Д. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

С., ул. „*“ №*, вх. В, ет. 5, ап. 10, чрез адв. Х. И., против Наказателно постановление № */27.03.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР – София, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Д. П. М. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/ 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, доколкото жалбоподателят се е намирал в лентата за принудително спиране поради временна техническа неизправност в управляваното от него МПС. На следващо място, в жалбата се твърди, че наказателното постановление не съдържа пълно, конкретно и ясно описание на твърдяното нарушение. Също така, според жалбоподателя в наказателното постановление не са индивидуализирани техническото средство, неговият идентификатор, местоположение, режим на работа, годност към датата на заснемане, начинът на извличане на снимковия/видеоматериал, времевият обхват на записа, метаданните към него, както и служителят, който е извършил преценка, че от записа следва извод за нарушение. На следващо място, жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като поради непълното описание на нарушението за него не става ясно срещу какво 1 следва да организира защитата си – срещу твърдение за продължително движение, срещу моментно навлизане, срещу спиране, срещу движение след принудително спиране или срещу положение на автомобила в район на отбивка/уширение. При условията на евентуалност, счита, че е налице маловажен случай. Сочи, че във връзка със същото нарушение е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ), която е отменена с влязло в сила Решение № 773/27.05.2026 г. на Административен съд – Смолян по адм. дело № */2026 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Х. И., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. В допълнение към изложените в жалбата съображения сочи, че при съставянето на акта не е била установена причината, поради която процесното МПС се е движело в аварийната лента. Сочи, че административнонаказващият орган (АНО) не е коментирал, нито индикирал наличието на депозираните писмени възражения срещу акта от 25.02.2026 г.

Заявява, че в представеното решение на Административен съд – Смолян, съдът е посочил, че е житейски логично след движение в лентата за принудително спиране по някоя от изброените в закона причини, водачът на МПС да продължи движението по същата лента до ускоряване на автомобила до скорост, позволяваща включването му в активната дясна лента на магистралата. Според жалбоподателя, именно това се е случило, видно от документите, представени от ТОЛ камерите, според които скоростта на процесното МПС е била 46,8 км/час. Претендира и сторените разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, като в съпроводителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Съдът като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.11.2025 г. в 19:42:55 ч. жалбоподателят Д. П. М. управлявал лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на П.И. М. в района на Автомагистрала „Тракия“ (път А-1), км. 43+448, с посока на движение към гр. София. Поради внезапно възникнал технически проблем в автомобила, свързан със загуба на мощност и спадане на оборотите на мотора, жалбоподателят навлязъл в лентата за принудително спиране. Техническата неизправност била отстранена и жалбоподателят започанл постепенно да ускорява скоростта си на движение, така че да може безопасно да се престрои обратно в активната лента за движение на магистралата.

Движението на управлявания от жалбоподателя автомобил било заснето от камера, стопанисвана от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление (АПИ, НТУ), монтирана на стационарна контролна точка 2

(СКТ) № 1001 на Автомагистрала „Тракия“ (път А-1) на км. 43+448 с посока на движение към гр. София, като автомобилът бил заснет да се движи в лентата за принудително спиране със скорост от 13 м/с (46,8 км/ч).

Снимковият материал бил изпратен от АПИ, НТУ на директора на ОДМВР – София, с оглед предпиремането на действия и проверка за преминаването в лентата за принудително спиране на магистрала „Тракия“. С писмо от 06.02.2026 г. Началника на РУ – Ихтиман изпратил на Началника на РУ – Смолян за връчване на жалбоподателя снимковия материал, предоставен от АПИ, НТУ; покана за съставяне на АУАН, както и декларация по чл. 188 от ЗДвП. На жалбоподателя била връчена поканата за съставяне на АУАН на 16.02.2026 г.

На 20.02.2026 г. М. С. Г. – младши полицейски инспектор в РУ Ихтиман съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № */20.02.2026 г. за извършено нарушение по чл. 58, т. 4, пр. 2 ЗДвП на Д. П. М. за това, че на 30.11.2025 г., около 19:42 часа на АМ-Тракия в района на 43+448 км, мотел Ихтиман, с посока на движение към гр. София управлявал л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, собственост на П.И. М., ЕГН **********, гр. С., ул. „*“ 13, вх. „В“, ет. 5, ет. 10, като се движи в лента за принудително спиране, като нарушението е заснето с камера на НТУ. В АУАН е посочено, че същият е съставен на основание преписка с вх. № */2026 г. по описа на ОДМВР – София и НТУ № */25 г. на НТУ. Актът бил подписан от М.

С. Г. и от св. М. С. Г. – служители на РУ - Ихтиман и бил връчен на жалбоподателя на 20.02.2026 г., като същият депозирал писмени възражения чрез адв. Х. И. на 25.02.2026 г. в РУ – Ихтиман против съставения АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.

178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Д. П. М. административни наказания „глоба“ в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото писмени доказателства – материалите, приложени към административнонаказателната преписка, материалите по преписка № */25 г. по описа на АПИ, НТУ, както и на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Г..

Доказателственият материал е последователен и непротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали 3 издаденото НП отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че обжалваното НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че по делото не се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по чл. 58, т. 4 ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 58, т. 4 ЗДвП забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране. В случаите, когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице предвидените в чл. 58, т. 3 ЗДвП изключения, а именно: повреда на пътното превозно средство; здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство, санкционната норма на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП предвижда следните наказания: лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева.

Съдът намира, че в случая не е доказана липсата на едно от изключенията, предвидени в чл. 58, т. 3 от ЗДвП, а именно – повреда на пътното превозно средство. От събраните доказателства липсата на повреда на пътното превозно средство не се установява по безспорен начин.

В конкретния случай се установи, че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране при наличие на едно от изключенията на горепосочената разпоредба – временна повреда на пътното превозно средство, изразяващ се в загуба на мощност и спадане на оборотите на мотора на процесното МПС. Техническата неизправност на управлявания от жалбоподателя автомобил е налагало преустановяването на движението на управлявания от него автомобил, поради което той навлязъл в лентата за принудително спиране и продължил движението си с ниска скорост, като на км. 43+448 на автомагистрала „Тракия“ било заснето движението на автомобила със скорост от 46,8 км/час, преди автомобилът да ускори достатъчно, за да успее да се включи в активната лента за движение без да създаде опасност за възникване на пътнотранспортно произшествие.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице обективни причини жалбоподателят да се движи в аварийната пътна лента - поради повреда на пътното превозно средство. Налице е било едно от изключенията, посочени в чл. 58, т. 3 ЗДвП, поради което вмененото нарушение се явява недоказано от обективна страна.

Основателно, също така, е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е конкретизирано техническото средство, с което е било заснето 4 процесното МПС да се движи в лентата за принудително спиране, доколкото посочването на конкретното техническо средство би улеснило извършването на проверка дали същото е сертифицирано и преминало през необходимите метрологични проверки. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Посочването на номера на преписката по описа на АПИ, НТУ, съдът намира, че не санира това нарушение, доколкото достъп до тази преписка не е осигурен на жалбоподателя, с оглед на това, че същата не е приобщена от административнонаказващия орган към административнонаказателната преписка. Същата преписка на АПИ, НТУ бе приобщена към материалите по делото едва в хода на съдебното следствие.

За пълнота следва да се посочи, че дори да не бяха налице описаните допуснати съществени процесуални нарушения, то процесното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така, защото жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране, тъй като е била възникнала временна техническа неизправност по автомобила, след което, с оглед ниската си скорост и наличието на други МПС в активната и изпреварващата ленти е продължил движението си за кратък период от време и за кратко разстояние в лентата за принудително спиране, за да не създаде опасност за останалите МПС, навлизайки с по-ниска скорост в активната лента за движение. Описаните обстоятелства се потвърждават от приобщените материали по преписка № */25 г. по описа на АПИ, НТУ и по-конкретно от снимковия материал, приложен към същата, на който е видно, че е имало и други автомобили, движещи се успоредно на процесния, както и от таблицата с установени преминавания през СКТ № 1001 на Автомагистрала „Тракия“ и данните за скоростта, с която е преминал процесният автомобил - 13 м/с (46,8 км/ч).