Решение № 8511 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8511 гр. *******, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ******А

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ******А ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110144299 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. Б. срещу „******“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 06.03.2024 г. в гр. *******, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 06.03.2024 г. в гр. ******* водачът на автомобил марка „********“, с рег. № *********, управлявайки го по ул. „**********“ с посока на движение от ул. „*********“ /моста „*******“/ към ул. „*******“, преди пешеходната пътека, намираща се непосредствено след кръстовището на ул. „**********“ и ул. „*********“, причинил ПТП със спрелия пред него да изчака преминаващите пешеходци на пешеходната пътека лек автомобил марка „******“, с рег. № ******, управляван от ищеца. Сочи, че към този момент за автомобил марка „********“, с рег. № *********, е имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Излага, че при инцидента са причинени на ищеца телесни увреждания, изразяващи се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като диагнозата му била поставена на 08.03.2024 г., когато поради оплаквания от болки в областта на врата /шията/ посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му били извършени прегледи в спешния кабинет по неврохирургия и рентгенографии, след което му били дадени съвети за покой и носене на мека яка за 10 дни. Твърди, че травматичните увреждания са му причинили трайно затруднение на врата и цялата снага за един много дълъг период, както и дискомфорт, изразяващ се в затруднено ежедневно обслужване, а също така е търпял, продължава да търпи и ще търпи в бъдеще болки и страдания, интензитетът на които е бил най-силен през първия месец след инцидента, но и към момента не се е възстановил. Посочва, че инцидентът му е причинил силен стрес, уплаха и страх за здравето му, както и страх да се вози във всякакъв вид МПС и да ходи пеша по улиците, изпаднал в депресия, станал раздразнителен, не можел да спи нощем и имал кошмари, а споменът за инцидента му причинява силно безпокойство и паника. Претърпените неимуществени вреди от ПТП 1 оценява на 7 000 лв. Твърди, че с молба с вх. № РК-014-3382/02.04.2024 г. е поискал от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но той отказал.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието при него към процесната дата на застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка „********“, с рег. № *********, както и настъпването на 06.03.2024 г. на ПТП между него и лек автомобил марка „БВМ 530Д“, с рег. № ******. Оспорва механизма на ПТП и че то се дължи на противоправно и виновно поведение на водача на автомобил марка „********“, с рег. № *********, като изтъква, че за него не са уведомени компетентните органи, а в съставения двустранен констативен протокол не е описан конкретен механизъм и конкретно място на настъпване на събитието, както и че този протокол е частен документ и има само формална доказателствена сила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и събитието, във връзка с което акцентира, че в двустранния констативен протокол е отразено, че няма пострадали лица от ПТП, а медицинските документи са с по-късна дата.

Релевира възражение за съпричиняване на ПТП и на вредите от ищеца поради това, че в нарушение на разпоредбата на чл. 24 ЗДвП е намалил рязко скоростта, без да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за останалите участници в движението, както и поради управление на автомобила без поставен предпазен колан, с което е нарушил чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а също така и заради отказа му да уведоми компетентните органи, макар че е бил длъжен, с което е възпрепятствал установяването на уврежданията и получаването на първична медицинска помощ. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно.

Оспорва претенцията за законна лихва поради неоснователност на иска за главницата, както и поради това, че ищецът не е представил всички изисквани от застрахователя документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията, поради което ответникът счита, че на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ не отговаря за законна лихва.

Оспорва периода на забавата. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С протоколно определение от 17.02.2025 г. е допуснато изменение на основанието на иска чрез въвеждане на твърдения за допълнителни телесни увреждания, настъпили в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, но установени едва през м. 01.2025 г. – увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждания на шийните коренчета, неврофораминална дискова херния на ниво С5-С6 вдясно с неврофораминална радикуларна компресия, изгладена физиологична шийна лардоза и дехидратация на интервертебралните дискове от отдела.

В открито заседание на 17.02.2025 г. ответникът оспорва допълнителните увреждания да са настъпили в причинно-следствена връзка с процесното събитие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл.

493, ал. 1, т. 1 КЗ.

Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение, какъвто именно е 2 предявен в случая.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

В случая с Определение № 49404/04.12.2024 г. е обявено за безспорно предявяването на 02.04.2024 г. от ищеца пред ответника на претенция за обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, по която е постановен отказ от застрахователя, поради което съдът приема, че искът е предявен при наличие на специфичната процесуална предпоставка по чл.

498, ал. 3, пр. 2 КЗ, респ. той е допустим.

За основателността на иска в доказателствената тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените неимуществени вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на застрахователното събитие.

В случая с Определение № 49404/04.12.2024 г. са обявени за безспорни между страните настъпването на 06.03.2024 г. в гр. ******* на ПТП между лек автомобил марка „БВМ 530Д“, с рег. № ******, управляван от ищеца, и автомобил марка „********“, с рег. № *********, и наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за водача на автомобил марка „********“, с рег. № *********.

Съвкупната преценка на доказателствените материали по делото обуславя извод, че поведението на водача на автомобил марка „********“, с рег. № *********, е причина за настъпване на ПТП. От особено значение в тази връзка са показанията на свид. Х. и свид.

******, които съдът кредитира изцяло. От показанията на свид. Х. се изяснява, че той е „участник 1“, посочен в Двустранен констативен протокол за ПТП от 06.03.2024 г., т.е. че той е бил водач на автомобил марка „********“, с рег. № *********, по време на процесното събитие. Той разказва, че е подписал протокола, защото е бил съгласен с написаното в него.

Заявява, че се е движил зад лек автомобил марка „*****“, спазвайки дистанция, но при спирането му на пешеходна пътека го ударил поради невнимание. На следващо място, от показанията на свид. ****** се изяснява, че процесното ПТП е настъпило в кв. „*******“, при моста на „******“, като двата автомобила – автомобил „*****“ и автомобил тип „баничарка“, се движели с посока от „*******“ към бул. „*****“, а времето било хубаво и нямало дъжд и сняг. Той разказва, че по време на ПТП се е намирал в близост, но е бил с гръб, поради което само чул сблъсъка, непосредствено преди който не чул спирачки, а след сблъсъка се обърнал и видял, че „баничарката“ е ударила отзад автомобила „*****“ преди пешеходната пътека. Заявява, че не е имало скандали между водачите. Съдът счита, че показанията на свид. ****** потвърждават описания от свид. Х. механизъм на настъпване на ПТП, особено като се има предвид заявеното от първия, че не е чул преди сблъсъка спирачки, сочещо на извод, че свид. Х. изобщо не се е опитал да спре, което корелира със заявеното от него, че причината за ПТП е собственото му невнимание. Така изясненият механизъм се потвърждава и от Двустранния констативен протокол за ПТП от 06.03.2024 г., в който свид. Х. се е подписал за това, че е виновен за настъпване на ПТП. Действително този протокол е частен документ и има само формална доказателствена сила, но в случая при разпита на свид. Х. той потвърждава изцяло описаните в него обстоятелства около 3 настъпване на събитието, а свид. ****** сочи, че между водачите не е имало спор.

Конкретното място на удара е видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което в тази част следва да бъде кредитирано. Предвид изложеното съдът приема, че ПТП е настъпило на 06.03.2024 г., в 12:05 ч., в гр. *******, на ул. „**********“, при движение на двата автомобила с посока от ж.к. „*******“ към бул. „****“, като в района след моста при Гробищен парк „Бакърена фабрика“ водачът на автомобил марка „********“, с рег. № *********, поради невнимание е ударил спрелия пред него на пешеходна пътека лек автомобил марка „******“, с рег. № ******.

Не следва извод за недоказаност на обстоятелствата около настъпване на ПТП заради непосещаването на мястото на произшествието от органите на МВР и липсата на съставен от тях протокол за ПТП. Съгласно чл. 125, т. 1 ЗДвП службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато при произшествието има убит или ранен човек. В случая обаче от показанията на свид. Х. и свид. ****** еднозначно се установява, че след инцидента Б. е била само уплашена, но е била добре физически и не е имала наранявания или оплаквания, а от показанията на свид. Й. се изяснява, че оплакванията й са започнали по-късно през деня. Следователно към момента на настъпване на ПТП не е имало ранен човек, поради което разпоредбата на чл. 125, т. 1 ЗДвП е неприложима, респ. обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с всички доказателства и доказателствени средства по ГПК, както е сторено в случая.