Решение № 32 от 29.01.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 717/2023
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113,ал.1 ,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20235001000717 по описа за 2023 година намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от П. Ж. П., Р. Ж. П., П. Ж. Д., чрез пълномощника им адвокат Р. М., срещу постановеното решение №295 от 22.08.2023 г. по търг.дело №1396/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в отхвърлителната му част частично, с която не са уважени претенциите им за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта, с която са осъдени за разноски общо 4 452 лв.
С постановеното решение съдът е осъдил З* Л.и. АД, ЕИК ***, да заплати на тримата ищци П. Ж. П., Р. Ж. П., П. Ж. Д. по 90 000 лв., която сума представлява застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната майка М.П. П.а при ПТП, настъпило на *** г., ведно 1 със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане, като исковете в останалата част – за сумата над 90 000 лв. до претендираните 150 000 лв. за всеки един от ищците, отхвърля. Видно от мотивите на решението, прието е, че справедливото обезщетение за всеки един от ищците е сумата по 150 000 лв., но е отчетено съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП тяхна майка, като е определен размер 40%. С решението са определени разноските на страните, вкл. ищците са осъдени да заплатят разноските на застрахователното дружество общо 4 452 лв., както и ДТ в полза на бюджета на съдебната власт.
Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателите са останали недоволни от решението в отхвърлителната му част за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди частично – над 90 000 лв. до 120 000 лв. за всеки един от тях, като считат, че е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и на съдебната практика по приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Не е направена реална преценка за степента на съпричиняване от страна на пострадалото лице, като е приет висок процент на съпричиняване, а именно 40%, без да са обсъдени в цялост събраните доказателства, което е довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка са изложени подробни съображения, като се счита, че следва да бъде определен по-нисък процент на съпричиняване – 20%, което отговаря и на съдебната практика по сходни случаи.
Молят да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, както са посочили /да им се присъди по сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв. на всеки един от тях/, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор от застрахователното дружество З* Л.и. АД, но в откритото съдебно заседание е взел становище за неоснователността и. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
2
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателите на 04.09.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 18.09.2023 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от исковата молба, ищците са навели следните факти и обстоятелства: настъпило ПТП на *** г. около 06,45 ч. в с.М., ул.Г.Д., до бившата пивница, при движение на автобус С., рег. № ***, собственост на З.Т.** ДД ООД, при което с превишена за населеното място и несъобразена скорост водачът удря пешеходката М.П. П.а, която въпреки оказаната и своевременна медицинска помощ е починала на *** г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица №145/2019, ДП № ЗМ 494/2019 г. на РУ Н.З., НОХД №314/2020 г. на ОС Сливен, приключило с влязла в сила присъда, с която водачът на автобуса И.Д.С. е признат за виновен и му е наложено наказание, сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, образувана щета от 22.03.2021 г., настъпилата смърт от ПТП на майка им.
Посочват, че те и майка им били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг, със силна емоционална връзка по между им, с взаимна помощ, разчитали един на друг, че тежко понасят загубата на обичната си майка, починала нелепо и неочаквано, че загубили важна част от семейството си, че усещат празнота, която никой не може да запълни. Всеки път си спомняли за хубавите мигове, преживени с майка им. Семейните им сбирки не били както преди. Станали затворени, мрачни, некомуникативни.
Оплаквали се от обща тревожност, безпокойство. Моралните им страдания ще ги съпътстват през целия им живот. Страдали от липса на апетит и сън. Не са преодолели огромната загуба към настоящия момент.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор срещу исковата молба, с който оспорва факта, че единствена техническа причина за ПТП е поведението на водача на автобуса в резултат на нарушения на ЗДвП.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата пешеходка, изразяващо се в нарушение на задълженията и като пешеходец драстично, което надхвърля значително нарушенията на виновния водач. Твърди, че е навлязла на платното за движение при наличие на 3 движещо се по него МПС, т.е. не се е съобразила с приближаващия автобус.
Движила се е технически неправилно по лявата граница на платното за движение и е предприела пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходната пътека. С тези си действия е нарушила едновременно изискванията на чл.113,ал.1 ,т.1 от ЗДвП.
Съобразно оплакванията във въззивното производство се спори относно определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата пешеходка. Относима материално правна норма към посочения спор е разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
По делото се установява, че по случая е постановена присъда по НОХД №314/2020 г. на Окръжен съд Сливен, изменена с решение по ВНОХД №278/2020 на Апелативен съд Бургас, като водачът на автобуса, участник в ПТП, е признат за виновен за това, че при управление на МПС е нарушил чл.21,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.П. П., тъй като е управлявал процесния автобус в населено място със скорост от 68 км/ч, която е превишена, защото надвишава максималната скорост от 50 км/ч, фиксирана в закона.
В съдебното производство е изследван механизмът на произшествието. От заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено от инж.Т. П. на база данните от наказателното производство, се установява, че на *** г. около 6,45 часа по ул.Г.Д. в с.М., посока север – юг, се е движил процесният автобус със скорост на движение 68 км/ч и опасна зона за спиране 65,59 м. като пътят бил прав и равен, пътната настилка суха, видимостта - нормална. В същото време, в същата посока, се е движила пешеходката М. П.а върху платното за движение на източната пътна лента, в близост до тротоара. В едната си ръка държала бастун, а с другата дърпала количка за багаж. Същата предприела косо пресичане на улицата в участък на пътя без пешеходна пътека и със скорост на движение 6,4 км/ч, когато автобусът бил на 67 м от мястото на удара. Водачът на автобуса не е възприел своевременно опасността, като вещото лице посочва мястото на удара, настъпил между челната лява част на автобуса и дясната странична част на пешеходката върху платното за движение на автобуса /западната 4 пътна лента за движение/. В резултат на удара тялото било отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение на автобуса и се установило в близост до разделителната линия.
Вещото лице е посочило техническите правилни действия на пешеходката – да предприеме пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянието до приближаващите се МПС и тяхната скорост за движение.
Установило е пешеходна пътека на около 100 м северно от мястото на удара.
Посочило е, че пешеходката е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като преди да предприеме пресичане се съобрази със скоростта и разстоянието на приближаващия се автобус, също така да намали скоростта си на движение или да спре и след това да предприеме пресичане на пътната лента, върху която се е движил автобусът. Посочени са и нейните нарушения: движила се е по платното за движение, не е преминала по пешеходната пътека, не се е съобразила със скоростта и разстоянието на приближаващия се автобус, удължила ненужно пътя и времето си на пресичане, като се е движила косо от изток на запад. Изчислена е видимостта на водача на автобуса и пешеходката – взаимна , на около 100 м. Изчислено е времето на закъснение на водача на автобуса – 1,47 сек и изминатия път за това време – 27,63 м. Прието е, че пр своевременно възприемане на опасността от водача, автобусът би спрял преди мястото на удара. Изготвена е мащабна скица на ПТП. Вещото лице е посочило причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка – субективните действия на водача на автобуса, който е реагирал със закъснение и не е предприел своевременно аварийно спиране, субективните действия на пешеходката, която предприела косо пресичане на участък от пътя без пешеходна пътека, без да съобрази скоростта и разстоянието на приближаващия се отдясно наляво спрямо посоката и на движение автобус.
Поради изготвяне на заключението преди допуснатите до разпит свидетели във връзка с механизма на ПТП, движението на пешеходката и нейните действия, се е достигнало до ново заключение след изслушване на свидетелите Г.С.Г. и Т.А.С.-П. на страната на ищците.
От показанията на първата се установява, че е била свидетел на процесното ПТП. Била на пешеходната пътека, когато М. излизала от една 5 улица и тръгнала да пресича главния път. „Тя слезе от тротоара и тръгна да пресича пътното платно. Там , където пресичаше, нямаше никаква видимост, поради корони на дървета. Дърпаше количка. М. не дойде по бордюра да пресече на пешеходната пътека, а директно тръгна да пресича перпендикулярно улицата. Аз я видях, че слезе, че започна да пресича и се обърнах да видя, дали идват коли, за да мога да пресека, чух трясък и я видях паднала.“ От показанията и се установява, че е виждала няколко пъти М. как пресича директно през шосето, без да ползва пешеходни пътеки и даже с колежките си говорили, че може да я блъснат. Също така се стараела да минава по - набързичко, защото я болели краката и бързала, да не я удари някой.
От показанията на втората свидетелка се установява, че пътувала на първата седалка в автобуса, който ударил М.. Видяла я от другата страна на пътя до тротоара, когато се канела да пресече. Започнала да пресича спрямо движението на автобуса отляво надясно. В началото се е движила бавно, а после, като видяла автобуса, решила да мине пред него, като ударът с автобуса станал почти на осевата линия. Видно от показанията и, свидетелката обърнала внимание по случая, когато М. била на пътното платно. Не си спомняла точно къде е била М. – на тротоара или на пътното платно, когато започнала да пресича.
От допълнителното заключение на вещото лице инж.П. се установява, че в него са отчетени и показанията на така разпитаните в съдебното производство свидетели, както и отново е направен анализ на пътната обстановка. От констатациите се установява, че преди да предприеме пресичане на пътното платно пешеходката се е движила в посока от изток към запад по южния тротоар на ул. Г.С.. Тя слязла от тротоара в югоизточната част на кръстовището с ул.Г.Д., продължила движението си по източната пътна лента на главната улица, в близост до източния тротоар на ул.Г.Д..