Решение № 592 от 18.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20211110217512 по описа за 2021 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********** против Наказателно постановление № ************ г., издадено от Председателя на ДАНС, с което, на основание чл. 118, ал. 1, т.

3 ЗМИП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.76, ал.1 ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон; за неправилно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, с оглед на мястото на сключване на процесната сделка; за издаване на АУАН в нарушение на срока по чл.34, ал.2 ЗАНН; за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея основания и моли за отмяна на обжалваното НП. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от свой юрисконсулт, който предлага атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно 1 провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2020 г., в гр. София, *************, вписано в публичния регистър на обменните бюра с Удостоверение №************ г. продало на „************“ АД ************** GBP – британски лири, по курс *********************************** Посочената сделка е свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено от/на клиент на *************, по смисъла на чл.76, ал.1 от ЗМИП. Същата е регистрирана с издадени от обменното бюро: бордеро и фискален бон №0*************** Като „обменно бюро“ – задължено лице по чл.4, т.4 от ЗМИП, съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗМИП, ************* е имало задължение да уведоми *********************** за извършеното плащане в брой на стойност на 30 000 лева, в срока по чл.54, ал.1 от ППЗМИП, а именно до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията или в срок до 15.12.2020 г. Доколкото в този срок не е извършено уведомяване на *********************** срещу ************* е бил съставен АУАН №********* г. в присъствие на управителя на дружеството, на която е предявен и връчен. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН срещу АУАН е постъпило писмено възражение, което е оценено от АНО като неоснователно и въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното е връчено на жалбоподателя на 17.11.2021 г., а жалбата против него е подадена по куриер на 24.11.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя Р.Т – експерт в ДАНС; АУАН; НП; констативен протокол; кореспонденция; обяснителни записки; бордера и фискални бонове; заповеди за компетентност; възражение срещу АУАН и други, съдържащи се в преписката.

Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.

Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител ясно си спомни и разказа за случая, потвърждавайки фактите, описани в акта. В подкрепа на казаното от него са и приложените писмени доказателства, като спорът между страните не е по фактите, а касае приложението на материалния и процесуалния закон.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

2

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в съставяне на АУАН след изтичане на срока по чл.34, ал.2 ЗАНН е неоснователно. От установените по делото факти е видно, че деянието, за което е санкционирано дружествотожалбоподател е извършено на 16.12.2020 г. При това положение, дори от извършване на нарушението 6-месечният срок по чл.34, ал.2 ЗАНН за съставяне на АУАН изтича на 16.06.2021 г., а в случая АУАН е съставен на 15.06.2021 г., т.е. преди да изтече срока за това.

Според настоящия съдебен състав точното място на сключване на процесната сделка е ирелевантно и няма отношение към обективните признаци на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

В АУАН и НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, относими към обективната съставомерност на деянието. С оглед на така изложеното липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват формално основание за отмяна на обжалваното НП.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Императивната норма на чл.76, ал.1 ЗМИП изисква лицата по чл. 4 да уведомяват дирекция "************* на *********************** за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.

В случая ************* в качеството на „обменно бюро“ е задължено лице по чл.4, т.4 от ЗМИП. При горепосочената сделка, сключена за обмяна на валута между ************* и „************“ АД е извършено плащане в брой на стойност над 30 000 лв. - сума в размер на *********** лева от клиент на *************, а именно „************“ АД.

3

Възражението, че при сключване на конкретната сделка ************* се явява клиент на „************“ АД, а не обратното, тъй като сделката е била сключена не в офис на дружеството-жалбоподател, а в клон на банката, според настоящия съдебен състав се явява неоснователно. Коментираната сделка по обмяна на валута е част от обичайната търговска дейност на ************* в качеството му на „обменно бюро“, а съгласно изложеното във възраженията на жалбоподателя се касае за сделка, сключена в рамките на вече установени отношения между банката - „************“ АД и обменното бюро *************. При този вид сделки по обмяна на валута, доколкото се касае за обмяна на един валутен актив срещу друг между две лица, извършващи по занятие сделки по обмяна на валута, всяка една от страните се явява клиент на другата, независимо от това коя страна е инициирала конкретната сделка, особено когато се касае за сделки, сключвани в рамките на вече установени отношения, какъвто е настоящият случай според собствените твърдения на жалбоподателя /както в жалбата, така и във възражението срещу АУАН/.

Следователно, с неуведомяването за конкретната сделка на Дирекция "************* на *********************** в срока по чл.54, ал.1 от ППЗМИП, ************* е нарушило разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗМИП.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, имаща обективен, безвиновен характер, обсъждане на субективна страна е безпредметно.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.

28 ЗАНН, вр. §1, т.4 от ДР на ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или "формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци – съставляваща 4 съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Освен това, видно от съдържанието на приложения по делото констативен протокол не се касае за едно единствено нарушение, а за няколко, като за част от тях не са съставяни актове за установяване на административни нарушения, видно от показанията на актосъставителя.

Предвид всичко гореизложено, законосъобразно и обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗМИП, вр. чл.54, ал.1 от ППЗМИП.

По вида и размера на санкцията

Съгласно нормата на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗМИП , лице по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11 ЗМИП (сред които попадат и обменните бюра), което извърши или допусне да се извърши нарушение на чл. 7, чл. 9, чл. 11, ал. 1 – 3, чл. 12 – 22, чл. 24 – 31, чл. 33 – 60, чл. 65 – 69, чл.

72, ал. 1 – 3 и 5 – 7, чл. 73, ал. 1, чл. 74, ал. 1 – 5 и 11, чл. 76, ал. 1, чл. 80, чл. 87, ал. 4, чл.

101, ал. 11, чл. 106, ал. 2, 4 и 5, чл. 107, ал. 4, чл. 110, ал. 1 и 2 и чл. 111, ал. 1 , ако деянието не съставлява престъпление, се наказва със: имуществена санкция от 5 000 до 50 000 лв.

Според настоящия съдебен състав именно това е приложимата санкционна разпоредба за нарушение на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗМИП.