Решение № 164 от 01.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Плевен, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря Велислава В. Василева в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно административно наказателно дело № 20214400600556 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на адвокат Д.З. от АК – Бургас, като защитник на подсъдимия Р. Т. Р. от гр.Левски,ЕГН ********** срещу Решение № 52 от 05.07.2021 година, постановено по НАХД № 133/2021 г. по описа на Районен съд – Левски.

С атакуваното решение РС - Левски е освободил Р. Т. Р. от гр.Левски, обл. Плевен с ЕГН ********** от наказателна отговорност за това, че на 06.08.2020 г. в с. А. област Плевен, причинил на П.Б.С. от гр. Плевен, в качеството му на длъжностно лице – ръководител регион „Запад“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на две охлузвания по кожата на корема и предмишницата на лявата ръка, оток и кръвонасядане в областта на дланта на същата ръка, които са довели до болка и страдание - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1 от НК го осовободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000.00 /ХИЛЯДА/ лева.

1

С допълнението към въззивната жалба се отправят критики към първоинстанционния съдебен акт, който се оценява като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи за неизяснена в цялост фактическа обстановка и в частност относно способа, по който служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са проникнали според защитника в имота на въззивния жалбоподател като се акцентира върху липсата на протокол от извършената от тяхна страна проверка и се сочи въздържане от незабавно уведомяване на органите на досъдебното производство от страна на отзовалите се на място служители на МВР,което сочи на липса на данни за престъпление от общ характер. Подчертава се отсъствието на представи у Р.Р. относно длъжностното качество на пострадалия с оглед заявената липса на обозначителни служебни знаци,облекло и автомобил,които да идентифицират проверяващите като се приема,че първоинстанционния съд е изградил фактическите си изводи на база показанията на свидетеля Н.П.,който е йерархически подчинен на пострадалия П.С.В този контекст се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на въззивния жалбоподател.

В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Р.Р. редовно призован се явява лично,дава обяснения в хода на проведеното въззивно съдебно следствие и отрича да е травмирал пострадалия П.С.

Защитникът на въззивния жалбоподател Р.Р. – адв. Д.З. от АК-Бургас, поддържа въззивната жалба.Намира,че по делото не е установено по несъмнен начин авторството на деянието,а служителите на ЧЕЗ не са имали право да влизат без негово разрешение в собствения му имот и да унищожават поставените електропастири.Навеждат се доводи за въздържане на РС-Левски от аргументиране по какви съображения същия е ценил като достоверни показанията на свидетелите – служители на процесното дружество при отчитане на тяхната йерархична зависимост от пострадалия С. и защо Р.,неговата съпруга и син да са заинтересовани от изхода на делото,което дискредитира дадените от тях гласни доказателства в мотивите на първата съдебна инстанция.По-нататък се сочи,че в случай на данни за неправомерно присъединяване към електропреносната система органите на МВР са щели да инициират процесуално-следствени действия,което не се е случило,а в случай,че е имало съмнения за такива Р. е могло да бъде призован в РУ на МВР и след явяването си да бъде отведен до стопанския му двор,за да осигури достъп до процесния трафопост.Оспорва се причинената на С. телесна увреда като се навеждат доводи,че същия не е посетил болнични заведения в гр.Левски и гр.Плевен,а се е насочил към КСМД – Плевен като по него не е регистрирана кръв,а установеното от вещото лице увреждане може да бъде получено по всякакъв механизъм.На фона на изложеното и като се сочи,че Р. е действал в хипотезата на чл.13 от НК, опитвайки се да защити имота си от лица, влезли в него без обозначителни знаци и без законово основание, предлага на съда същия да бъде оправдан с оглед липсата на 2 извършено престъпление от общ характер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на РС-Левски е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да я изменя.

Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и се изразява накратко в следното:

На 06.08.2020 г. свидетелите П.Б.С. – „Ръководител регион Запад“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и свидетелите Н.к.П. И.М.М. и Г.Т.С. – служители в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, работещи като техници ел. системи – контрол нетехнически загуби, по повод съмненост за неправомерна консумация на електрическа енергия, отишли на проверка в с.

А.обл.Плевен, за да проверят трафопост, в който се намирал електромер, отчитащ ползваната електрическа енергия от кравеферма, находяща се в същото населено место, която се стопанисвала от „ЗП – Т. Р.“ – гр. Левски с управител сина на въззивния жалбоподател Р.Р. - св. Т. Т.ов. Поводът за проверката била регистрираното нередовно отчитане на eнергията от електромера.

Свидетелите С., П. М. и С. решили да се разделят на две групи, като последните двама отишли пред централния вход на кравефермата, а първите се отправили към трафопоста, който бил разположен на поляна в задната част на стопанството.

3

Р. забелязал, намиращите се пред централния вход на стопанството служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, но отказал да ги пусне в обекта, за да извършат проверка и се отправил към трафопоста. След като пристигнал там забелязал свидетелите П.С.и Н.П..Викнал им да се махат. С. и П. се легитимирали и му обяснили, че са служители на процесното дружество, и в това им качество имат намерение да извършат проверка на трафопоста и електромера отчитащ обекта, но Р. заявил, че не могат да влизат, без да ги е пуснал. Разпоредил им да се махат и да излязат откъдето са влезли и да отидат на портала,където изчакат да им отвори. Свидетелите заявили на Р.,че ще извършат планираната проверка, в отговор на което същия взел вила и се развикал : „Махайте се, махайте си!“ и посегнал с нея към свидетеля С., казвайки му, че ще го наръга. С. и П. отново му обяснили, че са там, за да извършат проверка на електромера, но Р. отказал да им осигури достъп до трафопоста и електромера, след което посегнал с вилата към П.С.и се опитал да го наръга. Свидетелят се отдръпнал назад, поради което Р. успял да го одраска с вилата по корема. П. успял да издърпа вилата от ръцете на Р. и я хвърлил настрани, но Р. с парче бетон /камък/, което взел от местото посегнал да удари С. по главата. Последният се опитал да избегне ударите, като повдигнал ръце, за да защити главата си, в резултат на което му били нанесени няколко удара в областта на дланта и предмишницата на лявата ръка.Причинени му били две охлузвания по кожата на корема и предмишницата на лявата му ръка, оток и кръвонасядане в областта на дланта на същата ръка, което довело до болка и страдание. Свидетелят П. който бил там се свързал по телефона с колегата си - свидетеля М. - и го помолил да обезпечи съдействие на полицията. М. позвънил на ЕННСП 112 и след като се представил съобщил, че искат достъп до обект и съдействие от полицията, а малко след това П. отново му се обадил по телефона и му казал, че има стълкновение и да се обади на полицията,“…защото тук нещата не са добре“.М., който бил пред централния вход на кравефермата отново позвънил на ЕННСП 112, но в това време пристигнал полицейски автомобил със свидетелите Л.Л. и А.П. След като М. и С. видели полицейската кола, обяснили на служителите предшестващата фактология и заедно отишли на мястото, като минали от задната страна в двора,където нямало ограда.Р. междувременно бил преместил експлоатирания от него трактор пред входа на трафопоста,който го закривал,а служител на ЧЕЗ Разпределение – София,който контактувал по телефона със С. и следял дистанционно данните му заявил,че електромера вече започнал да отчита.При извършената проверка на електромера след допускането на проверяващия екип нарушение не било установено,но били констатирани следи от развиване по гайките на шпилките на транформатора.

Впоследствие пострадалия П.С.посетил КСМД – Плевен като му било издадено СМУ № 359/2020г. от доц. д-р Д.Д.,в което било отразено:

„охлузвания,отоци и кръвонасядания по корема и горните крайници“,били посочени последиците от същите,както и възможния механизъм,начин и срок 4 на получаване“.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и ценени от съда гласни и писмени доказателства и заключението на изготвената по делото съдебно – медицинската експертиза.

По оплакването, че не е установено как служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са достигнали до трафопоста, който се намирал в двора на кравефермата, който представлява частна собственост следва да се посочи следното. В мотивите си първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че по делото са представени писмени доказателства – и това се установява от приложените нотариален акт № 182,т.13,дело 1200/2006г. на Нотариус с рег.№ 21 на НК и скицата към него,л.85-88 от НАХД № 133/21 г. на РС-Левски, според които въпросният трафопост се намира в имот - частна собственост. В тази връзка обаче, в показанията си свидетелите С., П. М. и С., са посочили,че са преминали през поляна,находяща се в задната част на стопанството,за да стигнат до трафопоста,която не е била оградена. В хода на проведеното съдебно следствие пред РС св. С. е заявил: „…изчакахме до трафопоста, който се намира на поляната…нямаше огради, нямаше табела, че е частна собственост…“ (л. 26, гръб,НАХД № 133/21 г.). В същия смисъл са й показанията на свидетелите П. М. и С. депозирани в хода на съдебното следствие. Свидетелят А.П.който е част от екипа служители на МВР,изпратен след подаването на сигнал до ЕННСП 112 също свидетелства за липсата на ограда на мястото, през което са преминали заедно със свидетелите М., С. и Л.,а последния на свой ред споделя,че „…не си спомням лента ли имаше,не е буквално разграден двор,но имаше откъде да минем,щом сме минали...“. При съобразяване на изложеното по-горе настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на РС – Левски, че по делото не се събрани доказателства, които да установят, че към момента на проверката проверяващия екип на ЧЕЗ Разпределение - България е имал представи,че процесния трафопост се е намирал в имот, който представлява частна собственост. За пълнота на изложението следва да се маркира, че неправилно във въззивната жалба, е посочено за прието от първоинстанционния съд, че трафопоста се намира на поляна. Напротив, съдът е посочил, че трафопоста, при съобразяване на представените от защитата в хода на съдебното следствие доказателств,а се намира в имот частна собственост, но достъпът до него не е ограничен с огради или други преграждения, които да препятстват свободното му достигане и формират убеждение за ситуативна отреденост,която изключва специфична достъпност с участието на собственика.