Решение № 1156 от 17.07.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Русе, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105986 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците Д. Б. О. и П. Б. О. твърдят, че са собственици по наследство от баща им Б.Д. О., б.ж. на гр.С., починал на 22.04.2013 г., на поземлен имот с идентификатор ***, съобразно скица 15-73967-07.07.21 г. и извършена доброволна делба с негови съсобственици от 25.09.2008 г. с нотариална заверка на подписите, peг.№ 21408 на нотариус Г. Г., който имот към момента на извършване на делбата представлявал Американско лозе със същия идентификатор, с площ 1036 кв.м., описано в договора за делба като находящо се в землището на гр.Р., в местността К. /„Х.Б.“/ с граници:

***, ***, *** и ***, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 30 кв.м., с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Към днешна дата имотът бил със същите идентификатор *** и граници, но лозето било изкоренено, постройката била срутена и върху имота имало сервитут 827184123 на ВиК, като през него бил прекаран канал. Имотът вече бил в чертите на града с адрес по кадастрална карта: гр.Р., местност „Х.М.“, с трайно предназначение на територия - земеделска и трайно ползване - за земеделски труд и отдих.

След влизането на имота в чертите на града ищците заплатили данъци за него, включително и за 2024 г. Тъй като не живеели постоянно в гр.Р., при всяко посещение те наглеждали имота си и поръчали на техни близки редовно да го посещават и да следят някой да не се настани. Последният документ, с който разполагат, била скица от 1

2021 г., защото били решили да го продават и търсели купувачи. Последното им посещание на имота било прeди няколко месеца, когато установили, че съседите им отдясно - Ш. и Е., които имат имот, граничещ на техния, разчистили няколко квадратни метра от него и обяснението, което дали, било, че се канят да разположат в техния имот /с идентификатор ***/ гараж, но мястото им било тясно и взели разрешение от ищците да си вкарат гаражна клетка. Д. О. и П. О. били изумени, когато много скоро им се обадил друг съсед на имота, който ги уведомил, че Ш. и Е. се опитват да се нанесат в имота на ищците без тяхно знание и съгласие. При проверка се установило, че на 29.05.2024 г. ответниците се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 185, том 3, рег.№ 4211, д.№ 267/29.05.2024 г. на нотариус Г. Г., в който било посочено само името на Ш. К. А.. В нотариалния им акт бил записан като придобит по давност и имот на родственици на ищците с идентификатор ***, които също планирали да го продават, но и там ответниците се настанили без разрешение. Последните никога до настоящия момент не били предявявали претенции, не били дори влизали в процесния имот, но знаели много добре на кого са имотите.

Предвид изложеното, молят да бъде постановено решение, с което ответниците д а бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху имот с идентификатор *** от 1036 кв.м. с граници: имоти с идентификатори ***,

***, *** и ***, както и да бъде обезсилен нотариален акт

185, том 3, рег.№ 4231, д.267/24 г. на нотариус Г. Г., pег.№ 221 на НК. Претендират и заплащане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който оспорват основателността на предявените искове. Твърдят, че изложените в ИM фактически обстоятелства не отговарят на действителните положения. Ищците нямали правно основание да искат ревандикация и обезсилване на оспорения нотариален акт и за двата завладени от ответниците изоставени съседни имоти. Нямало спор по качеството на ищците, като наследници на баща си Б.Т. О., бивш собственик на процесния имот. Невярно обаче било твърдението, че ищците заплатили дължимите за имота данъци, вкл. и за 2024 г., тъй като през годините данъците били заплащани от ответниците. Невярно било и това, че при всяко посещение „наглеждали" процесния имот, а при последното посещение видели, че ответниците разчистили „няколко квадратни метра" от имота, за да си поставят там гаража, за което те дали „разрешение". Истината била, че както преди смъртта на баща си, така и след нея, живеещите в гр. С. ищци изобщо не са знаели къде се намира и не са посещавали процесния имот до 2024 г., когато от един от съседите разбрали, че ответниците са го завладели за себе си. Доказателство за тяхната дезинтересираност от процесния имот в продължение на повече от 10 години бил фактът, че ищците посочили в ИM постройката в него като „срутила се", а тя не съществувала, защото изгоряла до основи 2 преди няколко години при пожар. И не ищците, а ответниците разчиствали дълго време останките от изгорялата постройка.

Ответниците владеели за себе си процесния имот, необезпокоявани от никого, в продължение на повече от 10 години. Този „друг съсед" притежавал в съседство имот с идентификатор ***, без достъп до улицата и ползвал този имот като автоморга. След като оградили съседните два изоставени имота и започнали да ги владеят за себе си, което направили и собствениците на имоти № 468 и № 463, този съсед вече не можел да преминава свободно през тях, за да стигне до улицата и това била причината „много скоро" да предостави на ищците услугите си да свидетелства в тяхна полза, надявайки се, че след евентуално уважаване на исковете срещу ответниците отново ще може да си осигури безпрепятствен достъп до улицата.

Процесният имот, както и съседния източно от него, ответниците започнали да владеят за себе си през 2010 г., защото освен че не били оградени и някои съседи ги ползвали като нерегламентирано сметище, тези два имота представлявали гъста джунгла от саморасли храсти и дървета, в която се криели лисици, които денем нападали кокошките и патиците на ответниците. За да предотвратят набезите на лисиците, отсекли всички храсти и дървета в тези два имота, изчистили ги от безразборно хвърляните в тях боклуци и ги оградили от всички страни с метална мрежа и колове. И понеже постройките, в които отглеждали домашните птици, се намирали в техния имот, наложило се да го оградят с бетонни панели, които лисиците не могат да преодолеят. За достъп до така завладените от тях два имота оставили врата откъм техния двор и ги ползвали като ясак - дворно място за отглеждане на зеленчуци - от оранжерията и на плодове - от засетите от тях плодни дръвчета. След приключване на строително-монтажните дейности и заравянето на тръбите от „ВиК“, в тези имоти останали големи купчини отпадъчни материали и незарината пръст и се наложило ответниците да почистват и изравняват тези два имота. Така че те много отдавна разчистили и почистили целия имот (изхвърлили общо 65 камиона боклуци), изградили оранжерия и посадили множество плодни дръвчета в него.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното удостоверение за наследници, издадено от Столична Община на 21.10.2024 г., е видно, че ищците са наследници по закон на Б.Д. О., б.ж. на гр.С., починал на 22.04.2013 г. Последният приживе, въз основа на договор за доброволна делба от 25.09.2008 г., е получил в дял Американско лозе от 1750 кв.м., представляващо само част от лозе-цялото от 3750 кв.м., намиращо се в местността “Х.Б.” в землището на гр.Р., при съседи за целия имот: наследниците на Е. П. П., И.

С.Д., П. С.ов К. и път, съгласно нот.акт № 157, д.№ 1413/29.07.1946 г. на РН, а съгласно скица № 02031/11.09.2007 г. имотът представлява ЛОЗЕ, VІ категория с площ 3 от 1.036 дка, находящо се в местността “К.” в землището на гр.Р., съставляващо имот № 015510, парцел № 510, масив 015 по плана на гр.Р., с граници: имот № 015511-лозе на насл.на Л.Д. О., имот № 015469-индивид.застр. на Ш. К. А., имот № 000008-полски път на Община Русе, имот № 015466-лозе на Ю.Й.Б..

Към настоящия момент, видно от приложената скица, спорният имот представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на изп.директор на АГКК, последно изменение, засягащо поземления имот, от 16.04.2024 г., с адрес: гр.Р., местност “Х.М.”, с площ 1036 кв.м., трайно предназначениена територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, категория на земята: 6, предишен идентификатор ***, ***, при съседи:

***, ***, *** и ***.

С нот.акт № 185, т.ІІІ, д.№ 267/29.05.2024 г. по описа на нотариус Г. Г., ответницата Ш. К. А., по време на брака си с Е. М. А., е призната за собственик на гореописания недвижим имот по давностно владение.

В представеното писмо от Община Русе, Дирекция “Местни данъци и такси” относно данъчната оценка на имота е посочено, че същият е деклариран на 28.06.2021 г. при равни права на имената на ищците, а на 03.06.2024 г. и на имената на ответниците въз основа на констативния нот.акт от 29.05.2024 г.

По делото са разпитани свидетелите, посочени от ищците – Л.С., А.К.а, Ю.Б., Д.

Д. и В.В.. Първият от тях е колега и приятел на П. О.. Същият излага твърдения, че по Ковида двамата ходили до имота, който бил затревен, имало дървета и храсти. На 14.07.2024 г. свидетелят ходил отново сам. Заварил в мястото мъж и жена и багер с водача му. На въпроса какво правят в чуждото място, те отговорили, че чистят. Голяма част от парцела била изчистена.

Свид.А.К.а познава ищците от деца, а родителите им били много близки приятелски семейства. Независимо, че живеели в С., баща им често се връщал в Р. и стоял много време. Бащите им ходели по разходки да наглеждат лозето в кв.”Ч.” до смъртта на Б. О.. След това ищците и майка им идвали всяка година, тъй като баща им бил погребан тук, в грабищата в кв.“Ч.“. До миналата година като ходили до имота не били споменавали да има проблем. Казвали, че комшиите са паркирали колите си в тяхното място, че те са им разрешили.

Свид.Ю.Б. има имот в съседство с процесния. Същият твърди, че знае кои са собствениците на празните две места от около 2019-2020 г., откакто дошли от водния цикъл на сменят тръбите. Тогава той им се обадил да пита дали знаят какво става.

Между двата имота нямало ограда, не били обозначени по никакъв начин, били просто празно място от по 1 дка. От 2010 г., откогато свидетелят живеел там, състоянието им било такова. Там си спирали съседите колите, имало строителни материали. Когато 4 идвали през 2019 г., ищците му позволили да си държи нещата в техния имот. Там било пълно с дървета, обрасли треви, пълна джунгла. Имало и една къщичка, която хората, които живеели в нея, я запалили преди около 5 години. На снимките от 2022 г. се виждали двете коли на свидетеля и червения бус на съседа М. /свид.Д. Д./. Тогава имало и хвърлени боклуци в имота от мястото, където живеели хората в къщичката.

Миналата година ответниците изчистили мястото около тяхната ограда с багер, за да си сложат гараж. Тогава парцелите не били изчистени, а само от страната на техния имот. Мястото се ползвало от свид.Б., от съседа М. и от ответниците, които също си спирали колите от към тяхната страна, след като изгоряла къщата и разчистили.

Същите се настанили трайно в спорния имот от м.май 2024 г. и тогава свидетелят се обадил на ищците, за да им каже. В предходните години ответниците не били чистили.

Миналата година изчистили и оградили мястото, като казали, че е тяхно. Преди това почиствали само там, където им стоят шестте автомобила. Като дошли от водния цикъл разчистили терена, изкоренили ореха и после заринали траповете.

Свид. Д. Д. има три имота в същата местност, като единият граничи с имот № 732 /съседен на спорния/. Ш. и Е. си поставили преди 1-2 години гараж, като за целта минали през другия имот, където имало малка къщичка, изгоряла преди 5 години.

Имотът си останал така докато почнали да прокарват тръбите. Там имало орех, под който си държали колите. Ответниците се направили на собственици на имота преди една година – заградили, разчистили, като преди това било джунгла.