Решение № 144 от 17.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20244100100492 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази :

Ищцата Л. И. Н. твърди, че 01.02.2023г. е пострадала при инцидент, като е била нападната от куче, порода „Кане корсо“, собственост на ответницата и намиращо се към момента на инцидента под неин надзор. Твърди, че в следствие на нападението от животното е получила физически травми, които подробно описва. Твърди, че е била лекувана от причинените й травми, като са й били извършени операции, приемала е дълго време болкоуспокояващи и други медикаменти по терапевтична схема. Твърди, че е преживяла стрес от нападението и че инцидентът коренно е променил начина й на живот във всички аспекти. Не можела да спи, да се движи нормално, да се грижи за личната си хигиена, изолирана била от нормалната си социална среда, нуждаела се от постоянна грижа и подкрепа от близките си. Физическото й възстановяване продължило около три месеца. Ответницата като собственик на животното, което нападнало ищцата, била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 325в, ал. 1 , пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 пр. 2 , вр. ал.1 от НК и с влязло в сила определение на съда била освободена на основание чл. 78, ал. 1 от НК от наказателна отговорност и й е наложена глоба.

Предвид това, че ответницата е собственик на кучето, нападнало ищцата и причинило й телесни увреждания и негативни изживявания, се отправя молба към съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата, считано от 01.02.2023г. до окончателното им изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор ответницата не оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността й за вреди, причинени от животно - нейна собственост. Оспорва иска по размер, като 1 сочи, че е налице съпричиняване на вредоносния за ищцата резултат от самата нея. Според ответницата съпричиняването се изразява в това, че ищцата не е изчакала кучето и стопанката му да се отдалечат и не е предприела действия по избягване на кучето и неговата траектория и така е станала причина за нападението. Ответникът твърди, че претенцията е прекомерно завишена, предвид обстоятелството, че ищцата не е изпитала продължителни по период и силни по интензитет болки и страдания, възстановила се е бързо предвид младата си възраст, а след оздравяването си е продължила да упражнява трудова дейност. Самата ищца отглеждала в дома си към момента на инцидента голямо куче, порода „Дого аржентино“ и е била запозната с поведението на големи кучета . Отправя се молба до съда да присъди обезщетение в по – нисък от претендирания размер.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:

С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с определение по НОХД № 48/2024г. ответницата К. Г. Г. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 325в, ал. 1 , пр. 1 вр. чл. 129, ал. 2 пр. 2, вр. ал.1 от НК, а именно, че на 01.02.2023г. в гр. Велико Търново, не положила достатъчно грижи за гръбначно животно- куче, мъжки пол, порода „Кане корсо“ , нейна собственост, намиращо се под неин надзор , в нарушение на разпоредби на Закона за ветеринарно медицинската дейност, извела агресивното куче без намордник и не предотвратила проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществено място и при ситуация, застрашаваща здравето на хора, в резултат на което причинило чрез ухапване на Л. И. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в нарушаване на анатомичната цялост на двуглавия мускул на лявата мишница и три разкъсно-контузни рани в областта на лявата мишница, довели до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник, със срок на възстановяване от около три месеца и с влязло в сила определение на съда била освободена на основание чл. 78, ал. 1 от НК от наказателна отговорност и й е наложена глоба.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото в следствие на нападението, извършено от домашно куче порода Кане Корсо на 01.02.2023 год., ищцата Л. И. Н. е получила следните травматични увреждания:

Разкъсно-контузна рана в областта на лява мишница, ангажираща кожа, подкожие, фасция и мускул бицепс брахий; Три разкъсно-контузни рани на лява предмишница отпред, ангажиращи кожа, подкожие и мускули;

Вещото лице сочи, че на ищцата е извършено оперативно лечение по спешност на описаните травматични увреждания, изразяващо се в извършване на щателен дебридман /отстраняване на девитализирани тъкани от кожа, 2 подкожие и мускул/, след което се е постигнало анатомично възстановяване на засегнатия мускул бицепс брахий в ляво и увредените кожа, подкожие и фасция.

Вещото лице сочи, че травматичните увреждания на ищцата отговарят да са получени по време, място и начин, съобщени от нея - при нападение и ухапване от домашно куче порода Кане Корсо в областта на лявата мишница.

Срокът на проведеното лечение и възстановяване на ищцата, съгласно заключението на експертизата, е между 3 и 4 месеца, като е налице болка, страдания и затруднения в движението на ляв горен крайник за същия период.

Някои от раните са заздравяли вторично поради насложената първоначално инфекция, предизвикана от микробната флора, намираща се в устната кухина на кучето. Проведена е терапия с широкоспектърни антибиотици и превръзки с дренаж, първоначално през ден, а в последствие два пъти седмично.

След заздравяване на раните, което според вещото лице е станало около 30-45 дни след травмата, се е стигнало и до пълно функционално възстановяване за срок между 3 и 4 месеца.

Вещото лице сочи, че първоначално ищцата е изпитвала болки и страдания с изключително висок интензитет - през първите 5-7 дни, когато е лекувана интензивно в Отделението по ортопедия и травматология.

Към момента извършения от вещото лице преглед на ищцата на 18.09.2024 год., тя се оплаквала от периодични болки в засегната мишница, особено при физическа преумора и резки движения в лакетната и раменна става.

Обективно според вещото лице е налице пълно функционално възстановяване на горния ляв крайник при ищцата. Има наличие на парастезии /увреждане на кожни сетивни нерви/, като следващите месеци и година се очаква тези оплаквания да намалеят. При прегледа вещото лице е установило загрозяващ цикатрикс от разкъсно-контузните рани на мишница и наличие на дефект на кожа и подкожие по предната повърхност в областта на лява мишница.

Описаните белези според вещото лице няма да изчезнат и не са подходящи за извършване на пластична реконструкция. Извършено е анатомично възстановяване на мускул бицепс брахий, но при проведения дебридман интраоперативно, се е стигнало до намаляване на фукционалния обем на мускула. Функционално мускулът е възстановен, левият горен крайник изпълнява всички движения еднакво с десен горен крайник. При продължително физическо натоварване се очаква да има наличие на болка, парастезии и бърза уморяемост, които се преодоляват след кратка почивка на крайника.

Вещото лице заключава, че не са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата и е постигнато пълно възстановяване на претърпените травматични увреждания.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че установеният от него при прегледа на ищцата загрозяващ цикатрикс не може да бъде премахнат чрез пластична операция, предвид това, че при една такава интервенция може да се стигне до допълнително увреждане на мускула и засягане на кръвоносни съдове и нерви. Според вещото лице в случая ищцата е избегнато по щастлива 3 случайност засягане на двигателната функция на увредения крайник.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства- показанията на свидетелите К. В. (сестра на ищцата), Шенай Касим и Емил Ценов.

Свидетелките В. и Касим с показанията си безпротиворечиво установяват факта, че ищцата в първите дни след настъпване на инцидента, при който е била нападната от кучето на ответницата, е била в много тежко състояние. Била подложена на сложна и продължителна операция, която продължила два – три часа. В болницата след операцията не можела да се храни или обслужва сама, като освен това развила и алергия към ваксина, поставена във връзка с лечението от получената травма, което довело до невъзможност да ползва и двете си ръце.

След изписване от болницата ищцата отишла да живее при св. Касим, която трябвало да се грижи за нея, защото тя нищо не можела да прави сама.

Свидетелката Касим помагала на ищцата да се храни, облича и къпе ежедневно. Сменяла чаршафите на леглото й, защото се зацапвали от превръзката. Храненето на ищцата било затруднено, тъй като не можела да ползва и двете си ръце поставяли храната, основно солети, в устата й.

Ищцата според двете свидетелки, се нуждаела изцяло от чужда помощ и грижа около месец. Св. В. купувала продукти за хранене и ги носела при нея, а св. Касим готвела . В. помагала и за превръзките на ищцата и за къпането й, като до болницата за манипулации ходели с такси.

Свидетелката Касим установява, че ищцата след като била изписана от болницата не можела сама да отиде дори до тоалетна, нито да се храни, като за всичко й помагала тя. Подготвяла й лекарствата, оставяла й вода, първоначално я хранели двете със св. В., основно със солети, защото и двете ръце на ищцата били безполезни. В продължение на един месец ищцата не можела да си мие зъбите и не ги е миела. Това за нея било много некомфортно, но св. Касим също не можела да й помогне да мие зъбите си.

Ищцата се оплаквала от болките и от това, че ръката й се схваща много.

Въпреки това се опитвала да се усмихне на ситуацията, че не може да си прибере ръцете. Като позитивен човек, тя се е опитвала да се държи, но според св. Касим е била в шок . Говорела, била с разсъдъка си, дори се усмихвала, въпреки че не й било никак смешно.

Професията на ищцата била сервитьор и тъй като си служела основно с лявата ръка, тя за дълго не можела да работи и се тревожела дали ще може да работи и за напред след травмата. Към момента на инцидента тя била безработна, но предстояло да започне работа като сервитьор. Започването на работа се отложило заради инцидента и тя започнала работа едва през месец май 2023г.

Св. Касим, която в момента работи с нея, установява, че трудовите задължения на ищцата включват носене на храна, сервиране, отсервиране, носене на тежки тави и чинии. Св. Касим виждала , че ищцата понякога изтърва неща докато работи. Същото установява и св. В. ,която сочи, че ищцата изпитва болка , когато претовари лявата си ръка , с която основно работи. Тя обичала работата си и говорела с любов за нея, била работохолик и 4 след инцидента започнала да подлага на съмнение професионалните си способности, а работата за нея била много важна. Била несигурна заради ръката си. И в момента белезите върху ръката на ищцата били особено видими и правели впечатление на околните и на познатите й, когато тя е с дреха с къс ръкав. Те задавали въпроси на св. В. какво се е случило. Св. Касим посочва, че докато работи, ищцата не носи дрехи с къс ръкав.

Преди инцидента ищцата била много по-уверена в себе си. В началото след инцидента ищцата имала проблеми със съня. Св. Касим посочва, че към момента според нея тя е преодоляла до голяма степен стреса от инцидента.

Въпреки това не желае да се доближава до кучето на св. Касим, придобито след като ищцата е напуснала дома на свидетелката, което е малко на възраст и е от дребна порода. Преди обичала животните, но св. Касим посочва, че след инцидента е резервирана към тях и едва ли ще ги обича така, както преди.