Решение № 4242 от 31.08.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15845/2025
- Вид
- Решение № 4242
- Подписан
- 31.08.2026
- Състав
- Недялка Николова Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4242 гр. Пловдив, 31.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка Н. Вълчева при участието на секретаря Магдалена Г. Танева като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело № 20255330115845 по описа за 2025 година
Предявен иск с правно основание чл. 150 СК.
Съдът е сезиран с искова молба М. С. П. ЕГН **********, малолетна, представлявана от своя баща и законен представител- С. Т. П. ЕГН **********, против К. И. А. ЕГН **********.
Твърди се, че ответницата е майка на малолетното дете М. П..
Родителите живели заедно, като по време на съжителството им е родена М.. С решение №548/08.02.2023г., постановено по гр.д. 443/2022г. на ПРС, 3-ти бр.с. упражняването на родителските права е предоставено на бащата, като е определено местоживеене на детето при бащата, а за майката е определен режим за лични контакти с детето и месечна издръжка, която да заплаща в размер на 200лева, начиная от 18.07.2022г. занапред.
От определянето на издръжката в размер на 200лева е изминал значителен период от време, детето вече е ученичка във***** клас, разходите за отглеждането, възпитанието,образованието му са се увеличили. Ищецът има здравословни проблеми в последните 2 години и няма постоянна работа.
Ответницата не проявява интерес към детето, не се вижда с него, не му закупува нищо необходимо, напълно се е дистанцирала.
Твърди се, че същата работи и реализира доходи по трудово 1 правоотношение.
От съда се иска, като установи горните обстоятелства, да увеличи така определената месечна издръжка на детето М. П. от 200лева на 380 лева месечно, платима чрез бащата и законен представител. Прилагат се писмени доказателства, правят се доказателствени искония.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
Квалификацията на иска е чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От представеното по делото копие от решение № 548/08.02.2023г., постановено по гр.д. 443/2022г.на ПРС, 3-ти бр.с. е видно, че упражняването на родителските права спрямо малолетната М. П. е предоставено на бащата, като е определено местоживеене на детето при бащата, а за майката е определен режим за лични контакти с детето и месечна издръжка, която да заплаща в размер на 200лева, начиная от 18.07.2022г. занапред.
От приобщената и приета по делото служебна бележка от СУ,***** гр.С. се установява, че момичето е било ученичка във ***** клас през учебната 2025/2026г., дневна форма на обучение .
От приобщената справка от ,,ГРАО,, се установява,че ответницата К. А. е майка на две по-големи деца, които са на *** и *** години. М. е третото и дете. Бащата С. П. има освен М. и един син, който е навършил пълнолетие.
От приобщения по делото социален доклад се установява, че грижи за детето се полагат от бащата, като детето се отглежда в жилището му в с.Л. общ. С..Условията са задоволителни, детето има самостоятелна стая. Майката К. А. посещава семейството периодично, като отново го напуска. Когато е в дома полага грижи за детето. Не осигурява средства за издръжката на дъщеря си.Детето има изградена емоционална връзка с баща си,споделя с него значимите събития от ежедневието си. С майката контактува когато последната дойде в дома им, детето е свикнало с дългите и отсъствия и с липсата и . Майката не търси детето когато напусне жилището, не му се обажда, като пребивава при близки и роднини .
2
В интерес на детето е да поддържа връзка с двамата си родители, както и за му бъде определена подходяща месечна издръжка, съобразена с потребностите и възрастта .
От приобщената справка от НАП-ТД-П. се установява ,че към момента майката няма действащ трудов договор, бащата - също.
Страните не са се възползвали от възможността да водят свидетели за твърдените факти и обстоятелства.
Приобщените писмени доказателства се кредитират от съда в пълен обем, като относими към предмета на делото и съответстващи на наведените твърдения, подлежащи на доказване от страните.
Изцяло се кредитира и приетият по делото социален доклад, като обективно и компетентно изготвен и отговарящ в пълнота на поставените въпроси.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответницата е майка на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
3
Съдът намира,че действително от определяне размера на издръжката / м. юли 2022г./ е изминал значителен период от време - 4 години, през който нуждите на малолетното дете са се увеличили. Понастоящем детето е на *** години, ученичка в начален курс на обучение. Променена в значителна степен е и социално-икономическата обстановка в страната, като в последните години стоките и услугите от първа необходимост са поскъпнали значително.
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи –чл. 142 ал.1 от СК.
От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица .
В тежест на ищеца е да докаже нуждата на детето от издръжка в претендирания размер и възможността на ответника да осигури такава .
В този смисъл съдът намира, че ищцовата страна инициира събирането единствено на писмени доказателства, които преценени в съвкупност сочат, че детето е ученичка дневна форма на обучение, че се отглежда единствено от бащата, а майката се включва епизодично, както и че бащата се справя с грижите за М., в дома му са осигурени условията за отглеждането и съобразно стандартът на живот на семейството. Между бащата и детето съществува стабилна емоционална връзка, детето е свикнало с липсата на майката в живота им. Приема се за доказано, че всички грижи за детето са в тежест на бащата, като последният не може да разчита на помощта на майката. Бащата няма действащ трудов договор, майката –също .
Майката е родител на още две деца, които не са навършили пълнолетие.
Приема се за доказано,че детето е в период на активен растеж, че за всяка учебна година са му необходими значителни средства за учебни помагала, дрехи, обувки, екипи за спорт. Ноторно известно е, че всяко домакинство, и частност – отглеждането на деца, е свързано с необходимост от заплащане на битови разходи – освен храна, ел. енергия, водоснабдяване, тв и интернет услуги, като първите две са увеличавани ежегодно.
4
При така констатираните разходи на момичето, съдът приема, че то има нужда да получава, а родителите му са длъжни да му осигурят предвид непълнолетието му сума в размер на общо поне 380евро. В тази месечна издръжка на момичето се включват разходи за осигуряване на дом, храна, облекло, образователни потребности, битови разходи. При определяне на общата месечна издръжка на детето съдът взема предвид начина на живот и доходите в семейството, като следва принципа, че детето следва да бъде отглеждано така, както би било ако не се беше случила раздялата между родителите и не следва да се поставя в различно положение.
Тъй като детето се отглежда единствено от бащата и той полага преките грижи за него, а майката практически няма ангажимент към последните, то същата следва да поеме по-голямата част от доказаните месечните разходи, които има детето, но издръжката следва да бъде разпределена между двамата родители.
В настоящия случай бащата няма други деца, на които дължи издръжка, а майката има ангажимент към още две деца, които не са навършили пълнолетие.
Липсват доказателства, които да оборят наведените твърдения, че ответницата е млад, здрав и работоспособен човек, който има възможност активно да работи и да реализира ежемесечно доходи. В горния смисъл ответницата не е доказала факти и обстоятелства, които да сочат пречки да работи и да реализира приходи, нито обективна невъзможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Фактът, че не работи и живее при близки, не я освобождава от задължението за издръжка, тъй като при ненавършилите пълнолетие деца тя е безусловна, без оглед на това дали родителят работи или не.
Всички грижи за момичето са поети от бащата, майката няма пълноценен контакт дъщеря си, инцидентно участва в грижите за нея. Не се коментира от съда дали липсата на контакти се дължи на поведението на майката или пък на бащата, тъй като горното е извън предмета на делото за издръжка.
От определянето със съдебно решение размер на издръжката от 200лв. месечно е изминал период от 4 години, като за такъв период, особено предвид възрастта на момичето, нуждите му естествено са нараснали.
5
Искът за увеличаване размера на определената издръжка от 200 лв. на 380лева /194,29 евро/ месечно се явява основателен и доказан на база на събраните доказателства, поради което и следва да бъде уважен до този размер.
За ответницата ще се определи ДТ в размер на 132,54 евро, съгл.
Тарифа №1 към ЗДТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВЕЛИЧАВА размера на месечната издръжка, определен с Решение №548/08.02.2023г., постановено по гр.д. 443/2022г.на ПРС, 3-ти бр.с., която ответницата К. И. А. ЕГН ********** , следва да заплаща на малолетната си дъщеря М. С. П. ЕГН **********, чрез бащата и законен представител – С. Т.
П. ЕГН **********, а именно от 200лв. в размер на 194,29 ЕВРО/, равностойност на 380лв./, начиная от постановяване на настоящата съдебно решение, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА ответницата К. И. А. ЕГН **********, да заплати държавни такси в производството в размер на 132,54 евро/ сто тридесет и две евро и петдесет и четири евроцента/, съгл. Тарифа №1 към ЗДТ по сметка на РСПловдив.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6