Решение № 90 от 30.06.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. В.

Добринка С. Стоева при участието на секретаря МИ. В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20263400500048 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Е. Ю. И., представлявана от адвокат М. Н.-АК–Разград, срещу Решение №774/03.12.2025г., постановено по гр. д. № 765/2025 г. по описа на PC – Силистра.

Жалбоподателката е ищец в първоинстанционното производство, в което претендира да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 3 263.06 лева, получени от дружеството без основание, а в условията на евентуалност, при отпаднало основание.

Предявеният от нея иск е квалифициран от съда по чл.55,ал.1, предл. 1 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55,ал.1,предл. 3 от ЗЗД.

Подава въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, което счита за неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, по следните съображения:

Районният съд е следвало да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, което не е направено. Не са обсъдени представените по делото писмени доказателства -Договор за представителство, в който е описан механизма на възстановяване на суми от Изипей на представителя, както и представените извлечения от микросметката по месеци. Не е обсъдил отговорите на Изипей от 26.03.2025 г. и 10.11.2025г. и разбивките по касови операции и такси за офис - Кубрат за всеки месец, както и представените като Приложение 1 към исковата молба таблици с вноските и клиъра по месеци т.н.

1

Неправилен е извода на съда, че в материалите по делото не са налични документи, които да показват какви суми са възстановени от Изипей на „Невъргрийн". Този факт се установява от представените от ответника и от Изипей извлечения от сметката по месеци.

Неправилно е установена и фактическата обстановка по делото, което е довело да неправилни и необосновани правни изводи, а именно, че не може да се направи разграничение между двете каси на „Невъргрийн“, неправилен е прочитът на заключението на вещото лице, във връзка с което представя своите изчисления, с които, въз основа на представените Извлечения от микросметка се установява, че за 21 дни офисът в Кубрат е „на минус“:

В своите изчисления ищцата добавя сумите CLEAR за касата в Кубрат като приход по сметката. Общата сума „на минус" за офиса в Кубрат за периода е 24261.32 лв. (Таблица 2 към експертизата), от които след изваждане н а възстановените от Изипеи 5 074,46 лева, остават 19 186,86 лева, които е следвало да бъдат добавени в колона „Приход“ за офиса в Кубрат за всеки от съответните дни.

Изчисленията на вноските по месеци (Приложение 1 към исковата молба) съвпадат с изчисленията в таблицата към отговора на ответника. Разликата в изчисленията е в това, че ответникът винаги е изваждал клиъра за деня, а не го е добавял, когато е приход. Сумата на вноските, които е направила за септември 2023 г.,изчислена от ищцата, от Н. А. и от вещото лице, е една и съща - 50880 лева. Клиърингът за същия месец, според таблицата, изготвена от Н. А. към отговора на исковата молба, е 54 523,06 лева. Разликата е точно 3643.06 лева, от която жалбоподателката извадила възстановената от ответника сума 380 лева. Точно толкова е претенцията в исковата молба, която счита за основателна и доказана.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата-ответник и в първоинстанционното производство „НЕВЪРГРИЙН“ООД, с ЕИК 205633104, със седалище и адрес на управление в гр.Силистра, ул.“Я.Тодоров“№15, ет.6,ап.18, представляван от С. В. А. и С. В. Д., чрез упълномощената адв.И.Р., е подал писмен отговор, с който моли съда да остави депозираната жалба без уважение като напълно неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, посредством задълбочен анализ на доказателствата и действащата нормативна уредба, са напълно обосновани.

Не може и няма как да се очаква съдът да постанови съдебен акт, без да има доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата. Представените писмени такива от нейна страна са едностранчиви и в никакъв случай не могат да дадат отговор на поставените от нея въпроси.

Прави анализ на приетата съдебно-икономическа експертиза, от който се налага извода, че съдът правилно е ценил това доказателство и фактите които се установяват с него, което прави несъстоятелни доводите на насрещната страна.

Според ответника става ясно, че всички уговорки от страна на дружеството са 2 изпълнени и не е ясно как и въз основа на какво жалбоподателят преценява, че дружеството дължи процесната сума. Изчисленията, които е направила ищцата са едностранчиви и по никакъв начин не дават цялостен облик на отношенията й към „Изипей“, за да се коментира задължение към нея.

Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

В съответствие с правомощията си при извършване на проверката за допустимост на производство, въззивната инстанция констатира, че исковата молба, по която се е развило първоинстанционното производство е нередовна, с оглед на което е постановено Определение №107/24.02.2026г., с което на основание чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на тези нередовности.

В изпълнение на тези указания, Е.И. е подала допълнителна молба, в която заявява, че с ответника са били обвързани с трудов договор, по силата на който е изпълнявала задълженията на касиер в офиса в гр.Кубрат. В началото на взаимоотношенията, по указания на Н. А.е внесла по микросметката на дружеството посочените в исковата молба суми, което било изтъкнато като основание за започване на работата.

Тъй като липсва друго правно основание, регулиращо отношенията им с ответника, освен посоченото трудово правоотношения, то счита, че претендираната сума е получена от ответника при изначална липса на основание, след устни договорки с техен представител.

Евентуално счита, че сумата е получена на отпаднало основание, тъй като е прекратила правоотношенията си с дружеството-ответник и то трябва да й я върне.

Изрично пояснява, че претендираната сума е изчислена по финансовия механизъм, регламентиран в Договора за представителство, сключен между „Невъргрийн“ООД и „Изипей“.

На ответника е предоставен срок за отговор, в който той заявява, че и след уточненията, исковата молба е неоснователна и недоказана. Тъй като в нея се преповтарят вече изложените доводи и твърдения, няма промяна в първоначално даденото становище – пред първата инстанция и в отговора на въззивната жалба.

С обжалваното решение, съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ю. И., искове да бъде осъдено "НЕВЪРГРИЙН" ООД, ЕИК 205633104, със седалище и адрес на управление - гр. Силистра, ул. „Янко Тодоров“ № 35, ет. 6, ап. 18, представлявано от С.В. А. и С. В.Д., да й заплати сумата 3263,06 лева, която дружеството е получило без основание, евентуално, която дружеството е получило на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Е. Ю. И., да заплати на "НЕВЪРГРИЙН" ООД, ЕИК 205633104, със седалище и адрес на управление - гр. Силистра, ***, ет. 6, ап. 18, представлявано от С. В. А. и С.В.Д., сумата от 750 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед фактическата обстановка, описана в исковата молба и допълнителната такава, подадена пред ОС, посочената от първоинстонционния съд правна квалификация на исковете е неправилна. От изложените факти, не може да се направи правния извод, че се твърди и е налице първоначална липса на основание или че то е отпаднало в последствие.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, а тази хипотеза е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта.

В разглеждания случай няма спор между страните, че претендираната сума не е във връзка с трудовия договор и не представлява плащане по него. Ищцата не се позовава на друго правоотношение /въпреки дадената възможност в производството по чл.129,ал.2 от ГПК/, което да е нищожно, съответно унищожаемо.

Не са изложени фактически твърдения, които да обосноват разглеждането на третия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно - че основание е съществувало при получаването на престацията, но след това е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза е приложима при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят, че възнаграждението на Е.И. ще се формира от „таксите, заплащани за извършените със съдействието й услуги, дължими при извършване на паричен превод през системата на Изипей, като се приспаднат внесените от дружеството за нея осигуровки и данъци“. Този извод на съда е неправилен, тъй като нито в първоначалната си искова молба, нито в уточненията, дадени пред въззивната инстанция Е.И. не твърди, че страните са били обвързани от друго правоотношение, освен трудовото. Не посочва основните елементи на този договор- различен от трудовия, задълженията й по него и начина на формиране на дължимото възнаграждение. При наличие на такова праооотношение / от фактите, изложени в исковата молба не може да се изведе правината му квалификация/ и неизпълнение на задължението на „Невъргрийн“ООД да заплати уговореното възнаграждение, то правната квалификация на иска би била по чл.79 от ЗЗД. За тези уговорки и начин на формиране на възнаграждение, говори свидетелката Н. А. и е коментиран от ответника в отговора на исковата молба и в хода на делото. Ищцата ,обаче е последователна, че помежду им е съществувала само трудово правоотношение. Макар да се позовава на Договор за 4 представителство, сключен между „Невъргрийн“ООД и „Изипей“, не е изложила съображенията си /въпреки дадените изрични указания в тази насока/ защо смята, че й се дължи възнаграждение, формирано по този договор, след като тя не е страна по него и няма качеството на представител на „Изипей“. Трудовият договор също не съдържа клауза, че възнаграждението на касиера се формира по методиката, посочена в Договора за представителство. Никоя от страните не се позовава на симулативност на трудовия договор, нито твърди наличие на друг договор. От позицията на ищцата, следвана през цялото производство, става ясно, че претнедираната сума не е тази внесена първоначално от нея по сметката на „Невъргрийн“ООД- различна е по размер и начин на формиране.

Тъй като рамките на процеса се задават от ищеца, с оглед твърденията му в исковата молба, следва да се приеме, че не са налице фактическите състави по чл.55 от ЗЗД. Според твърденията на ищцата имуществото на ответника „Невъргрийн“ООД се е увеличило за сметка на нейното обедняване и тя не разполага с друг иск, чрез който да защити правата си, поради което въззивният съд е определил правилната правна квалификация на предявения иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Тази правна квалификация съответства на изложената в исковата молба и в допълнителната такава фактическа обстановка. Срещу тази квалификация страните не възразиха и промяната не налага събирането на нови доказателства и даване на указания във връзка с доказателствената тежест, която страните носят.