Решение № 100 от 15.07.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 80/2026
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.3а · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Кнежа, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П. Г. Тодоров като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело № 20261430100080 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „КРЕДИТ ИНС“АД,с ЕИК205997727, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул.„***“№*,ет.*,офис *, представлявано от изпълнителния директор М. Г. А., чрез процесуален представител,против А. Д. Ш.,ЕГН**********,с адрес:гр.Кн.,ул.„***“ №**.
Предявен е положителен установителен иск за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от 448,39евро,представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013905/27.07.2025г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Ищецът претендира и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди,че е финансова институция,вписана в регистъра на финансовите институции по чл.3а от ЗКИ,под рег.№BGR00428.По делото е представена заповед на БНБ,от която се установява вписването на „Кредит Инс“АД като финансова институция.
Поддържа,че на 27.07.2025г.ответницата е кандидатствала чрез електронната система на дружеството за отпускане на потребителски кредит.След обработка на заявката бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013905/27.07.2025г. за сумата от 1100лв./хиляда и сто лева/,равняващи се на 562,40евро/петстотин шестдесет и две евро и четиридесет цента/,със срок за погасяване 10 месеца.
Според ищеца договорът е сключен като електронен документ чрез потвърждение от страна на ответницата,а сумата по кредита е предоставена чрез системата ePay/EasyPay.Представена е заявка за кредит,съдържаща данните на ответницата,както и договор за потребителски кредит с посочени параметри: кредит 1100лв.,срок 10 месеца,годишен лихвен процент 36%,ГПР 49,7%,погасителен план с 10 месечни вноски.
Ищецът твърди,че ответницата е заплатила общо 114,01евро,с което е погасила изцяло първата вноска и част от втората,но след това е преустановила плащанията.Поради неплащане на две и повече погасителни вноски кредитът бил обявен за предсрочно 1 изискуем чрез електронно съобщение, изпратено на посочения от ответницата електронен адрес.
На 02.02.2026г.ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК,по което било образувано ч.гр.д.
№297/2026г. по описа на Районен съд–гр.Лом.След подадено възражение от длъжника ищецът предявил настоящия иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата не е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Преди съдебното заседание е депозирано становище чрез адв. П. Т. Т.,с което искът се оспорва. Поддържа се,че договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушение на Закона за потребителския кредит. Основното възражение е насочено срещу клаузата за неустойка при непредоставяне на гаранция, предвидена в чл.7 от договора и включена в погасителния план като част от всяка месечна вноска. Твърди се, че тази неустойка по съществото си представлява разход по кредита,който следва да бъде включен в ГПР,а невключването му води до заобикаляне на закона и до недействителност на договора.
Ответницата поддържа още,че договорът е нищожен поради непосочване на конкретния метод за изчисляване на ГПР,както и поради непълно посочване на условията за прилагане на лихвения процент.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА.
Поделото се проведе 1 бр.о.с.з. на 16.06.2026г. ,за което страните са редовно призовани.
В съдебно заседание на 16.06.2026г.страните не се явиха лично и не се представляват.Съдът констатира,че няма отговор на исковата молба от ответницата.Приети са представените с исковата молба писмени доказателства,молбата на ищеца с искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и становището на ответницата чрез адв.Т..
Съдебното дирене е приключено и е даден ход по същество.
Съдът не намира основание за постановяване на неприсъствено решение. Макар ответницата да не е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК и да не се е явила лично в съдебното заседание,тъй като по делото е постъпило писмено становище от неин пълномощник,с което искът се оспорва по същество. Освен това спорът произтича от договор за потребителски кредит,поради което съдът дължи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи и за спазване на императивните правила за защита на потребителя. Неприсъствено решение по чл.238 ГПК се постановява при наличие на специалните предпоставки на закона.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка: От приетите писмени доказателства се установява,че на 27.07.2025г.в електронната система на ищеца е била въведена заявка за кредит №030959 от името на А. Д. Ш.,с посочени лични данни,адрес в гр.Кнежа,мобилен телефон и електронна поща [email protected]. В заявката е посочен кредитен продукт „Екстра“,искана сума 1100лв.,срок за погасяване 10месеца,лихвен процент 36%,ГПР49,7% и обща сума за връщане 2218,30лв.
На същата дата е изготвен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013905/27.07.2025г.,по силата на който „Кредит Инс“АД предоставя на ответницата потребителски кредит в размер на 1100лв.,със срок за погасяване 10 месеца и краен срок 27.05.2026г. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент 36% и ГПР 49,7%.
Съгласно погасителния план към договора всяка от десетте месечни вноски е в размер на 221,83лв.,включваща: 110лв. главница, 33,00лв. лихва и 78,83лв. начислена неустойка,като общата сума за връщане е посочена в размер на 2218,30лв.
От представената разписка за извършено плащане се установява,че на 27.07.2025г. чрез системата ePay.bg е нареден паричен превод към EasyPay във връзка с процесния договор,като преводът е в полза на А. Д. Ш.,а посочена е сума е 1100лв.,както и такса 5,26лв.
От представената справка за изпратени електронни съобщения се установява, че на 28.01.2026г. на електронния адрес на ответницата е изпратено съобщение с тема „Дължими суми към Кредит Инс“,в което се сочи, че има неплатени вноски за месеците 2
09.2025г.,10.2025г.,11.2025г.,12.2025г. и 01.2026г. и че кредитът се обявява за предсрочно изискуем като в справката е отбелязано, че писмото е изпратено и получено успешно.
Не се спори,а и от твърденията на ищеца се установява,че ответницата е заплатила общо 114,01евро.Ищецът претендира единствено остатък от предоставената главница, а именно 448,39евро.
Въз основа на описаната по-горе фактическа обстановка,съдът стигна до следните си правни изводи : Предявеният иск е процесуално допустим.
Същият е предявен по реда на чл.422 от ГПК след издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и подадено възражение от длъжницата. Налице е правен интерес от установяване на вземането,предмет на заповедното производство.
Разгледан по същество, искът е основателен за сумата от 448,39евро/четиристотин четиридесет и осм евро и тридесет и девет цента/,представляваща непогасена част от чистата стойност на предоставения кредит.
Относно сключването и усвояването на кредита: От представените по делото документи се установява,че между страните е възникнало облигационно правоотношение,по силата на което ищецът е предоставил на ответницата сумата от 1100лв. като потребителски кредит.
Договорът е сключен от разстояние чрез електронна система,като са представени заявка,договор,погасителен план и доказателство за превод на сумата чрез ePay/EasyPay.В заявката и договора са посочени лични данни, електронен адрес и телефон на ответницата.Не са представени доказателства, които да опровергават авторството на заявката или получаването на сумата.
При това положение съдът приема,че сумата по кредита е предоставена на ответницата и същата е получила чистата стойност на кредита.
Относно възраженията за недействителност на договора: Съдът намира,че възраженията на ответницата относно клаузата за неустойка за непредоставяне на гаранция заслужават обсъждане. В договора е уговорено,че при непредставяне на гаранция кредитополучателят може да дължи неустойка в размер на 788,30лв./седемстотин осемдесет и осем лева и тридесет ст./.Същата неустойка е включена предварително в погасителния план като част от всяка месечна вноска — по 78,83лв./седемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ месечно.
Така уговорената неустойка не е свързана с доказани конкретни вреди от неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция,а е предвидена като предварително заложено и разсрочено плащане към всяка погасителна вноска. По този начин тя има белезите на разход по кредита, а не на типична обезпечителна или обезщетителна неустойка.
Поради това тази клауза не може да бъде противопоставена на потребителя като основание за събиране на допълнителни суми над чистата стойност на кредита.Тя следва да бъде преценявана в светлината на императивните правила на ЗПК и ЗЗП относно прозрачност на разходите, действителен ГПР и защита срещу неравноправни клаузи.
В настоящото производство обаче ищецът не претендира договорна лихва, неустойка, такси или други разходи по кредита. Предявеният иск е само за непогасена главница в размер на 448,39евро.
Дори да се приеме,че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушения на ЗПК,последицата не е освобождаване на потребителя от задължението да върне получената сума.При недействителност на договор за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи.
В този смисъл е и практиката на ВКС,според която при иск по чл.422 от ГПК съдът може да уважи претенцията до размера на чистата стойност на кредита, без да е необходимо кредиторът да предявява отделен иск на извъндоговорно основание.
Относно размера на дължимата сума: Безспорно от доказателствата се установява,че на ответницата е предоставена сумата от 1100лв.,равностойност приблизително
3
562,40евро.Самият ищец признава извършено плащане от ответницата в размер на 114,01евро. След приспадане на платената сума остава непогасена чиста главница в размер на: 562,40евро – 114,01евро = 448,39евро. Това е именно сумата, предмет на настоящия установителен иск.
Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 448,39евро,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение —02.02.2026г., до окончателното изплащане.
Относно разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК,в който са посочени: 500евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство,11,33 евро държавна такса в заповедното производство,49,68евро държавна такса в исковото производство и 500евро адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо 1061,00евро.
Ответницата е направила възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения,като е посочила, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и материалният интерес е нисък.
Съдът намира възражението за прекомерност за основателно частично. Делото е с нисък материален интерес,доказателствата са писмени,не са събирани гласни доказателства,не е назначавана експертиза и спорът не се отличава с фактическа сложност. Същевременно е налице потребителскоправен спор,по който са обсъдени възражения за недействителност на договорни клаузи. Поради това адвокатските възнаграждения следва да бъдат редуцирани до разумен размер от по 200евро,съобразен с фактическата и правна сложност на делото, а държавните такси следва да се присъдят в доказания размер,тоест : 200евро адвокатско възнаграждение в заповедното производство,11,33 евро държавна такса в заповедното производство,49,68евро държавна такса в исковото производство и 200евро адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо 461,01евро/четиристотин шестдесет и едно евро и един цент/
Разпечатката съдържа 49 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ca76f17-aa10-44fb-9a78-301cc1a31d9e