Решение № 4 от 12.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600275 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 260015/12. 05. 2022 г., постановена по НОХД 91/2021 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив подс. М. Т. Д., със снета по делото самоличност, е призната за ВИНОВНА в това, че в периода от 30. 04. 2014 г.

– 30. 04. 2015 г. в гр.*, при условията на продължавано престъпление, като местно физическо лице, на два пъти е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 24 861.27 лв., като не е подала в ТД на НАП * ГДД по чл. 50 ал. 1 т. 1 ЗДДФЛ – местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, /съгласно чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ/ за данъчните 2013 г. и 2014 г., както следва: на 30. 04. 2014 г. в*, като физическо лице е избегнала плащането на данъчни задължения в размер на 24 776. 64 лв., като не е подала в ТД на 1

НАП гр. * декларация, която се изисква по силата на закон – ГДД, по чл.

50 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ, за получения облагаем общ годишен доход в размер на 249 248. 50 лв. за данъчната 2013 г.; на 30. 04. 2015 г. в гр. *, като физическо лице е избегнала плащането на данъчни задължения в размер на 84.63 лв., като не е подала в ТД на НАП – * декларация, която се изисква по силата на закон – ГДД, по чл. 50 ал.

1 т. 1 от ЗДДФЛ за получения облагаем общ годишен доход в размер на 3 826. 06 лв. за данъчната 2014 г., поради което и на основание чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 НК й е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

Съдът, на основание чл. 66 ал. 1 НК, е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимата Д. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ с изпитателен срот от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

С постановената присъда съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.

Недоволна е останала подс. М. Д., която чрез своя защитник в срок е обжалвала така постановената присъда. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване напълно на подс. Д. на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 вр. чл. 334 т. 2 НПК.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоначално в Пловдивския окръжен съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу подсъдимата М. Т. Д. за извършено престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за това че в периода 30. 04. 2012 г. – 02. 05. 2016 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 33 645.50 лв., като не е подала ГДД по чл. 50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ за данъчните 2011 г. до 2015 г.

Според тезата на обвинението, по пунктове, избягване плащането на 2 данъчните задължения са както следва: за 2012 г. в размер на 1077.28 лв.; за 2013 г. в размер на 3180.22 лв.; за 2014 г. в размер на 187.21 лв.; за 2015 г. в размер на

84.63 лв.; за 2016 г. в размер на 29116.16 лв.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението се е позовало на РД № Р-*/04.08.2017 г., на базата на който е съставен и ревизионен акт за извършена данъчна ревизия по ДДС на дружеството * ООД ООД за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2016 г. и по КД за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. Установени били задължения по ЗКПО и ЗДДС в общ размер на 2617170.68 лв. с лихвите. В хода на ревизията било установено, че според отчета за паричните потоци в периода 2012 г. - 2015 г. от допълнителни вноски и връщането им на собствениците, на дружеството били отразени само плащания, свързани със собствениците в размер на 42 000 лв. за 2012 г. и в размер на 332 000 лв. за 2015 г. В тях обаче нямало отразени постъпления на собствениците. Подсъдимата била получила съответните суми, равняващи се на 90% от участието й в дружеството. Те не били декларирани като приход, както като физическо лице, така и като ЕТ * – * Във връзка с посочените констатации от данъчната ревизия на * ООД е извършена и данъчна ревизия на подсъдимата като физическо лице и като ЕТ * – *за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., здравно осигуряване за самоосигуряващи се, данък върху доходите на ФЛ и ДОО за самоосигуряващи се. В обвинителния акт е отразено, че бил издаден РД № Р – */11.09.2017 г., а след това и ревизионен акт Р-*/26.10.2017 г. Посочено е, че той е връчен по реда на чл. 32 ДОПК. Не е бил обжалван и влязъл в сила.

Първоначалното обвинение се е позовало и на назначената по време на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, която на практика подробно е преразказана в облстоятелствената част.

Според това заключение дължимата сума е в общ размер на 44365.78 лв., която е отразена по параграфи. Дължимият данък върху доходите за посочения период, според експерта, възлиза на 33645.50 лв., която е посочена и конкретно по години. По този начин е изграден и диспозитивът на 3 обвинителния акт.

Заключението на вещото лице Р. М. /т.6 ДП/ е изслушано и прието в проведеното съдебно заседание на 08.03.2021 г. /л.86 гърба НОХД/. В това съдебно заседание е направено искане от страна на защитата за назначаване на допълнителна или повторна съдебно-счетоводна експертиза по преценка на съда. Дадена е възможност на страните да формулират конкретни възражения по приетата вече експертиза и поставят допълнителни въпроси към вещото лице.

С молба от 15.03.2021 г. защитата е направила възражения относно обосноваността и правилността на приетото заключение и е изразила съмнение за неговата правилност. Формулирани са въпроси, които според нея трябва да бъдат изяснени и отново е оставена възможност за преценка на съда да назначи повторна или допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.

С разпореждане от 24.03.2021 г. съдията-докладчик е разпоредил: „Да се уведоми вещото лице Р. М. за изготвяне на допълнително заключение по поставените въпроси в молбата от адв. Г. /л.89-91 по делото/“. Препис от молбата междувременно е изпратена на прокурора за становище. Такова е поискано и в проведеното съдебно заседание на 28.04.2021 г. Допълнителна ССЕ от вещото лице е представена на 28.06.2021 г.

В проведеното съдебно заседание на 06.07.2021 г. е дадена възможност на страните да се запознаят с представеното заключение, което действително е било значително по обем.

Назначена е съдебно-графологична експертиза с поставена задача от прокурора.

В съдебното заседание, проведено на 04.10.2021 г., е изслушано заключението на вещото лице Р. М., след което е поставена допълнителна задача /л.1052 гърба т.4 НОХД/. То е прието в съдебното заседание на 29.11.2021 г. /л.1120 т.4 НОХД/ при условията на чл. 282 ал.3 НПК.

На 27.01.2022 г. делото е отложено с ново насрочване. Това е станало с разпореждане на съдията-докладчик от 07.02.2022 г. /л.1133 гърба НОХД/. В него е посочено, че е необходимо да се призоват страните и вещите лица.

Това е и причината в следващото съдебно заседание в залата отново да се яви вещото лице Р. М..

4

В проведеното заседание на 11.04.2022 г. прокурорът е повдигнал ново обвинение по реда на чл. 287 НПК. Според него инкриминираният период е от 30.04.2014 г. до 30.04.2015 г., като данъчните задължения, чието плащане е избегнато, са в рамрер на 24 861.27 лв., а правната квалификация по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.1 вр. чл. 26 ал.1 НПК.

На вещото лице са зададени допълнителни въпроси, понеже е констатирано, че допълнителното заключение вече е прието по реда на чл.

282 ал.3 НПК. Дадена е възможност на подсъдимата и защитата да се подготвят за новото обвинение.

В съдебното заседание, проведено на 12.05.2022 г., съдът с основание е констатирал, че всъщност назначената по време на съдебното следствие допълнителна експертиза с вещо лице Р. М. е изготвена единствено въз основа разпореждане на съдята-докладчик и не е била назначена с определение по съответния ред. Съдът се е опитал да коригира този пропуск, като е постановил определение и веднага след това е приел заключението на експерта. В същото съдебно заседание е обявено за приключило съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения.

Пловдивският апелативен съд проследява хронологията, свързана с начина, по който е назначена допълнителната съдебно-счетоводна експартиза с вещо лице Р. М., тъй като същата е посочена като основание за изменение на обвинението по чл. 287 НПК от страна на прокурора /л.1171 НОХД/.

След депозиране на молбата от защитата с формулирани въпроси е следвало съдебният състав да се произнесе по искането за това каква експертиза е необходимо да се назначи - повторна или допълнителна. Вместо това, с разпореждане съдията-докладчик е разпоредил на вещото лице да изготви допълнителна експертиза, препращайки към поставените в молбата въпроси, без да бъдат включени в надлежно определение на съда. Въпреки, че не е била назначена по съответния ред допълнителната експертиза е изслушана и приета в съдебно заседание, а след това въз основа на нейните изводи и поставената нова допълнителна задача, прокурорът, в съдебното заседание на 11.04.2022 г. е преценил, че следва да повдигне ново обвинение срещу подс. М. Д..

В това съдебно заседание първоинстанционният съд не се е произнесъл дали приема или не новото обвинение. С определение е отложил делото, за да 5 даде възможност на подсъдимата и защитата да се подготвят по него. Така, след повдигане на новото обвинение и липсата на произнасяне от съда по него, е останало неясно по кое обвинение вече се движи наказателното производство в съдебната фаза на процеса - по първоначално внесеното или по новото обвинение, повдигнато по реда на чл. 287 НПК.

Едва в следващото съдебно заседание пропускът, относно назначавенето на допълнителната задача на вещото лице Р. М., е коригиран, експертизата назначена и приета след това. Пловдивският апелативен съд приема, че по този начин допуснатото нарушение е било преодоляно, макар и процесуално непрецизно.

След това обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с правото на защита на подс. М. Д. по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 1 НПК. Съдът едва в този момент /л. 1180 т. 4 НОХД/ е „допуснал новото обвинение, направено в предходното съдебно заседание от ОП - Пловдив, въз основа на съществено изменение обстоятелствената част на обвенението, във връзка със заключението на вещото лице...“. В определението е следвало да се посочи дали повдигнатото ново обвинение се приема, а така също и да се формулира диспозитив на това обвинение, дори и той да повтаря този, който е предложен от прокурора в хипотезата на чл. 287 НПК. След като на практика едва тогава е приел новото обвинение, съдът отново е следвало да даде възможност на защитата и подсъдимата да заявят дали желаят делото да се отложи, за да се подготвят по него. Това обаче не е сторено. Страните са заявили, че желаят делото да се приключи и няма да сочат нови доказателства, но подсъдимата и защитата не са заявили готови ли са да се защитават по новото обвинение или не. Изявлението, че няма да сочат нови доказателства, не може да запълни този пропуск.

Пловдивският окръжен съд е положил усилия за изясняване на обективната истина по делото, чрез събиране на доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото. В хода на съдебното следствие вещото лице е извършило значителен по обем работа при изготвяне на допълнителната съдебно - икономическа експертиза. Въпреки това обаче, освен посоченото по-горе съществено процесуално нарушение, е допуснато и такова по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК.