Решение № 887 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330202318 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

24-0329000662/02.10.2024г., издадено от Началник РУ Раковски в ОДМВР Пловдив, с което на М. Д. М., ЕГН **********, са били наложени административни наказания, както следва:

1. На основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

2. На основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

3. На основание чл. 185 от ЗДвП - ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП;

Жалбоподателят М. М. в жалбата моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Редовно и своевременно призован, не взема участие в съдебното заседание. Не се явява и адв. Г. М., също редовно призована. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

1

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

В конкретния случай безспорно се установява че жалбоподателят на 14.09.2024 г. в 11.53 часа, на път ІІ – 56, в района на км. 75+300м., управлява МПС товарен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ** **** **, собственост на П.Г.Н, като автомобила не е бил представен на ГТП в срок.

Жалбоподателя М. бил спрян за проверка от полицейските служители – свидетеля Т. и Я.Л.. При извършената проверка на водача М. се установило че той не носел СУМПС и СРМПС на автомобила който управлявал.

За констатираното свидетеля Т. съставил на жлбоподателя АУАН серия GA № 1320381 от 14.09.2024г., за нарушения по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, и по чл.

100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. В графата за възражения, жалбоподателя отразил че няма такива. Екземпляр от акта бил връчен на жалбоподателя, за което подписал надлежна разписка.

Въз основа на съставения АУАН на 02.10.2024г. било издадено обжалваното НП, в което нарушенията били описани и квалифицирани по сходен начин с тези дадени в съставения АУАН, като на жалб. М. били наложени административни наказания ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателя бил правоспособен водач тъй като имал издадено СУМПС. Същото обаче било с изтекъл срок на 05.04.2023г.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на редовно съставения АУАН, справка за нарушител водач и показанията на свидетеля Т. който разказа че поддържа описаното в акта. Свидетеля заяви че не помни конкретния случай, но разказа как се установяват подобен род нарушения, а именно при извършване на справка на служебния таблет, в случай че лицето няма преминат годишен технически преглед, това обстоятелство се отразява. Свидетеля разказа че винаги поканва 2 водача да представи стикер за преминат такъв преглед, и едва ако не му бъде предоставен стикер, пристъпва към съставяне на акт. Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел тъй като те са в синхрон с останалите доказателства по делото и изхождат от незаинтересован източник. Освен това следва да се отбележи че жалб. М. по същество в жалбата си, колкото и лаконична да е тя, не оспорва че автомобила е без преминат годишен технически преглед и че не е носил СРМПС за автомобила който е управлявал и СУМПС.

По делото не се спори че установявания от жалбоподателя че товарен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ** **** **, който бил управляван от жалб. М. на процесната дата, действително е чужда собственост.

От Заповед № 8131з-1632/02.12.2021г. на Минитъра на вътрешните работи се установи материалната компетентност на актосъстовителя и наказващия орган.

Установи се също така и че към момента на проверката товарен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег. № ** **** **, не е преминал годишен технически преглед. В подкрепа на този извод са показанията на св.

Т. който напълно подкрепя описаното в АУАН. По делото не се представиха доказателства които да оборват констатациите на административно наказващия орган в тази насока, поради което и съдът приема че действително това е така доколкото жалбоподателя също не твърди обратното. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена по делото на първо място въз основа на презумптивната сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП на издадения АУАН. В случая в хода на производството презумптивната сила на АУАН не само не беше опровергана, а напротив, същата беше напълно потвърдена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

В обстоятелствената част на АУАН и НП, обаче не се съдържат информация до коя дата товарен автомобил „Мерцедес Вито 110 ЦДИ“ с рег.

№ ** **** ** е следвало да премине ГТП. Не е посочено и за коя година не е минал технически преглед.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е на жалбоподателя М. за запознаване със 3 съдържанието му, след което му е връчен препис срещу разписка. В 6месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление – от материално и териториално компетентен орган.

По отношение на нарушението описано в т. 1 от НП:

За нарушението описано в т. 1 от НП на жалбоподателя М. е наложено наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 10 лева, за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП гласи, че в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това предполага водачът да притажава валидно издадено СУМПС и просто да не ги носи. Видно от приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя М. е правоспособен водач към датата на извършеното нарушение, имал е издадено СУМПС което обаче е било със срок на действие 05.04.2023г. При това положение към датата на нарушението - 14.09.2024 г., той не е притежавал валидно СУМПС, поради което и няма как да бъде санкциониран за неносенето му, и да извърши нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Вместо това нарушение жалбоподателя М. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП. Поради изложеното и макар да няма спор че жалбоподателя не е носил СУМПС, тъй като в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства в обратна посока, обжалваното НП следва да бъде отменено за нарушението по т. 1 от него.

По отношение на нарушението описано в т. 2 от НП:

Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на МПС което управляват. Безспорно е че жалбоподателя М. е бил водач на посоченото в акта и НП моторно превозно средство което не се отрича и от него. Не беше оборена презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по отношение на това нарушение, поради което настоящия състав приема че е доказано че на 14.09.2024 г. в гр.

Пловдив, при извършената проверка не е носил свидетелството за регистрация на МПС което управлява. Нещо повече в жалбата не се твърди да го е носил.

Обстоятелството че управляваш автомобил който не е регистриран на твое име, не те освобождава от задължението да носиш СРМП и при поискване от контролните органи да можеш да го предоставиш. Поради изложеното съдът намира че жалбоподателя е извършил административното нарушение описано в чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и правилно е бил наказан за него на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева. Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради което не подлежи на допълнителна преценка от съда. Поради изложеното издаденото 4

НП по отношение на нарушението описано в т. 2 следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушението описано в т. 3 от НП:

По т. 3 от НП, на жалбоподателя М. е наложено наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП. Съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно в тази си част поради което следва да бъде отменено. От фактическа страна нарушението е описано като „Управлява МПС което не е представено на ГТП в срок“. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на административнонаказателно отговорното лице, което следва да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и съдебният контрол, тъй като при това крайно пестеливо фактическо описание съдът не би могъл да установи дали действително към дата 14.09.2024 г. жалбоподателят е трябвало да представи процесния автомобил на технически преглед. Основанието за отмяна на НП в тази част е изначалният порок при описанието на нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата – последните служат за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

В този смисъл е и съдебната практика. Настоящият състав споделя указанията по приложението на закона, дадени с Решение № 751 от 09.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3525/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, в което е прието, че абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи и че редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат технически преглед. Съдът не 5 може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните подлежащи на доказване обстоятелства. Липсата на фактическо описание на нарушението, освен че препятства съда при събиране на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в НП дори не е посочено за коя година не е преминат ГТП. Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика така Решение № 228 от 17.02.2017 г. по к.а.н.д. № 122/2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 573/2018 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;