Решение № 161 от 30.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. М., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. В., ЕГН ********** от гр.

М., чрез процесуалния си представител адв. Ц. С., МАК, против Решение № 21/04.02.2025 год., по гр.д. № 2078/2024 год. по описа на РС М..

С посоченото решение съдът на основание чл. 344 ал. 1 ГПК е ДОПУСНАЛ СЪДЕБНА ДЕЛБА между В. Г. А. от град С., с ЕГН ********** и С. Г. В. от град М., с ЕГН **********, по отношение на следните недвижими имоти: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***.9.84.6.10 по КК и КР на град М., одобрени със Заповед РД-18 29/05.04.2006г. на изп. директор на АК; адрес на имота – град М., ул.

„С.” № **, ет.*, ап.**, в сграда с идентификатор ***.9.84, предназначение: жилищна сграда - многофамилна; разположена в поземлен имот с идентификатор ***.841, предназначение на самостоятелния обект - жилище, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с площ - 81,43 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 10 с площ 11,97 кв.м; 10,11% ид.ч. от общите на сградата и правото на строеж, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни, обекти в сграда: на същия етаж: ***.9.84.6.11, под: обекта:

***.84.6.7, над обекта: няма; и 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***.9.84.6.17 по КК и КР на град М., одобрени със Заповед 1

РД-18 29/05.04.2006г. на изп. директор на АК, адрес на имота – град М., ул.

„С.” № **, ет.*; в сграда с идентификатор ***.84.6, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.9.84, предназначение на самостоятелния обект ГАРАЖ, брой нива на обекта: 1 с площ: 22,77 кв.м. стар идентификатор няма, при права: 1/2 идеална част за В. Г. А. и 1/2 идеална част за С. Г. В..

Решението се обжалва изцяло от ответника С. В. Г. с твърдения, че е нищожно поради допуснати многобройни процесуални нарушения при разглеждането му, тъй като не е бил редовно призован за съдебното заседание, не е бил изчакан за съдебното заседание и е пропуснал възможността да представи писмена защита.

Моли съда да обяви за нищожно атакуваното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Г. А. от гр. М., чрез пълномощника адв. К. Б., МАК.

Въззиваемата поддържа, че жалбата е нередовна, тъй като не е посочен номер на обжалваното решение. По същество оспорва жалбата, като неоснователна, доколкото нито едно от посочените от въззивника основания не представлява такова за обявяване нищожност на съдебния акт и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК от надлежна страна в процеса, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради което е допустима.

При въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства.

В откритото съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.

Цв. С., МАК, която поддържа жалбата.

Въззиваемата е представляват от адв. К. Б., МАК, който оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, като прецени направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната жалба доводи, които в случая се ограничават до твърдения за нищожност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се установява твърдяната нищожност.

Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно.

2

По естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.

Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за 2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В случая не е налице нито едно от сочените основания за нищожност.

Гр.д. № 2078/2042 год. на РС М. е образувано по предявен от В. Г. А. срещу С. Г. В. иск за съдебна делба на наследствени на страните имоти – апартамент и гараж в гр. М.. С обжалваното решение делбата е допусната при равни права за всеки от двамата съделители. Решението е постановено от съдия от РС М., подписано е, същото е разбираемо и с ясно изразена воля на съда по предявения иск.

Макар да не са основание за нищожност на съдебното решение, следва да се обсъдят и наведените в жалбата твърдения за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на правото на защита на ответника/жалбоподател, а именно, че той не е бил надлежно призован за съдебното заседание, нито е бил уведомяван по реда на чл. 47 ГПК по делото, а за съдебното заседание не бил изчакан, въпреки, че закъснението му било минимално.

Видно от първоинстанционното производство, с разпореждане от 28.08.2024 год. съдът е разпоредил размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК на посочения в исковата молба адрес на ответника в гр. М., ул. С. № **, ет. *, ап. **. На 05.10.2024 год. съобщението е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето не е открито, а по сведение от съседка живее на друг, неизвестен адрес. След служебно изготвена справка за постоянен и настоящ адрес, такъв е установен в с. К., обл. М., ул. И. № * и съдът е разпоредил връчване на установения адрес, откъдето съобщението отново се е върнало невръчено с отбелязване, че лицето не живее на този адрес. На 08.10.2024 год. уведомление по чл. 47 ГПК е залепено на постоянния адрес на ответника в гр.

М. и на 17.10.2024 год. ответникът се е явил в деловодството на МРС и лично е получил книжата. В уведомлението са разяснени задълженията на страната по чл. 41, ал. 1 ГПК и последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. В срока по чл. 131, ал.

1 ГПК не е подаден писмен отговор. С определение от 21.11.2024 год. откритото съдебно заседание е насрочено за 27.01.2025 год., за която дата ответникът е търсен, за да бъде призован на 22.11.2024 год. и на 26.11.2024 год., но отново не е бил намерен на адреса, като длъжностното лице по призоваването е отбелязало, че по сведение на съседка адресатът от години не живее там. Съгл. чл. 42, ал. 2 ГПК връчването е редовно. В откритото съдебно заседание, проведено на 27.01.2025 год. жалбоподателят не се е явил, но на 3 същата дата е упълномощил процесуален представител.

Видно от горното, в случая не са установени нарушения при връчването, поради което и не са налице сочените в жалбата процесуални пороци. Що се отнася до искането делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан – това искане е преждевременно заявено. С решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите за страните, предмета (имотите) и правата. Останалите въпроси ще се разрешават във фазата по извършване на делбата.

Възражения относно правилността на обжалваното решение не са въвеждани в жалбата. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата се следват разноски, искане за което е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 ГПК. От него и приложените доказателства за сторени разходи (л. 27 и следв.) се установяват такива, направени от В. А. в размер на 1500 лева – платено на адв.

К. Б., МАК адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство. По останалите разноски, сторени в производството по гр.д. № 2078/2024 год. на МРС ще следва да се произнесе първоинстанционния съд съобразно чл. 355 ГПК.

Поради изложените съображения, ОС М.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/04.02.2025 год., по гр.д. № 2078/2024 год. по описа на РС М..

ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН ********** от гр. М. да заплати на В. Г. А. с ЕГН **********, от град С., сумата 1500 лева въззивни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4