Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 347 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 272/2025
Вид
Определение № 347
Подписан
12.06.2025
В сила
12.06.2025
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Цитирани разпоредби

  • чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.104, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 347 гр. Варна, 12.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20253001000272 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Д. С. Н. чрез адв.М.Я. и адв.В.З., срещу определение №73/11.03.2025г. на ОС-Добрич, постановено по т.дело №36/2025г.

С обжалваното определение №73/11.03.2025г. съдът, след предходно свое определение за разделяне на обективно и субективно кумулативно предявени искове от различни пострадали лица срещу общ ответник -застраховател на ГО на деликвент/по реда на чл.432 КЗ/, постановено по първоначално образувано т.дело №34/2025г. на ОС-Добрич, е прекратил отделеното производство по иска на един от ищците – Д. С. Н. поради родова неподсъдност и изпратил същото на РС-Генерал Тошево.

С частната жалба ищецът Д. Н. твърди, че изложените от съда мотиви за прекратяване на производството по т.дело №36/2025г. на ДОС са неправилни и необосновани. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на ДОС за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначално депозираната от жалбоподателя искова молба, въз основа на която е било образувано т.дело №34/2025г. на същия съд.

Жалбоподателят твърди, че в първоначалната искова молба няколко ищци, сред които и самият той, са предявили обективно и субективно съединени искове с общ размер 150 710 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претендирани от пострадалите лица С. Н., Д. Н., А. Н., К. Д.а и И. Д., всички с адрес в с.Пчеларово, общ.Ген.Тошево, срещу застраховател на ГО на деликвента, виновен за причиненото на 07.10.2024г. ПТП, настъпило на пътя с.Пчеларово – с.Царевец. Въведени са твърдения, че всички ищци – членове на едно семейство, са пътували заедно в ППС с животинска тяга 1

/каруца/, която е била застигната и блъсната от л.а.Рено Меган, управляван от С.Р.. Въвеждат се доводи, че направените доказателствени искания за разпит на свидетели, издаване на съдебни удостоверения, искане за допускане на експертизи, е целесъобразно да бъдат събрани в едно общо производство, за да се осигури бърз и ефективен процес. В противоречие с волята на страните, с определение №64/06.03.2025г. по т.дело №34/2025г. ОС е отделил исковете на ищците от иска на С. Д. Н., който е останал за разглеждане по т.дело №34/25г. След отделянето, исковете били образувани в самостоятелни дела – т.дело №34/2025г. /С. Н./, т.дело №36/2025г. по иска на Д. Св.Н.; т.дело №37/2025г. по иска на А.

Св.Н.; т.дело №38/2025г. по иска на К. Д.а Д.а и т.дело №39/2025г. по иска на И. К. Д., представлян от К. Д.а. Предмет на настоящата частна жалба е определението по т.дело №36/2025г., по отделения иск на Д. С. Н..

С жалбата се твърди, че разделянето на исковете ще проточи хода на производството, тъй като ще изисква събирането на идентични доказателства по отделните дела, а същите касаят установяване на общи факти и обстоятелства. Излагат се доводи за неправилността на разделянето, обосновани със събирането на доказателства, натоварването на бюджета на съда поради освобождаване на ищците от такси и разноски, с оглед необходимостта от събиране на няколко експертизи, вместо на една по общото дело. Въз основа на това се претендира отмяна на определение №73/11.03.2025г. и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначално подадената обща искова молба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страната, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, администрирана е в съответствие с изискванията на ГПК. Изпълнени са дадените от въззивния съд указания за връчване препис от частната жалба на насрещната страна, като в определения срок не е постъпило становище на ЗД Евроинс АД.

По същество частният жалбоподател не оспорва, че прекратените по реда на чл.119 ГПК претенции са родово подсъдни на РС– Ген.Тошево. Частната жалба черпи доводи и обективира оплакване основани единствено на връзката между обективно съединените претенции, налагаща съвместното им разглеждане.

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че определението на съда, с което се постановява разделяне на исковете с оглед различна родова подсъдност, не е по естеството си произнасяне по подсъдността /съгласно чл.121 ГПК/ и не подлежи на самостоятелно обжалване - определение № 566/22.06.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 3/2012 г., II т.о.; определение № 494/05.10.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 427/2009 г., I т.о. В случая обаче, разделянето на исковете е било извършено с отделно определение, което не е предмет на обжалване – определение рег.№64/06.03.2025г. В него съдът е формирал изводи, че съвместното разглеждане на исковете ще бъде значително затруднено, поради което и на основание чл.210, ал.2 ГПК постановил разделяне на иска на всеки ищец в отделно производство.

2

Видно от петитума на исковите претенции, предявената от жалбоподателя Д. С. Н. е с цена от 15 000 лева като единствено тази на А. С. Н. е над прага от 25 000 лева и е родово подсъдна на ОС – Добрич, а не на РС.

Настоящият състав констатира, че по отделените искове са били образувани самостоятелни производства пред ОС-Добрич, като предмет на настоящата частна жалба е определението на ДОС за прекратяване на отделеното т.дело №36/2025г., образувано по исковете на Д. Н. срещу общия ответник – ЗД Евроинс АД. В обжалваното определение съдът е формирал мотиви, че предявената претенция за сумата от 15 000 лева е родово подсъдна на РС съгласно чл.104, т.4 вр.чл.119 ГПК като съобразно характера на иска местната подсъдност се определя от разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК – пред съда по постоянен или настоящ адрес на ищеца по предявен иск по КЗ. С тези мотиви съдът е прекратил производството пред себе си и изпратил делото на РС-Ген.Тошево. При разделянето на исковете съдът не е коментирал предявените права и възможността за съвместното им разглеждане. Преценил е, че общото производство по исковете ще бъде значително затруднено, поради което и в обжалваното определение №73/2025г. съдът е формирал мотиви единствено относно подсъдността на разделения иск на Д. Н. с оглед неговата цена и местожителство. /поради дължимата служебна преценка за родова и за местна подсъдност/

По същество на жалбата съдът намира следното: Определението на съда по разделяне на исковете не подлежи на съдебен контрол, освен в случаите, когато същото е постановено едновременно с прекратяване на производството и изпращане на исковете на родово и местно компетентните РС, в който случай въззивният съд се явява сезиран по реда на чл.121 ГПК. Актът на съда по чл.210, ал.2 ГПК /както и този по чл.211/ не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а преценката относно възможността за съвместно разглеждане на обективно съединените претенции е възложена в изключителна дискреция на сезирания съд. Въззивният съд дължи инстанционна преценка единствено за спазване на правилата за родова и местна подсъдност съгласно чл.104, т.6 вр.чл.121 от ГПК. Когато има съединени искове, само част от които не са родово подсъдно на сезирания съд, прекратяването на производството по отношение на последните и изпращането им на родово компетентен съд е съпътствано винаги с отделянето им от останалите искове, които са родово подсъдни на сезирания съд, вкл. когато това отделяне не е изрично постановено.

Това не лишава заинтересованата страна от право на жалба по чл.121 ГПК срещу определението във връзка с подсъдността, което е обжалваемо. /определение №215/12.05.21г. по ч.т.дело №801/2021г. на Второ т.о. на ВКС/ След разделянето по реда на чл.210, ал.2 ГПК всяко производство се развива самостоятелно и определянето на подсъдността става по правилата на чл.118 и сл. ГПК, предпоставките за които се преценяват за всяко производство поотделно.

В случая в частната жалба са изложени единствено аргументи, черпени не от определената подсъдност на исковете на Д. Н., а от неправилно извършеното от съда разделяне на първоначално предявени обективно и субективно съединени искове.

3

Изложените аргументи са изцяло свързани с доводи за целесъобразност на общото разглеждане исковете на отделните ищци, поради което са неотносими. Определението, с което съдът постановява разделяне на исковете в отделни производства не подлежи на обжалване, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена, съответно жалбата срещу такова определение би била недопустима. При това възникналото с предявяване на иска процесуално правоотношение между страната и съда не се прекратява, а продължава, но пред компетентния съд. Съединяване на исковете за общо разглеждане не може да бъде наложено на сезирания съд по пътя на частната жалба, тъй като по-горната инстанция няма правомощие нито да съединява, нито да дава задължителни указания за съединяване на делата в общо производство /стр.432-436, "Българско гражданско процесуално право", девето издание от 2012г./. Аналогично, разделянето на делата не може да бъде ревизирано по пътя на инстанционния контрол. По тези съображения извън обхвата на допустимия предмет на настоящето производство остават всички изложени оплаквания в частната жалба за незаконосъобразност на определението по разделяне на исковете.

В процесния случай с обжалваното първоинстанционно определение е прието, че не са налице условията за съединяване на исковете като същите следва да бъдат разгледани в отделни производства, вкл. иска на жалбоподателя Д. Н., поради което производството по исковете с цена на иска под 25 000 лева, е прекратено и разпоредено изпращането му на РС Генерал Тошево, при спазване на правилата за местна и родова подсъдност съгласно чл.104, т.4 и чл.119 вр.чл.113 и чл.115 ГПК. Изискванията на подсъдността не са нарушени. Нещо повече, в случая всички отделени искове ще подлежат на разглеждане от един и същи съд – РС-Генерал Тошево, с което не се злепоставят интересите на ищците за достъп до правосъдие.

Поради изложеното, при съвпадане правните изводи на двете инстанции, постановеното от ОС-Добрич определение от 11.03.2025г. следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№73/11.03.2025г., постановено по т.дело №36 по описа за 2025г. на ОС -Добрич, с което производството по исковете на Д. С. Н. от с.Пчеларово, общ.Ген.Тошево, срещу ЗД Евроинс АД, са прекратени и изпратени по подсъдност на РС-Ген.Тошево.

Определението подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5