Решение № 681 от 08.11.2019, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

08.11.2019

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

07.11.

2019 на Година

Мирослав Саневски

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

505

2019 дело № по описа за година.

„АГЕНЦИЯ ЗА

КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу Ц.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 706.18 лв.-главница по договор за потребителски кредит № 2891141, сключен на 09.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 91.87 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 18.08.2016г. (падеж на първата погасителна вноска) до 05.10.2017г. (падеж на последната вноска по договора); 587.17 лв.- такси и комисионни за допълнителни услуги и

97.16 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 06.10.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на

08.08.2016г., между „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитодател и Ц.Х.Б., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2891141, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 1000.00 лева, който се усвоява в брой, а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва, на 60 равни седмични погасителни вноски, в размер на 35.01 лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 18.08.2016г., а на последната-на 05.10.2017г. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50.00 лв., разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0.83 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се е задължил да предоставя на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене в размер на 587.17 лв., плащането по която било разсрочено с вноските по кредита.

По договора за потребителски кредит, Ц.Б. е извършила плащания в общ размер на 715.00 лв., а към настоящия момент дължимата от нея главница е в размер на 706.18 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит, ответницата дължи договорна лихва в размер на 91,87 лева, начислена за периода от 18.08.2016г.

- датата на първата вноска до 05.10.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. На кредитополучателя е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 06.10.2016г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 97.16 лв.

Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България" ООД/, по силата на който процесното вземане, е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

На 03.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договора за потребителски кредит ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 2427/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. М.З., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузите за такси и услуги от сключения договор за потребителски кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК.

Счита, че включените в договора клаузи за такси „Кредит у дома“ са нищожни поради противоречие със закона. Възразява, че цесията на процесното вземане не е съобщена надлежно на длъжника. Сочи, че в исковата молба не е уточнено как се формират отделните вземания за лихви, такси и т.н. Излага подробни съображения.

Преди първото по делото заседание, е постъпила молба с вх.

№ 11751/05.09.2019г. от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, с която същото моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на страна на ищеца, понеже е закупило процесното вземане с договор за цесия от 03.05.2019г., копие от който представя. С определение, постановено в открито съдебно заседание от 10.09.2019г., съдът е конституирал „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страна на ищеца. Третото лице-помагач е изразило становище за основателност на предявения иск и моли същия да бъде уважен изцяло.

Дупнишкият районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено за фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Със заповед заповед от 30.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2427/2018г. по описа на ДРС, е разпоредено длъжникът Ц.Х.Б. да заплати на кредитора-цесионер „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД процесните суми. Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № 2427/2018г. по описа на ДРС, длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.

По делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател Ц.Х.Б. и кредитодателят „Провидент файненшъл България” ООД договор за потребителски кредит № *********/18.09.2016г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответницата сума в размер на 1000.00 лв., а последната да му върне сумата от общо 2100.22 лв.

(включваща освен предоставената в заем сума от 1000.00 лв. още и сумата от 50 лв. – такса за оценка на досие, фиксирана лихва в размер на 197.25 лв. и такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 852.97 лв.), със срок на погасяване 60 седмици, платима на седмични вноски от по 35.01 лв. всяка (последната в размер на 34.63 лв.) за периода, считано от 18.08.2016г. при фиксиран годишен лихвен процент 31.82% и ГПР 48.00%. Към сключения договор за потребителски кредит са представени общи условия, подписани от ответницата.

Представен е Договор за цесия и заместване в дълг от

01.07.2017г. (л. 69-72 от делото), сключен между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от който се установява, че заемодателят „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в Приложение 1 (неразделна част от договора). Не е приложено обаче пълномощно, с което първоначалният кредитор, да е упълномощил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми от негово име длъжника за цесията.

Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на исковата претенция, поради липсата на материалноправна легитимация у ищеца, поради неуведомяване на ответника за цесията. Безспорно е установено според настоящия състав, че преди подаване на заявлението, уведомлението за цесията реално не е достигнало до длъжника. Доколкото обаче иска по чл.422 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението, а приложение към исковата молба е и уведомлението за цесията /л.41/, то с оглед трайната съдебна практика следва да се приеме, че цесията е надлежно съобщена на длъжника. Настоящият състав напълно споделя и се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. ,IIт.о. на ВКС, според което уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.№2352/13г. II т.о. на ВКС. На следващо място, задължението на цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че въззивника е заплатил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма данни и не се твърди, че ответницата е платила преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/.

В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на назначения на ответницата особен представител на 15.07.2019г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последната. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. № 193/2018 г., връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

По изложените съображения, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането от първоначалния кредитор на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от последното дружество на ищеца с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея от назначения й от съда особен представител. В този смисъл прехвърлянията имат действие спрямо длъжника и исковете следва да бъдат разгледани по същество.

В отговора на исковата молба са направени възражения за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, на основание чл.

22 от ЗПК, като изготвен при съществени нарушения на изискванията на ЗПК.

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24

Разпечатката съдържа 52 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ca9e759-6cc2-4106-86e1-6519ac0db9a7