Решение № 1842 от 23.07.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1842 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120107143 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на Й. А. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. .................., Г. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. . „. . и Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..............., представлявани от адв. А. Ч. – С. от САК, срещу „ИНТЕРКОНСУЛТ В ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ... местност „...“, апартаментен комплекс „...т“, ..., представлявано от управителя М..Д..Г.., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови действията, с които ограничава достъпа на ищците до общи части на сградата, каквито са асансьора и абонатната стая, а именно: да премахне електронната система за контрол на достъпа с чип или предостави на всеки от ищците чип за достъп и ползване; предаде на всеки от ищците ключ за достъп до абонатната стая.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда „С“ от комплекс „.....“, в която ответникът също притежава самостоятелни обекти. Твърди се, че се касае за обекти в сграда – етажна собственост, като ищците притежават съответни идеални части от общите части, а именно Й. А. Б. притежава 7.47 кв.м ид.ч., Г. Г. П. притежава 4.89 кв.м. ид.ч., и Д. А. Б. – 7.59 кв.м. ид.ч.

Твърди се, че ответникът неправомерно е поставил електронна система за контрол на достъпа до асансьора с чип и по този начин ограничава правото на собственост на ищците, които не могат да ползват асансьора. Наред с това се твърди, че абонатната стая, в която се намират главните линии на електрическите инсталации и тези за свързване на отделните самостоятелни обекти към интернет и телевизия, е била заключена от ответника, който единствен има ключ и достъп до нея. Ищците считат, че с тези действия е нарушено правото им на собственост и е препятстван достъпът им до общите части на сградата, затова се иска осъждане на ответника да преустанови посочените действия.

1

Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за допускане на съдебноикономическа експертиза за оценка и разпит на двама свидетели.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната стрА., с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че не е налице нарушение на правото на собственост на ищците, като достъпът им до всяка част на сградата е свободен. Ползването на съоръжението обаче се сочи като право излизащо извън правото на собственост върху отделния самостоятелен обект и е уредено на договорно основание. По отношение на абонатната стая се твърди, че в същата се помещават и съхраняват сървърите закупени от ответното дружество, посредством които се осигурява сигнал за телевизия и интернет до отделните самостоятелни обекти. Ответникът изтъква, че ищците са отказали да сключат договор за поддръжка и управление и респ. не са заплатили съответните такси за ползване на услугите, поради което е недопустимо да се защитават договорни права по реда на негаторния иск.

По съществото на спора се излагат аргументи, че ответникът не е създал пречки по отношение на правата на ищците, като липсва противоправно поведение на дружеството, доколкото те не са лишени от възможността да ползват асансьора. Посочва, че комплекс „Лили Бийч Резорт“ се управлява чрез сключени между ответното дружество „Интерконсулт — В“ ЕООД и собствениците на самостоятелни обекти договори за управление и поддръжка, какъвто ищицте са избрали да не подписват и респ. не получават съответните услуги. Затова счита, че доколкото се касае за съоръжение, подлежащо на поддръжка и съответно заплащане на разходи, за ищците не е налице право на безвъзмездно ползване, защитимо по реда на чл. 109 ЗС.

По отношение на иска за предоставяне на достъп до абонатната стая ответникът твърди, че същата не е обща част “за ежедневно ползване” и достъпът до нея е ограничен от момента на въвеждане на комплекса в експлоатация, по съображения за сигурност. Посочва, че дружеството ответник се явява “инвеститор” по смисъла на ЗУТ и в това свое качество има достъп до абонатната стая, с цел осъществяване на техническа поддръжка. Изтъква, че предоставянето на достъп на всички етажни собственици крие рискове, с оглед правилата на безопасност и заключването на помещението не представлява противоправно поведение на ответника, нито се явява нарушение на правото на собственост на ищците.

По изложените аргументи се иска предявените негаторни искове да бъдат отхвърлени.

Ангажирани са доказателства. Направени са оспорвания във връзка с доказателствата на ищеца.

В съдебно заседание ищцовата стрА. уточнява, че защитата, която се търси, е само по отношение на общите части, притежавани от тях, като претенцията не касае конкретните самостоятелни обекти. С нарочна молба заявява, че исканията относно асансьора са заявени при условията на евентуалност. С допълнителна молба уточнява, че адекватна на търсената защита е премахване на поставената чип-система за сигурност, а не само преодоляването й посредством предоставяне на чипове на ищците.

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 109 от Закон за собствеността.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

Съгласно нормата на чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С оглед дадените разрешения в т.1 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК 2 на ВКС негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

Съдебната практика последователно приема, че ищецът носи тежестта да докаже и обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба неоснователно въздействие, което ответникът е извършил, ограничава, смущава или препятства възможността му да използва пълноценно имота си според неговото предназначение. Ако действията на ответниците са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на действията същите не създават пречки на титуляра на вещното право, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените по см. на чл. 50 ЗС и поради това, са недопустими, е конкретна по всяко дело. В тълкувателната практика на ВКС неизчерпателно са посочени няколко примера, а именно когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Също така, в съдебната практика, както и за настоящия състав няма съмнение, че подлежат на защита всички елементи на правото на собственост, включително относно правото на достъп и ползване на общите части на сградата, като този въпрос е разрешен еднозначно /например решение № 63 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2020 г., I г. о., ГК/. Затова следва да се приеме за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска. В този смисъл съдът приема, че не следва да бъдат обсъждани /като неотносими/ и доводите на ответника, че за ищците е налице възможност да достигнат до своите апартаменти без да ползват асансьора, и респ. да ползват услугите за интернет и телевизия без достъп до т.нар. абонатна стая.

В настоящия случай спорен по делото е въпросът относно правомерността на действията на ответното дружество, което е възложило монтирането на чип-система за достъп до асансьора и е ограничил достъпа до т.нар. абонатна стая, и предоставя възможност за ползването им само на собствениците в сградата, които са сключили индивидуални договори за поддръжка и управление с ответника и са заплатили дължимите по договора такси към дружеството.

По делото е прието заключението на вещото лице Р., от което се установява, че комплекс „Лили Бийч Резорт“ се състои от три самостоятелни сгради по проект с номера 1, 2 и 3, с нанесени промени на инвестиционните намерения по време на строителството в обхвата на съществените изменения по чл. 154 от ЗУТ, с административни регистрации на сградите „А“, „В“ и „С“, с обособени в тях самостоятелни обекти, построени в границите на поземлен имот с идентификатор ***: - Сграда „А“ - състои се от рецепция, офис, фитнес зала, магазини, ресторант с кухненски блок, жилища и студиа - Сграда „В“ жилища, студиа и складове в сутерена - Сграда „С“ - жилища и студиа. Сграда „С“ от комплекса е пететажна, като в първия етаж са разположени асансьора и помещение /абонатна станция/ със сървър обслужващ само за сграда „С“. Вещото лице е посочило още, че до асансьора, под стълбището е обособено самостоятелно помещение предназначено абонатна станция, в което е монтирА. сървър система обслужваща сграда „С“, с площ от 3,89 кв.м., което помещение не е било предвидено по проект. Според експертизата, съгласно одобрения архитектурен проект за сградата асансьорът и изградената абонатна станция/помещение с монтирА. сървър система за доставка на интернет и телевизия, са 3 предназначени да обслужват всички самостоятелни обекти в сградата. В абонатното помещение на сграда „С“ са монтирани сървъри за интернет и телевизия, които съхраняват, обработват и предават дигитално съдържание, с възможност за връзка и ползване от обитателите в комплекса. Монтираните сървъри са свързани ел. инсталацията на сградата.

Вещото лице е уточнило, че по данни на инвеститора „ИНТЕР КОНСУЛТ – В“ ЕООД, представлявано от М..Д..Г.., монтирА.та чип система за асансьора е изпълнена по устно искане на част от собствениците на самостоятелните обекта в сградата, а е възложена за изпълнение от инвеститора на „АГЕМА БГ“ ООД, като за поддръжката е сключен договор с дружеството „УНИКЕН“ ЕООД.

От разпита на свидетелите Ч..К....М..и Х..С..се установява, че първоначално асансьорът е бил ползван свободно от всички собственици и обитатели в сградата. От м. юни 2025 г. асансьорът работи с чип за придвижване, като устройството е инсталирано на външната врата на асансьора. Свид. С..уточнява, че това е сторено от „Интерконсулт“ по нейна изрична молба, като тя лично е направила писмено искане и го предала на управителя М... Посочва, че това желание е било на всички собственици, които си плащат таксата поддръжка и са били проведени много разговори с М... След общо събрание на собственици през м. май 2025 г. свидетелят Сочнева разбрала, че има етажни собственици, които не си плащат и заявява, че това не е редно спрямо тези, които плащат. Посочва, че заплаща единствено таксата на „Интерконсулт“, с който има сключен договор.

На съдът е служебно известно постановеното Решение №832/01.04.2026 г. по гр.д.

№140/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, както и че същото не е влязло в сила. Със същото са отменени всички решения от 13.11.2023 г., взети от Общото събрание на собствениците в Етажната собственост на сграда е идентификатор ***, представляваща блок „С“ в к-с „.............“, включващи избор на управител и приемане на правилник за вътрешен ред и др.

При така събраните доказателства и очертан предмет на доказване, съдът намира предявените искове за основателни и доказани.