Решение № 207 от 05.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Пазарджик, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500218 по описа за 2023 година

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2967 по описа на съда за 2020 година по исковете на Л. Н. М. с ЕГН **********, Ц. С.

З. с ЕГН ********** и двете от гр.Б., общ. Пазарджик, *** и З. С. Л. с ЕГН ********** от с.М., общ.Б., обл.Пазарджик, ул. „27-а“ №3, на основание чл.109 ЗС са осъдени ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ***, да намалят височината на построената от тях част от плътна ограда по югозападната регулационна граница между техния УПИ ХІІ-670 и имота на ищците, представляващ УПИ XIII-671 в кв.45 по действащия регулационен план на гр.Б., до допустимите от закона и от разрешението за строеж 2.2 м., измерени спрямо котата на пониския прилежащ терен към момента на завършването на строителномонтажните работи по одобрения технически проект, както и да преместят посадените в техния имот 13 броя декоративни дървета от вида туя на разстояние поне 1 м. от границата с имота на ищците, както и да подрязват всичките 27 броя дървета по тази граница така, че те да не превишават височина от 2.5 м.,

Отхвърлен е иска за преместването на дърветата на разстояние 1.2 м. от границата и иска за заустването на отводнителната тръба под бетонната алея в имота на ищците така, че да не отвежда дъждовните води в имота на ответниците.

Осъдени са ответниците Й. П. Г. с ЕГН ... и Р. В. Г. с ЕГН ********** 1 да заплатят на ищците Л. Н. М. с ЕГН ********** и З. С. Л. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 1373.34лв.

Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. и З. С. Л. да заплатят на Й. П. Г. и Р. В.

Г. съдебни разноски в размер на 216.67лв.

Осъдени са Л. Н. М., Ц. С. З. с и З. С. Л. да заплатят по сметка на Районен съд - Пазарджик на основание чл.77 ГПК допълнителна държавна такса в размер на 70лв.

С определение по същото дело е оставена без уважение молбата на Й.

П. Г. и Р. В. Г. и двамата от гр.Б., ***, чрез пълномощника адв. К.С. от АК - Пазарджик, за изменение на решение №455 от 04.05.2022г. по гр. д.

№2967/2020г. на Районен съд-гр.Пазарджик в частта за разноските.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците Л. М. , Ц. З. и З. Л. в частта , с която са отхвърлени исковете им да се намали височината на изградена между имотите на страните ограда като се премахне тази част от същата, която надхвърля 2.20 метра, но измерено от имота с пониска кота към момента на издаване на разрешението за строеж и откриване на строителна площадка (т.е. преди започване на строежа през 2020 г.), както и да се преместят всичките 37 броя туи на разстояние 1.2 м от регулационната линия.

Първоинстанционният съд постановил премахване на част от плътната ограда между имотите на ищците и ответниците, надхвърляща 2.20 м., но измерено от по-ниския терен към момента на завършване на строително-монтажните работи, а не преди започване на строителството. По отношение на туите било постановено да се изместят само 13 вместо всичките 37 дървета, при това не на разстояние 1.20 м., колкото е поискано в ИМ, а на разстояние 1 м. Решението било неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Съдът приел в мотивите си, че за построената ограда е издадено разрешение за строеж № 14/01.06.2020 г., както и Протокол за откриване на строителна линия и ниво от 23.06.2020 г. От доказателствата по делото не можел да се направи извод, че оградата е построена след издаване на разрешение на строеж от страна на Община Б.. В протокола за строителна линия били констатирани грешки, които били поправяни в последствие със Заповед № 2/31.03.2021 г., за която ищците твърдят, че е издадена от общината. Тази заповед не била издадена от Общината и не представлявала административен акт. Считат , че съдът следва да упражни косвен контрол и да прогласи нищожността на тази заповед.

В конструктивното становище за изграждане на оградата и по конкретно тази част от него, озаглавена „Детайл за изпълнение на плътна ограда“ било записано, че оградата започва да се изпълнява след влизане в сила на разрешение за строеж и подписване на протокол за строителна линия.

Поради очевидната нищожност на заповедта за поправка на грешки в 2 протокола ако се достигне до извод, че поправка липсва, то изграждането на цялата ограда, а не само на надхвърлящите 2,20 м. части, се явявало в нарушение на издаденото разрешение за строеж.

Установено било, че преди започването на строежа бетонната алея, която е изградена от ответниците в имота им по протежение на оградата не е съществувала, а прилежащия терен е бил значително по-нисък, отколкото е в момента. Неправилно съдът приел,че именно след завършване на строителството , от по-ниското ниво следва да се съобрази височината на оградата. В настоящия си вид оградата доближавала, а в някои части и надхвърля 2.20 м. още преди да е монтирана бетоновата й козирка .

Жалбоподателите считат, че тъй като разрешението за строеж е административен акт, който е издаден въз основа на фактическото положение, съществуващо към датата на издаването му, то промени в това фактическо положение, извършени след издаване и влизане в сила на PC, би следвало да се отразяват чрез заповеди, които променят първоначално постановеното.

В конкретния случай промяната на котата, от която започва да се строи оградата по същество представлява промяна на условията , при които е разрешено строителството и. Така, например, ако издаването на разрешението за строеж е поискано след изграждането на бетонната алея, е било възможно общината да откаже издаването му или поне да го издаде при други условия.

Поради това да се приема, че с повдигане терена на по-ниския имот чрез изграждането на бетонна алея не се нарушава издаденото разрешение за строеж било за неправилно и незаконосъобразно.

Не било правилно да се приеме, че ако по време на строителството адресатът на разрешението за строеж повдигне нивото на терена самоволно, това не се отразява на законността на построеното. Действително, в разрешението за строеж не били посочени конкретни коти, от които следва да започне да се строи оградата, но изграждането на бетонната алея в частта под оградата на практика означава извършването на СМР, които не са разрешени с издаденото разрешение за строеж. Считат, че следва да се приеме, че височината на оградата не трябва да се измерва от сегашното ниво на терена на ответниците, а от по-ниско ниво, съществувало преди започването на строежа.

Доколкото вещите лица в първа инстанция не успели да установят какво точно е било това ниво и с колко сантиметра е повдигнат терена от страната на ответниците, то правилно било да се приеме, че оградата следва да се намали поне със сбора от дебелината на козирката й (която все още не поставена) и дебелината на слоя над пръстта, съставен от бетон, камъни и други материали, които са вложени в изграждането на алеята в близост до оградата в имота на ответниците.

Изложени са доводи относно начина на определяне размерите на тази част от оградата , която според тях е построена в отклонение от правилата.

3

По отношение на дърветата от вида „туя“ съдът приел, че само 13 от всичките 37 установени от вещите лица дървета предмет на исковата молба, следва да се преместят от ответниците, при това на разстояние 1 м., а не на поисканото от ищците 1.2 м. В тази му част решението отново е неоснователно и незаконосъобразно. Допустимите разстояния, предвидени в законодателството за засаждане на дървета били регламентирани в чл. 52 от Закона за собствеността и в чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. , като в наредбата тези разстояния били дадени като препоръчителни ,докато в ЗС тези разстояния били предвидени като задължителни („не се позволява да се посаждат“).

Тъй като законът е нормативен акт с по-висок ранг, то безспорно изискванията за разстоянията следва да се спазват от собствениците на имотите .Конкретните дървета следвало да се приемат за високи такива , според класификациите в нормативната уредба или може би за средни ,но в никакъв случай не и за ниски. Съдът постановил в решението си редовното им подрязване до 2.5 м., но това не означавало , че дърветата следва да се приемат за ниски по класификацията на Нередбата.

Заключението на експерта инж. Г. относно квалифицирането на „туите“ като висок дървесен вид, както е посочено и в самото решение било изцяло правилно и коректно. Неправилно съдът прел становището на експерта Б..

Позовават се на съдебната практика и считат , че и в тази част решението е неправилно.

Молят решението да бъде отменено в частта:

1/ на частичното уважаване на иска за намаляване височината на оградата и да се постанови друго решение, с което исковата молба на ищците да бъде уважена изцяло, а ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконно построените части на височина над 2,20 м. от плътната ограда с дължина 13,80 м, построена в имота им с идентификатор 0352.502.670 по югозападната регулационна граница, като височината да бъде определена от прилежащия терен на ответниците с по-ниска кота ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО в имота.

2/ на частичното уважаване на иска за преместване на „туите“ и да се постанови друго решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преместят ВСИЧКИ 37 бр. дървета на разстояние 1.2 м. от регулационната линия.

Алтернативно - поне на 27 бр. „туи“, намиращи се извън частта на гаража.

Правят искане за назначаване на строително-конструктивна експертиза, вещото лице по която да изреже поне две „ядки“ през няколко метра разстояние от хоризонталната бетонна конструкция, представляваща алея, в имота на ответниците, в близост до построената ограда, и след измервания на дължината на „ядките“ и дълбочината на отворите, измерена от повърхностния слой на алеята до пръстта в основата й, да даде отговор на въпроса: каква е дебелината в сантиметри на слоя от бетон, камъни и др.

4 материали, положен върху пръста, при изграждане на алеята, в близост до оградата?

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на тази жалба от ответниците.

Против тази част от решението ,с която ответниците са задължени да преместят дървета на определено разстояние , ответниците по исковете също били подали жалба с искане да бъде отменена изцяло.

Първоинстанционния съд уважил иска само по отношение на 13 броя дървета, като е постановил те да бъдат преместени на разстояние 1 метър от общо засадените 27 броя на между съседската граница на двата имота.

Мотивите на съда за да уважи частично този иск били ,че страната е поискала тяхното преместване да стане на 1.2 метра от границата на двата имота, но тъй като Наредба № 7/2003 г и чл.52 от ЗС предвиждат разстояние - 1 метър за дървета с височина до 2.5 метра, то иска е основателен за преместване на такова разстояние.

По делото не било установено , че дърветата са от вида , който достига височина 5 метра ,а такова отстояние от 1,2 метра нямало предвидено в Наредбата.

Съгласно чл.94 ал.3 от Наредба № 7/2003 г на вътрешната регулационна линия се препоръчват живи огради с височина до 1.2 метра. Това била височината, на живия плет, а не отстоянието на живия плет от регулационната линия.

Оспорва решението ,в частта ,с която е уважена претенцията по съображения , изложени във въззивната жалба.

Установено било по делото ,че растенията са с височина от 1.10 м до 1.20 метра, засадени са в имота на ответниците не на вътрешната регулационна линия на разстояние от 0.50 метра -1.00 метра .

Предявен бил иск за преместване на 32 броя ТУИ/виж исковата молба/, а във въззивната жалба е прави искане за преместване на 37 броя ,което е недопустимо.

Претендират разноски.

Решението е обжалвано и от ответниците Й. Г. и Р. Г. в частта ,с която са осъдени да преместят 13 броя туи на разстояние 1 метър от границата с имота на ищците и разпоредено подрязването на всички 27 броя туи до височина от 2.5 метра.