Определение № 810 от 30.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 810 гр. Пловдив, 29.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20225300500627 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. №5757/04.03.2022г. от Адвокатско дружество „Гърбев“, ЕИК 115895125, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“№ 1, чрез адвокат Д.Б., против Определение №779/21.01.2022г. постановено по гр.д.№11843/2021г. по описа на ПРС, трети гр.с., с което е оставена без уважение молба от 13.12.2021г. на адв. Д.Б. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Навеждат се твърдения, че при определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение е приложима нормата на чл.2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. С оглед на това твърди, че е дължимо възнаграждение е от 720,00 лева, с включен ДДС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като вместо това въззивният съд уважи в цялост молбата по чл.248 ал.1 ГПК.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на обжалваното определение, моли се същото да бъде потвърдено.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на 1 инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по г.д.№11843/2021г. по описа на РС Пловдив е образувано по искова молба от П. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД , за заплащане на сумата от 726.80 лева, като недължимо платена по клауза за неустойка в договор за паричен заем от 07.06.2017г. и сумата от 102.20 лева, като недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 07.06.2017г.., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда 16.07.2021г. до окончателното изплащане. С постановеното по делото Решение № 2408/06.12.2021 г. посочените искове са уважени изцяло, като на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в полза на „Адвокатско дружество Гърбев“ е присъдено възнаграждение в размер на 360,00 лева, с включен ДДС.

С обжалваното определение, е оставена без уважение молба от 13.12.2021г. на адв.

Д.Б. за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, за увеличаване на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение от 360,00 лева на 720,00 лева, с включен ДДС. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че доколкото предметът на доказване по всеки един от предявените искове е един и същ, то неоснователно е в полза на процесуалния представител по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. да се присъжда адвокатско възнаграждение за всеки иск, доколкото видът на иска е само един – чл.55 ЗЗД, макар и формално да се предявени два броя иска.

Настоящият съдебен състав споделя направения краен извод на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В първоинстанционното производство по настоящото дело полагащото се адвокатско възнаграждение е определено от съда в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. При предоставена безплатна правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. Касае се за два обективно кумулативно съединени иска, които обаче се основават на един и същ източник на неоснователно обогатяване, а именно Договор за паричен заем от 07.06.2017 г. Това налага дължимото възнаграждение, на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да бъде определено в размер от 300,00 лева, или общо 360,00 лева, с включен ДДС, съгласно §2а от Наредбата, предвид представения по делото акт за регистрация по ЗДДС.

Гореизложеното обосновава неоснователността на частната жалба, поради което 2 същата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №779/21.01.2022г. постановено по гр.д.

№11843/2021г. по описа на ПРС, трети гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3