Разпореждане № 12258 от 20.11.2019, Районен съд - Стара Загора

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№......... 20.11.2019г. гр.Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ граждански състав

На 20 ноември 2019г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

МИЛЕНА

КОЛЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА

КОЛЕВА гр.дело № 5289 по описа за

2019 година:

Съдът, като взе предвид, че исковата молба на В.Д.Х. против Главна Дирекция „Национална полиция” - МВР е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на въпросите, поставени в исковата молба.

На основание чл.190 от ГПК следва да задължи ответното дружество да представи по делото Удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност ищеца, както и заверени копия от графиците за полагане на труд и справка за положения от ищеца труд по график от 22.00 часа до 6. 00 часа – нощен труд за процесния период, също така и справка, от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем се платен годишен отпуск е ползвал ищеца, както и отпуск поради временна неработоспособност.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

Водим от горното, съдът

Р

А З П О Р Е Д И :

ДОКЛАДВА

ДЕЛОТО както следва:

Ищецът В.Д.Х. твърди в исковата си молба, че бил служител на МВР от април месец

2014г., на сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“ гр.

Стара Загора към ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ Кърджали, при ДИРИКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ - МВР гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

През трите предхождащи настоящата искова претенция години, изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 12/дванадесет/ часа. Така положеният от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения били в гр. Стара Загора.

Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирал, че работното време на държавните служители се изчислявал в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 -

06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно.

Счита, че в отношенията между него и работодателя, би следвало да се уреждали съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определял с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. действала

Наредба № 8121з-

407/11.08.2014г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр.

40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласяли, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавал по 0,143.

В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №

8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период от 14.10.2016г. до 14.10.2019г., липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Счита, че било налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, като в този смисъл би следвало субсидиарно да се приложило разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.

Във връзка с гореописаното, предвид че основното му трудово възнаграждение било в размер на 890.00 лева , а почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева счита, че от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от него извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и мораторна лихва за същия предвид, разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. от края на месеца, следващ месеца в който бил положен труда, а именно :

2016г.

1.

През месец октомври 2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 24 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 3 /три/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 24 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-вт число на месец ноември и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.12.2016г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,47 лева.

2.

През месец ноември 2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.01.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 21,39 лева.

3.

През месец декември 2016г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 21,06 лева.

2017г.

-

През месец януари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 20,66 лева.

-

През месец февруари 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 19,99 лева.

-

През месец март 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 19,34 лева.

-

През месец април 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 18,68 лева.

-

През месец май 2017г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 счита, че било налице положен от него извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% бил в размер на 8 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017г. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2017г., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 18,03 лева.