Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 254 от 22.04.2026, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 256/2026
Вид
Определение № 254
Подписан
22.04.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 20 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Каварна, 22.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20263240100256 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р. Н., с която срещу И. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 10, са предявени по реда на чл.

422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч. гр. д. № 476/2024 г. на РС- Каварна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Съдът при извършване на проверка за допустимост на предявените искове, намира, че същите са недопустимо и преждевременно предявени, доколкото заповедният съд не е извършил преценка за влизане на заповедта в сила и наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението заповедният съд следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземанията си. За да се приложи разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки: 1. да е връчено съобщението по чл. 47, ал. 5 ГПК и 2. връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното 1 населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая тези предпоставки не са налице. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника на посочения от заявителя в заявлението адрес по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, съвпадащ с регистрираните адреси на длъжника. В изпратените на този адрес книжа връчителят нито е посочил данни, че длъжника не живее на адреса, нито е посочил техния източник, както кумулативно изисква императивната разпоредба на закона, което е и кумулативно изискване за нейното прилагане.

С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР. Тълкуването на тази разпоредба и нейното изменение се основава изцяло на разрешението в чл. 14, § 1, б. „в“, вр. т. 2 и чл. 20 Регламент (ЕО) № 1896/2006 и на практиката на СЕС по тези въпроси. Въвеждането на презумпцията за узнаване е важна гаранция за ефективността на заповедното и исковото производство, което е видно и от чл. 17, т. 3 на Резолюция на Европейския парламент от 4 юли 2017 г. с препоръки към Комисията относно общи минимални стандарти за гражданското производство в ЕС (2015/2084 (INL), Официален вестник от 19.09.2018 г.).

С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд, преди да даде указания по реда на чл. 415 ГПК следва да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според събраните данни дали длъжникът живее на адреса, на който заповедта му е била връчена по реда на чл. 47 ГПК).

Воден от горното, Каварненски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д.

№ 256/2026 г. по описа на Районен съд Каварна, образувано въз основа на искова молба, вх. № 920/19.02.2026 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 2

19, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р. Н., с която срещу И. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Каварна, ул. „****“ № 10, са предявени по реда на чл.

422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч. гр. д. № 476/2024 г. на РС- Каварна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от същото пред Добрички окръжен съд.

В случай на влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по ч. гр. д. № 476/2024 г. на РС - Каварна за извършване на преценка дали заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 3