Решение № 4852 от 10.08.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 10.08.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Десислава Йорданова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №12939 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение от 28.05.2019 год., постановено по гр.дело №68079/2016 год. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, Н.А.П. и А.М.С. са осъдени да предадат на С.П.Д., действащ като ЕТ „С.Д. – Е.*“, по иск с правно основание чл. 76 ЗС фактическата власт върху следния недвижим имот: търговски обект „Снек Бар М.“, находящ се в гр.София, район „Красно село“, бул.“*******, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-50 от 20.06.2016 год. на изпълнителния директор на АГКК, отнета по скрит начин на 21.11.2016 год., както и да му заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 3 225.20 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Н.А.П. и А.М.С..

Жалбоподателите поддържат, че по делото не било доказано ищецът да е упражнявал владение върху процесния имот, поради което и само на това основание искът по чл. 75 ЗС подлежал на отхвърляне. Неоснователен бил и искът по чл. 76 ЗС. Ищецът никога не бил упражнявал държане върху имота – същият бил стопанисван по силата на договор за управление от 27.11.2008 год., след което ползването било без основание. Ищецът не бил ангажирал доказателства, че бил ползвал имота за търговски цели и бил имал съответната регистрация за това в Столична община и Столична ХЕИ. С.Д. като физическо лице, а не като търговец, бил ползвал имота и държал в него всякакви отпадъци, поради което не била налице и активната легитимация на ищеца по делото. Това се установявало категорично и от решението по гр.дело №2121/2017 год. по описа на СРС, 88 с-в. Ищецът не бил доказал също така, че имотът му е бил отнет насилствено или по скрит начин – чрез спиране на електрозахранването и в негово отсъствие, рано сутринта на 21.11.2016 год., без негово знание и съгласие, като същият твърдял, че ответниците са разбили ключалката и катинара на вратата. Липсвали доказателства за спиране на електрозахранването в имота. От показанията на свидетелите С.П. се установявало, че ищецът бил предупреден от собствениците на имота през м.ноември 2016 год., че следва да го освободи, като на 21.11.2016 год. магазинът бил освободен, а външната му врата – отворена. Т.е. имотът бил видимо напуснат. От показанията на свидетеля К.П.не можело да бъде направен извод за насилствено отнемане на фактическата власт върху имота. Същият не бил виждал собствениците на имота, както и разбиване на вратата, нито смяна на катинара. Свидетелят възпроизвеждал казаното му от ищеца и показанията му не били преки и непосредствени. Свидетелката С.А./полицейски служител/ била заявила, че нямало никакви следи от разбиване на вратата. Следователно собствениците на имота били влезли във владение на имота на 21.11.2016 год. правомерно и без насилствени методи или по скрит начин, както твърдял ищецът. В тази връзка бил съставен констативен протокол за състоянието на имота, който бил подписан и от свидетели. След като заварили имота на 21.11.2016 год. отключен ответниците го заключили, за да не влизат в него външни лица. Нямало доказателства, че именно ответниците били подменили катинара. Не било ясно защо първоинстанционният съд бил осъдил единствено ответниците да предадат на ищеца фактическата власт върху имота, при положение че те били двама от общо 11 съсобственици, като всички те били влезли във владение на 21.11.2016 год.

Владението върху процесния имот било придобито и упражнявано от всички съсобственици да неговата продажба. Дори и при основателност на иска ответниците не били в състояние да възстановяват владението върху целия имот, тъй като никога не били упражнявали такова. Тяхното владение било съразмерно на притежаваните от тях идеални части, а след 06.03.2017 год. имотът бил собственост и се владеел от „М.И.“ ЕООД, за което по делото имало безспорни доказателства. Ето защо молят обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата С.П.Д., действащ като ЕТ „С.Д. – Е.*“, счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че от 30.11.1988 год. владеел и стопанисвал процесния имот, като от 1998 год. до 1996 год. – като физическо лице съгласно договор за аренда, а от 01.03.1996 год. – по силата на сключен договор с общинско предприятие „Красна поляна“ ЕООД. Последното било прекратено чрез ликвидация през 2007 год., като след това продължил да владее явно и необезспокоявано имота, като го ползвал за търговски цели и манифестирал пред всички владелческите си права. В чл. 69 ЗС била установена законовата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Не бил признал и оспорвал собственическите права на ответницте, тъй като те се легитимирали като собственици в резултат на административно реституционно производство, в което не бил участвал. Те не разполагали с титул за собственост, макар въпросът за собствеността върху недвижимия имот, чието владение било нарушено, да бил иревелантен за предмета на правния спор по чл. 76 ЗС. По делото била установено наличието на втората предпоставка по чл. 76 ЗС, а именно, че на 21.11.2016 год., сутринта, в 6.00 – 6.30 ч., когато заведението било заключено, ответниците по скрит начин, в негово отсъствие, разбили ключалката на вратата и катинара и били нарушили владението на ищеца, нахлувайки в имота и заключвайки го с техни ключове. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 76